Маратонът в Атина 2018

Пристигане в гръцката столица

Пътуването ни до гръцката столица за най-голямото спортно събитие за любителите на леката атлетика се оказа едно незабравимо преживяване. Качихме се в самолета от София за Атина в 6:45ч сутринта на 10.11.2018 и кацнахме на атинското летище точно един час по-късно, което е с около 20 минути по-рано от разписанието. Полетът беше приятен. Времето в Атина си беше направо пролетно – температурата поне 20 градуса. Хванахме си влака в посока в квартал Плака, където ни се намираше квартирата. Настаняването ни беше уговорено чак за три часа следобед, през което време можехме да се разходим из Атина. Гъркинята-хазяйка, която беше доста любезна,  ни настани в апартамента. Той беше наистина огромен с всички удобства, от които имахме нужда. Отидохме до Олимпийската зала, откъдето Явката и Вики си взеха стартовите пакети за Маратона, а след това се отправихме към пристанище Пирея, където си направихме първите общи снимки. За съжаление не успяхме да си харесаме добро заведение за хранене – повечето бяха неугледни и не ни вдъхваха доверие. Взехме метрото-влак в посока площад Монастираки. Слязохме на от влака и потърсихме място за хапване, защото всички бяхме доста изгладнели. Нямаше нужда да търсим много подходяща таверна, защото се намирахме на най-оживеното място в Атина – улица Адриан точно под най-забележителното историческо място в Гърция – Акропола (от гръцки Акрополис, което означава „град върху хълм“).
На пристанището "Пирея"
С всяка една изминала крачка усещахме забързания ритъм в гръцката столица. По мое виждане, а и на хората около мен, Атина е доста по-гъсто населена от София. Това се забелязва най-вече, когато ползваме метрото – независимо в коя част на деня то е винаги претъпкано.

Планът за вечерта беше да се качим на прочутия хълм Ликавитос или още както го наричат „хълмът на влюбените“, от който се открива панорамна гледка към града. Пътеводителят ни предупреди за сериозен преход, който ни очаква, ако се решим да го качваме пеша. Затова избрахме варианта с ползване на влаково съоръжение в тунел наречено фуникуляр, което за 10 мин качва хората до върха на хълма. Вървейки сигурно поне половин час от Националните градини на Атина покрай музея на гръцкото изкуство Бенаки (за съжаление не ни остана време да го посетим) влязохме в най-скъпия квартал на Атина – Колонаки. Оттам по една стръмна улица вървяхме все нагоре и нагоре в посока хълма с надеждата да излезем при пустия му фуникуляр. Най-сетне се озовахме там, платихме по 7 евро за удоволствието да те возят в двете посоки и зачакахме часа на тръгване. Вики между другото избра маршрута по едни вити каменни стълби, които би следвало да водят точно до върха. Пътуването в тунела не беше особено вълнуващо като изключим няколкото светлинни ефекта с прожектори по стените на тунела. Със слизането от фуникуляра се озовахме направо в ресторанта, а през него излязохме на открита площадка, откъдето се откри гледка към нощна Атина. Вики беше стигнала доста преди нас и ни чакаше. Изкачването не й бе отнело повече от 15 мин нормално ходене. Оттогава нататък знаем да не се доверяваме на сляпо на случайни пътеводители. Направихме си доста снимки, запалихме свещ за здраве в малкия варосан параклис „Свети Георги“ и поехме надолу в същата конфигурация –  ние 4-мата с фуникуляра , а Вики пеша.

