Великото дело на капитан Георги Георгиев

Капитан Георги Георгиев (1930-1980) е славен български капитан и една от най-ярките фигури в българското ветроходство. Той става първият българин, който извършва самотно околосветско пътешествие с ветроходна яхта. Той е и единственият мореплавател, който успява да пресече района на Големите тропически депресии в Тихия океан в най-неблагоприятното време на годината. Постижението му е уникално по рода си и е вписано в рекордите на Гинес през 1981г. за най-бърза обиколка на земята с еднокорпусна яхта – едва 202 дни плаване. Той е съосновател на яхт-клуб „Порт-Варна“, който впоследствие е преименуван на негово име, учител по ветроходство, радетел на морската идея и вдъхновител на вече няколко поколения млади хора да се занимават с ветроходство и мореплаване.

Ранни години

Капитан Георги Георгиев е роден в град Кърджали в семейството на военнослужещ. Когато е на десет години за първи път посещава град Варна и впоследствие учи гимназия в морския град. Още от малък любознателният младеж проявява сериозен интерес към ветроходния спорт и мечтае един ден да обиколи целия свят с яхта. След като завършва гимназия, той изцяло се отдава на ветроходния спорт, за чието изграждане в България, той има огромен принос. За кратко живее в София, където основава първия софийски яхт-клуб „Академик“, след което отново се завръща във Варна. След като завършва Техникума по корабостроене и корабоплаване в морския град, започва работа като моряк в търговския флот и се издига до капитан. В същото време работи и като треньор по ветроходство и печели редица награди в отборни и комплексни първенства през годините 1957-1960. Участва и като активен състезател, като печели два пъти титлата „републикански шампион“ през 1959 и 1960г. През 1974г. е един от учредителите на яхт-клуб „Порт Варна“ заедно с други изтъкнати моряци и ветроходци като капитан Атанас Йонков, капитан Николай Йовчев, Иван Георгиев, инж. Константин Славов, Пенко Жеков и Стоян Паунов.

Капитан Георги Георгиев с яхтата „Кор Кароли“

Яхтата „Кор Кароли“

Яхтата „Кор Кароли“, с която самотният мореплавател извършва пълна обиколка на Земята е построена в Полша, по лиценз на американския конструктор Дик Картър и е купена от варненския яхт-клуб през 1975г. с подкрепата на генералния директор на БМФ, капитан Атанас Йонков и на ръководството на СО „Воден транспорт“. Яхтата е еднокорпусна, дълга е 9,07 метра и широка 3.08 метра, снабдена е с три ветрила: грот, стаксел и спинакер. Мачтата е изключителна изработка, произведена от „Проктър“. Яхтата е оборудвана с компаси, радиопеленгатор, електромагнитен лаг, секстант, ехолот, хронометри, барометър и барограф. Капитан Георги Георгиев е снабден и с електронен калкулатор „Хюлет Пакард“, с чиято помощ ветроходецът решава астрономически задачи.

Яхтата „Кор Кароли“

Пътешествия

Първото голямо пътешествие на славния капитан е през 1974г. с яхтата „Вега“. Капитан Георги Георгиев обикаля Черно Море с идеята да намери сътрудничество за организиране на голяма регата в акваторията на Понта. През следващата година, капитанът е избран да представя България в квалификациите на  престижното международно трансатлантическо състезание за самотни мореплаватели, известно като ОСТАР (Observer Singlehanded Transatlantic Race) и успява да си извоюва място сред финалистите на Остар-1976. Състезанието трябва да завърши за 50 дни като започва от Портсмут, Великобритания и завършва в Ню Йорк. Участието му в регатата далеч не е безпроблемно. Поради гаф от външно министерство пропускат да му извадят английска виза. Капитанът за кратко е задържан от англичаните, заедно с яхтата му. В резултат на това, Георгиев няма достатъчно време за подготовка в регатата и участието му е под въпрос до последния момент. На 5 юни 1976 яхтата на великия ветроходец е една от 125-те участници в надпреварата. Метеорологичните условия през първите дни са отлични. На четвъртия ден обаче се разразява зверски ураган, двама мореплаватели загиват, 8 яхти са потопени или изоставени, а десетки яхти са изпотрошени от адската буря. Повечето състезатели не успяват да финишират, но капитан Георги Георгиев се бори до последно. Макар да чупи две ребра и да контузва лявата си ръка, завърша 37-ми по реда на пристигане и 24-ти в класа си в едни от най-тежките метеорологични условия, в които това състезание се е провеждало.

Капитан Георги Георгиев изпробва секстант (уред за ориентиране по звездите на различни географски ширини)

 Околосветско пътешествие

Следващия ход пред славния мореплавател е подготовката за околосветско пътешествие. След продължителен ремонт на яхтата в Ню Йорк, яхтата се отправя за Маями. Там подаряват на капитана котка, за да си има компания на борда. Нарича котето Компаниеро. То обаче избягва още по време на престоя на първото пристанище. По късно Георги Георгиев ще сподели в дневника си, „Не можах да се порадвам на екватора с Компаниеро. Разбирам борбата със самотата на хора, които държат около себе си кучета, котки и други животинки“.

От Маями, капитанът се отправя към Куба, откъдето планира да започне най-голямото приключение в живота си. Околосветският му рейс от Хавана до Хавана започва през декември 1976г, и приключва на 20 декември 1977г. Вземат се предвид дните, които капитанът е бил в морето, които са общо 202. Общото изминато разстояние е 23,018 морски мили. Опасното начинание е 57-мо поред в световната история, но за първи път българин ще се опита да го направи. Околосветското пътешествие е не само успешно, но и ветроходецът подобрява световния рекорд за най-бърза обиколка на земята с еднокорпусна яхта. Пътешествието му е изпълнено с перипетии и огромни изпитания, които надхвърлят границата на човешките възможности. Капитанът демонстрира завидно мъжество и не се предава в абсолютно безнадеждни ситуации. Нито веднъж не вика спасителния екип, въпреки критичните моменти, в които попада.

