Представлението е „Инстаграм“, театърът – „Социални мрежи“. Много е нашумял напоследък, особено с въпросния спектакъл.
Участвам за първи път. Толкова се вълнувам. Инвестирах много време и труд и сега най-накрая съм част от „Инфлуенсърите“.
Ах, инфлуенсърите! Съвършени са! Видът им е безупречен, облечени са само с най-марковите дрехи, получават безплатни пиар пратки и почиват на такива прекрасни места. Някои хора ги наричат „фалшиви“, но това са просто хейтърите – завиждат им.
В днешния спектакъл ролята ми не е толкова голяма – само няколко хиляди лайкове и не повече от дузина коментари. Още не съм на нивото на най-известните, но пък тръпката на сцената е изключителна. Усещането купища потребители да се взират в живота ти и да завиждат на блясъка му е така опияняващо сладък.
Не след дълго обаче завесата пада. Оставам сама в тъмното. Студено е… бездушно. Защо е толкова самотно зад екрана?

Не е тайна, че прекомерната употреба на социални медии може да доведе до проблеми от най-различно естество и да се отрази негативно както на психичното, така и на физическото здраве. Днешната статия обръща внимание на сенките зад кулисите, на мрака, стояща зад някои от усмихнатите селфита, на негативните ефекти, които социалните медии имат върху нас.

Нереалистични очаквания

Социалните медии създават един илюзорен свят. В него нашите профили са витрини, в които грижливо подреждаме само най-добрите моменти, и полираме всяка снимка до неузнаваемост.
Тези обработени кадри обаче влияят на оценката на нашия собствен живот. Дори когато знаем, че не са истина, пак се чувстваме несигурни, сякаш не постигаме достатъчно, нямаме достатъчно, защото „ето, другите как живеят, а аз?“.
Създаваме си нереалистични окачвания, които ни притискат да препускаме през живота, за да „успеем“ като другите.

Изкривени представи за красота

Освен живота си, потребителите в социалните мрежи „захаросват“ и самата си външност. Онлайн пространството изобилства от невероятно добре изглеждащи хора. Лица с гладка кожа и без акне, с перфектен чип нос и големи устни. Тела, изящни и най-вече фини, с нито едно косъмче по тях и без целулит. Идеални изображения без нищо човешко в тях. Образи, показващи празнотата, бездушието на собствено ни общество.
Но разбира се, точно както с витрината по-горе, това ревю на перфектната красота води единствено и само до хиляди, хиляди страдащи деца, подрастващи, възрастни, старци. Критериите за красота поглъщат индивидуалната личност и изплюват поредното скелетно момиче със самотно сърце или момче, криещо несигурността в себе си зад мускулна маса.

Депресия и тревожност

Според проучвания прекаленото използване на социални медии увеличава риска от депресия и тревожност. Основните причина за това са вече споменатите по-горе нереалистични представи и образи, каращи ни да се сравняваме непрекъснато с другите, както и намаленият жив контакт.
Човекът е същество, в чиято същност е заложено социалното. Липсата на взаимоотношения, независимо от какъв тип, с други хора е съвсем буквално гибелна за душата и психическото му здраве.

FOMO

FOMO – fear of missing out се описва най-добре с това натрапчиво чувство, че изпускаме нещо важно в живота си, че другите се забавляват, пътуват, обичат се и имат деца, докато собственото ни съществуване е далеч не толкова вълнуващо.
Макар и този страх да съществува много преди появата на социалните мрежи, те със сигурност значително го засилват.

Консуматорска култура

Нека бъдем честни – наистина ли на някого са му необходими абсолютно всички нюанси на дадена марка червило? Или толкова много видове руж? А хладилникът ни трябва ли да е препълнен с претенциозно звучащи сирена и соево мляко, което всъщност не обичаме, но пък май е полезно?
Прекомерната консумация, демонстрирана в социалните платформи, особено от т.нар. знаменитости и инфлуенсъри, е близо до абсурдна. И не става въпрос за финансовата гледна точка, в крайна сметка всеки сам знае с какво и колко разполага и има абсолютно право да решава как да употребява средствата си. Но безкрайната демонстрация на това „разполагане“ е смущаваща. Още повече, че насърчава хората с по-ниски доходи да се стремят именно към този начин на живот. А той е просто гнил… препълненият гардероб с луксозни брандове не носи дълготрайно щастие.