Денят на Маратона – 11.11.2018

На следващия ден започна сериозното изпитание за всички, които взеха участие в Маратона. Атинският маратон е задължителна дестинация за всеки любител маратонец, още повече и за българин поради близостта ни с гръцката столица. Чарът на този маратон разбира се преди всичко се крие във факта, че той се окичва с наименованията – класически, истински, автентичен и т.н. Това е и самата истина – все пак от Древна Гърция произлиза наименованието маратон – бягане на 42.195 километра. Названието маратон идва от гръцкия град Маратон и легендата, свързана с войника Фидипид. Според нея през 490 пр.н.е. гръцкият стратег Милтиад Младши заповядва на известния с бързото си бягане Фидипид да стигне до Атина, за да извести жителите, че персите, начело с Дарий са отстъпили. Фидипид стига до Атина смъртно уморен с думите: „Радвайте се, победихме!“ и умира от умора. Няма обаче доказателство, че това действително се е случило. Според гръцкия историк Херодот Фидипид бягал от Атина до Спарта изминавайки около 136 мили разстояние за един ден. Легендата, че е бягал от Маратон до Атина, била създадена по-късно и се появява в произведението на Плутарх. За славата на Атина през 1 век. Интересен е фактът, че действителното разстояние между мястото на Маратонската битка и Атина е 34,5 км, а не както сегашната дистанция на маратонското бягане – 42,195 км. Атинският маратон е опит да се възстанови класическото маратонско бягане на мястото, където са корените му. Огромен брой участници участват всяка година на пълната дистанция от 42 километра. През 2018 година над 18 хиляди души изпробваха силите си по асфалтовите пътища. Стартът на бягането се дава от селището Маратонас, което се намира североизточно от Атина. Местният стадион успява по някакъв магически начин да побере всички бягащи , които са толкова много, че са разделени на 11 стартови блока потеглящи едни след други през определено време. Началото на самото бягане – поне първите 5 километра е просто опит колоната да се раздвижи достатъчно за да не се блъскат хората един в друг – толкова много са участващите бегачи.

След излизането от Маратонас бягането продължава по широк двулентов път преминаващ през различни малки селища в покрайнините на Атина – Неа Макра, Рафина, Пикерми. Пътят преминава близко и до Атинската Ривиера –  курортните селища за морски туризъм в близост до Атина. Бягането през 2018 в този смисъл беше специално понеже трасето преминаваше през жестоко пострадалите от пожари селища сред които най–тежко курорта Мати. Там загинаха 99 души през лятото на 2018 година. Гърците бяха направили стройна организация в памет на жертвите, като съпричастност към трагедията изказаха не само местните жители, но и всички бегачи.

Самият маратон не е никак лек, поради продължителните изкачвания започващи от 15-ят километър и завършващи чак на 31-ят. До голяма степен те са способни да изцедят силите на всеки любител бегач. Атинския маратон носи своята слава на един никак не лек маратон. Въпреки че се провежда през ноември месец, времето по това време в Атина в никакъв случай не е студено.

Последните поне десетина километра се пробягват в самата Атина за да се стигне до грандиозния финал – завършването на стадион Панатенаик. Той е изграден в древногръцки стил за откриването на първите модерни олимпийски игри през 1896 г. проведени в Атина. Стадионът е изключително впечатляващ, той е една от главните забележителности на града и завършването на него допринася изключително много за усещането за едно автентично маратонско бягане.

В заключение – ако сте любител бегач и бягате маратони или просто искате да пробягате маратон – Атинският маратон е чудесен избор. Организацията е на топ ниво, а изживяването е гарантирано.

Вечерята след маратонското бягане

За вечерта двамата с Любчо набелязахме една страхотна таверна в близост до площад Монастираки, която отдалеч ни привлече вниманието с жива музика и приятна атмосфера. Вечерта след Маратона отидохме пеша до Акропола, който беше доста близо до Плака. Видяхме доста отблизо Театърът на Дионис и Одеона Херод Атикус, които ни поразиха със своята добре съхранена от Древността архитектура. Малко по-нататък се озовахме до едни скали, от които се открива гледка към града и отлично се виждаха облените в светлина хълмове Акропола и Ликавитос. Скалите бяха толкова изтъркани от обувките на туристите, че едвам успявахме да стъпим без да се подхлъзнем. Все едно някой бе разлял бидон със зехтин върху тях. Изумително място наистина с гледка към древни забележителности: отляво надясно в далечината се виждат Храмът на бог Хефест, Древната атинска агора, Кулата на ветровете. Впоследствие разбрахме, че всъщност сме били на хълма Ареопаг.