Маршрут на околосветското пътешествие

От Острова на свободата, капитанът се отправя към Тихия океан и Австралия. За период от 24 часа, през януари 1977г. успява да измине 200 мили, което прави средно по 8 мили на час – абсолютен световен рекорд за онова време. Край островите Фиджи обаче го чакат циклоните „Норман“ и „Пат“. Водната стихия почти изтърбушва яхтата му, а гигантските вълни го мятат на скала, но капитанът някак си успява да продължи плаването си. Яхтата му обаче се нуждае от основен ремонт и той е принуден да спре с пътешествието си, за да ремонтира плавателния съд на пристанището Сува. На 21 юни е в Австралия. Капитан Георгиев бърза, няма време за почивка. От Австралия започва пътешествието му в неспокойните води на Индийския океан и се насочва към Кейптаун. Край остров „Добра Надежда“ го застига буря. Мореплавателят описва преживяването си така: „Ако можех да си представя този ужас, едва ли щях да тръгна на околосветско плаване.“ Вълните, високи 15-20 метра се изсипват една след друга над яхтата на смелия пътешественик като във филм на ужасите. До бреговете на Южна Арика достига мощно мъртво вълнение, което превръща яхтата на капитана в люлка, която всеки момент може да се преобърне. Въпреки това, капитанът запазва самообладание, устоява на произвола на вълните-убийци и смело се отправя към Атлантическия океан в посока Хавана. Пред самия финал го чака още едно тежко изпитание. На 15 декември 1977., 5 дни преди да финишира, Георгиев е пред Хавана и по всичко личи, че остават броени часове до  дългоочаквания финал. Яхтата на капитана обаче засяда в дълбочина и мореплавателят губи три дни, за да продължи пътя си. Ето какво е записал Георгиев в дневника си по този повод: „Вероятно към 9 часа сутринта яхтата заседна на непознато място. Скочих като попарен“. Според журналиста Тинко Трифонов преумората е причината капитанът да задреме за малко и да пропусне внезапната промяна в посоката на вятъра. В резултат на това „Кор Кароли“ засяда на вулканични скали. Мореплавателят за пореден път запазва самообладание в наглед безнадеждната ситуация и отново отказва чужда помощ. Започва трескаво да размества котви и повече от 30 часа се подготвя за прилива, който евентуално да го изтласка от скалите. В крайна сметка преодолява и това препятствие и на 20 декември победоносно акустира в Хавана. Там е посрещнат топло от кубинския лидер Фидел Кастро, който е силно впечатлен от делото на великия пътешественик и го удостоява със званието „Герой на Куба“.

Любопитен е и фактът, че по време на своето пътешествие капитанът е изхарчил за свои лични нужди само 2647 долара. На въпрос на кубинските журналисти след акостирането си в Хавана дали би предприел повторно околосветско пътешествие, славният мореплавател скромно отговаря: „Сигурен съм, че и други българи ще го направят“. Капитанът не спира да впечатлява със своята скромност и  първите му думи при завръщането му в България са: „Плаването с Кор Кароли не е мое лично дело. То е дело на всички български моряци, на всички истински ветроходци.“

От ляво на дясно: кап. Георги Георгиев, Георги Иванов, кап. Атанас Йонков

Завръщане в България

След завръщането си в родината, капитан Георги Георгиев е награден с редица държавни отличия като званието „Герой на Народна Република България“, както и почетен спортист на годината за 1977г. Обявен е за почетен гражданин на Варна и почетен гражданин на Кърджали. На неговoто име е кръстен и нов 25 000-тонен кораб, собственост на Параходство БМФ. Корпусът на яхтата „Кор Кароли“ е предаден във Военноморския музей във Варна, а оборудването, с което славния мореплавател си служи е предадено на яхт-клуба, който вече носи неговото име – „капитан Георги Георгиев“. На името на яхтата „Кор Кароли“ е наречена годишната награда за ветроходство у нас – Златен глобус „Кор Кароли“. Тя се връчва на 20 декември всяка година на осъществилите най-добро българско ветроходно постижение през годината.

Въпреки статута си на супер звезда, капитан Георги Георгиев остава верен на принципите си и на пословичната си скромност. След завръщането си продължава да прави рейсове като капитан на кораба „Перун“. През 1980г., по време на един от престоите му в Одеса, е покосен от инфаркт. Според официалната версия за случилото се, причината за преждевременната му смърт е пренатоварване, в следствие на прекалено стриктния график, на който сам се подлага.

Капитан Георги Георгиев завинаги ще остане в историята като първия български самотен мореплавател, обиколил света. Неговият подвиг и мъжество не бива да бъдат забравяни, а тъкмо обратното – нека името му да бъде известно на всички млади хора, които също биха станали мореплаватели и ветроходци. Всички ние можем да се възхищаваме и да сме горди от делото на този велик българин.

© 2018 Атанас Йонков.

Източници:

1. Руси Божанов: „Българинът около света“ (1977). Издателство Отечествен фронт.
2. Десант.нет: Човекът, който обиколи земята за 202 дни.
3. Соц.бг: Ветроходецът, който обиколи света и влезе в „Гинес“
4. 24 Часа: Преди 40г. кап. Георги Георгиев обиколи света за 201 дни, 21 ч. и 36 минути