Конформизъм

„Конформизъм e промяна на поведението, чрез която индивидът отговаря на натиска на групата, опитвайки се да е в съгласие с нея, като приема предложени или наложени норми.“
Разбира се, всяка култура и общество има свои норми, които членовете му малко или много следват. Това е съвсем нормално явление. Но в контекста на социалните медии същото не винаги важи. Пример са вече обсъдените по-горе представи за красота.
Малките деца обикновено обичат себе си и нямат проблем с това как изглеждат телата им. В един момент обаче навлизат в света на възрастните и той чрез различни средства, сред които едно от най-въздействащите са социалните мрежи, започва да променя представите им. Оказва се, че те могат да бъдат красиви, щастливи и приети в обществото само ако диетуват, ако тежат определeни килограми и т.н.
Неизбежно децата приемат наложените им норми и ги превръщат в свой смисъл.
А после се чудим защо има толкова случаи на хранителни разстройства…

Онлайн тормоз

Социалните мрежи са прекрасен начин да се запознаваме с потребители, намиращи се дори на другия край на света. Но също толкова лесно въпросните хора може да не са твърде доброжелателни към нас. Никога не можем да сме сигурни кой стои зад екрана. Той от своя страна пък има предимството на анонимността и тормозът, който предизвиква, съвсем вероятно няма никога да бъде свързан с неговата истинска самоличност. Така социалните платформи осигуряват едно защитено пространство за „хулиганите“ и не толкова безопасна среда за „наивните“.

Ниска продуктивност

Взирането в екрана е по-лесно. Ние сме просто наблюдатели на чуждия живот или на случайни клипчета с котки, кучета. От нас не се иска нищо. И ние потъваме в този измислен свят, а задълженията ни в това време само се трупат и трупат.

Нужда от внимание

От другата страна на монетата вместо „наблюдателят“ стои „измисленият герой“. Той е перфектен и преуспял…но само на снимките в профила си. Споделянето на десетки селфита, лични моменти е източникът на неговото щастие.
Вниманието, също както социализирането, е основна човешка нужда и когато го получаваме ние изпитваме радост, удовлетвореност. Но както при всички други споменати досега случаи и тук социалните платформи изкривяват. Постигането на „онлайн известност“ се превръща в единствена цел, а реакцията на хората спрямо постовете ни е смисълът на ежедневието ни.
Профилите ни обаче не показват нашата цялостна личност, а само подбрана част от нея. Тоест вниманието, одобрението, което получаваме, в действителност не е за истинското ни Аз. И с времето тази „слава“ малко по малко ни поглъща, отдалечава ни от физическия свят и ни запраща все по-навътре в измислицата на социалните мрежи.

Нарушен сън

Светлината, излъчвана от екрана на устройствата ни, обърква биологичния ни часовник, като кара мозъка ни да мисли, че не е време за сън. Дългото взиране в телефона ни разсънва и прави заспиването много по-трудно от обикновено.

Днес играя в представлението „Седмица“. Поставя го театър „Живот“.
В главната роля съм. Малко е странно обаче. Не нося грим, нито скъпи дрехи. Дори сочната пъпка на челото ми се вижда и няма с какво да я прикрия.
Обръщам се към режисьора Време (малко е страшен) и го питам какъв е сценарият. Той ме поглежда раздразнено, окото му потрепва, сякаш има нервен тик, и отвръща почти пренебрежително:
Просто ти.
Зяпвам неразбиращо, но преди да успея да попитам каквото и да било, доста нервната Ежедневие – тя е асистентка на Време, ме изблъсква на сцената.
Публиката я няма. Някъде по средата на салона виждам само Себе си. И разбирам… представлението съм аз, а тя, Душата е единственият зрител.
Играя така, че когато краят на „Седмица“ дойде Душа грее от радост, аз съм още цяла, а изблиците на Време и Ежедневие не могат да ми повлияят.

© 2023 Мария Кокова