Слязохме от хълма в посока центъра. Минахме по една търговска улица с всякакви сувенири и дрънкулки, каквито ги има навсякъде в Атина, които по някое време ни се втръснаха да ги гледаме. Вече бяхме доста поизгладнели и се отправихме по тесните улички на Монастираки, където се намираше избраната от нас таверна „Котили“ (Kotili).

Любезният викач още от входа, без да пропусне да ни запита откъде сме, ни настани вътре. Оказа се, че наистина бяхме ударили джакпота с избора на това заведение. Обслужване, музикална програма, храна и атмосфера бяха на изключително високо ниво. Просто нямаше от какво да се оплачем. Музикантите свиреха на бузуки, а хората около тях извиваха кръшно сиртаки. Всички хора изглеждаха толкова непринудени и освободени в този момент, че на човек наистина му олеква на душата, забравяйки за всички грижи. Започнахме да се обзалагаме дали накрая ще ин поднесат десерт като бонус от заведението, както правят в гръцките курорти. За наша изключително приятна изненада заедно със сметката ни донесоха и по една малка купичка със сладолед. Е, само Явката не опита десерта, защото избърза да си тръгне. Всички останахме доста доволни и с удоволствие бихме препоръчали заведението. А точно срещу заведението се намира мястото, където правят най-вкусните козуначени коминчета. Пълнят ти ги по желание с течен шоколад, сладолед, след което ти слагат топинг по твой избор и за капак, и ако вече хич не ти пука за диетата, ти го поръсват и с бонбонени пръчици. Нарича се недвусмислено Хензел и Гретел.

Обиколка на забележителностите за финал

На следващият ден, отпочинали от Маратона и нощните емоции, остана да щурмуваме забележителностите. Естествено не можехме да пропуснем да разгледаме отвътре Акропола, затова се запътихме в нея посока. Извадихме късмет, защото таксата за вход през зимния период от 01.11 до 31.03 e само 10€ вместо редовните 20€. И така влязохме през входа откъм Плака. Акрополът е всъщност град от Древността с останки от най-различни цивилизации – от Елинската, през Римо-Византийската до Османската. Всяка една е оставила своя отпечатък върху архитектурния му облик. Разходката между останките започна от Театъра на Дионис и премина през множество храмове на божества, включително най-известния от тях и същевременно шедьовър на древногръцката архитектура – Партенона (храм на богинята Атина Палада, построен между 447 и 438г. пр. Хр). Заставайки до някое такова архитектурно творение човек изглежда наистина нищожен, а някои от нас пожелаха дори и като ги снимат да изглеждат такива. Прави впечатление, че сградите от този мраморен ансамбъл са на път да бъдат напълно възстановени по европейски проект за запазване културното наследство под защитата на ЮНЕСКО.

Наситени с древногръцка култура се отправихме към изхода в посока центъра и оттам продължихме разходката си, за да намерим добро място за хапване. В крайна сметка заситихме глада си с по едно един традиционен, но не особено вкусен гирос. За финал на нашата културна обиколка решихме да посетим и прословутия храм на бог Зевс Олимпийски или поне това, което беше останало от него. После продължихме нашата разходка отново към Старият олимпийския стадион. Минахме през площад Синтагма, а от подлеза на метрото си купихме зехтин и гръцки сладка. Доволни вечеряхме в едно скромно бистро. Заедно преживяхме наистина вълнуващи моменти около Маратона, които ще ни останат спомен за цял живот.

 

Автори: Радостин Йорданов и Явор Христов

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *