Искам да напиша тази статия, за да събера в нея бележити имена на български художници. Всички от тях са талантливи и всеотдайни в работата си. Разгледаш ли творбите им, преживяваш изкуството по различен начин. Те са толкова различни, но всеки носи в себе си заряда и любовта към изкуството. Вездесъщи, истински и опияняващи. Деца на светлината, експериментатори и новатори. Всеки от нас е чувал за имената на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов и Иван Мърквичка. Те са така наречените класици в българската живопис и принадлежат на XIX-ти век. Тук ми се иска да обърна подобаващо внимание и на наложилите се художници, родени от началото и средата и края на XX век. Тези останалите живи и с нов свеж поглед в бъдещето. Създали за нас това, което днес е лицето на България. Ето и моята класация от петнадесет най-знаменити български художници. Приятно четене!

Владимир Димитров -Майстора

Владимир Димитров -Майстора е роден през 1882 година в граничното кюстендилско село Флорош. Едва седемгодишен остава полу-инвалид след престрелка. През същата година умира и дядо му Поп Петър, който е другата му материална упора в семейството. Така семейството се мести в Кюстендил. Майстора работи различни работи в Кюстендил. Като бояджия, продавач на вестници, помощник в хотел, а накрая работи в Кюстендилският съд като писар. Там се запознава с видни хора, с помощта на които открива и първата си изложба през 1903 година. Същата година постъпва с помощ на адвокати и съдии в рисувалното училище в София. През 1912 година работи като военен художник в Балканската война. През 1922 година организира изложба на Царския манеж, от която той събира средства и заминава за Италия. През 1923 година участва в изложба с бележити римски художници и е забелязан от Американски меценат – Крейн, който сключва договор с него в периода на четири години, с който да продава картините му. През 1924 година открива изложба в село Дивля. От нея са едни от най-значимите му творби: “Жетваря“, “Сестри“, “Калотино“. През 1928 година заминава за Прага, за да предаде част от картините си на Крейн. Американският меценат прекратява договора си с Майстора и същата година и той се премества в село Шишковци, където негово ателие стават кюстендилските полета. Рисува макови градини, вишневи дървета, рисува селяни държащи грозде. Картините му са колоритни и отразяват селския бит от онова време. През 1950 година е награден със званието „Народен художник“. Умира през 1960 година и е погребан в село Шишковци. Голям процент от неговите творби се съхраняват и до ден днешен в Кюстендилската художествена галерия.

Златю Бояджиев

Златю Бояджиев е роден на 22 Октомври 1903 година в село Брезово – пловдивско. Бояджиев е български художник, известен със своите колоритни работи и фигурални композиции. Известен е със своята цветност и емоционално съдържание. Емблематични са платната му „Дете“, “Село Брезово“, “На трапезата“. Той е близък приятел на Цанко Лавренов. Двамата художници творят съвместно и си помагат дълги години. През двайсетте години на ХХ век са едни от първите млади и модерни художници на Пловдив. През четиридесетте години се разделят и всеки поема своя път, но остават приятели завинаги. През 1950 година художникът получава тежък инсулт и се парализира наполовина. Започва да рисува с лява ръка. Творчеството му се разделя на два отчетливи периода. Първият период е класически, а през втория се характеризира с гротеска образност и многокомпозиционни платна. Умира на 2 февруари 1976 година и голяма част от творбите му са подредени в пловдивската галерия.

Цанко Лавренов

Цанко Лавренов е роден на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Дядо му Лаврентий е бил книжовник, преписвач на католически ръкописи. Художникът е от заможно семейство и може да се каже че в семейството се е говорил Френски език. В рода му е имало музиканти ,а той се изявява в сферата на живописта. Първата работа която му носи известност е акварелната рисунка “Иконописец“ от 1926 година.

Цанко Лавренов завършва Френски колеж в Пловдив и влиза в  частно художествено училище във Виена (1921-1922),но поради тежка икономическа криза в Австрия се налага да го прекрати.

През 1925 г. пътува до Италия, за да се запознае с изкуството на италианските художници. Като самоук художник, утвърждаването му сред възпитаниците на Художествената академия е свързано с много разочарования. По повод негова изложба, за едни и същи картини в пресата се появяват и възторжени и отрицателни отзиви. Оценили неговия изключителен талант, някои видни български творци му оказват безкористна подкрепа. През 1928-1929 художникът за кратко живее в София и работи като илюстратор в печатница. През 1934 с Даниел Дечев основават рекламно сдружение за проектиране на щандове за Пловдивския панаир. Началото на 1930 участва в конкурса „Куршум хан“ и го печели с едноименната си картина. Изработва серия от картички с пейзажи на тепетата.

Помагат му да отиде до Атонските манастири, където художникът навлиза надълбоко в света на старобългарското и византийско изкуство. Там преоткрива нови истини за българската история Това е неговият Атонски цикъл. Манастирите са изрисувани от няколко перспективни гледни точки. Основна тема на творчеството му обаче е старият Пловдив. Това е неговата запазена марка.

Художникът работи и върху някои илюстрации за списания като „Зов“ и „Детски живот“. През 1937 година е автор на Стопанската карта на България  в  Българския павилион в Париж. През 1941-1942 негови картини са представени в Германия, Унгария и Австрия. Цанко Лавренов е запомнен с подчертано българският си стил на рисуване. Повлиян е от сецесиона. През 1964-1967 урежда няколко самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Берлин и Москва. Умира на 16 декември 1978 година. Емблематични негови творби са “Селски панаир в Пловдив“, “Малка нощна музика“. Оставя след себе си солидно културно присъствие. Има голям масив от публикации и монографични изследвания върху художници.

Иван Мърквичка

Името Иван всъщност е побългареното на Ян, което художникът носи от родната си Чехия. .Иван Мърквичка пристига в България през 1882 година. Той я превръща в своя втора родина и е на път да изгради облика на тогавашна България в картините си. Пренасочен е като кадър в Пловдив от Прага, за да преподава. В навечерието на Освобождението се запознава с П.Р. Славейков, П. Каравелов и К. Величков, с които споделя общи каузи. Тези хора ще изградят мисленето му. Мърквичка преподава в Пловдивската мъжка гимназия и дори това е един голям принос за нас. Завършил е Мюнхенската художествена академия при професор Ото Зайц, а преди това академията в Прага. Пловдивският период на художника е най-ползотворен. Завършва множество творби, сред които „Пазар в Пловдив“, “Пловдивски пазар“, “Циганска веселба“,   “Птицепродавец“. В тях се вижда стремежа на автора към реалистичност и натуралност. В тях се наблюдава балансираност на нюансите без резки контрасти. Най-известна обаче е картината на художника “Ръченица“, която той рисува в София през 1906 година. Картината има два варианта. По настоящем се намира в галерия „Квадрат 500“ и е един от шедьоврите на българското изкуство. През 1892 година художникът взима участие в  Пловдивският панаир. През 1894 година излиза първото издание на „Под игото“. Мърквичка и Митов правят неговите илюстрации. Заедно с Венцислав Добрувски рисуват първия български герб използван в периода  от 1881-1927 година.

Бенчо Обрешков

Бенчо Обрешков има честа да се изгради като художник в лоното на две артистични школи и това са немската и френската. Роден е на 27 април 1899 година в Карнобат. През 1918-1920 година учи в художественото индустриално училище  в София, а после завършва Художествената Академия в Дрезден при Оскар Кокошка и Ото Дикс. През 1925-1927 година вече участва в изложби в Париж. Обрешков твори в жанра на портрета и натюрморта. Рисува и моряци и рибари, хора на плажа, работещи на нивата, пикник. Характерни за него са майсторското предаване облика в портретите му и психологическото състояние на модела. Пейзажите му винаги са населени с фигури. Характерен е с ярък колорит и прости обемни форми. Рисува  много морски пейзажи, селски пейзажи, градска среда. Запазени са някой негови работи със сух пастел, акварел и маслен пастел макар ,че той рисува предимно с масло. Натюрмортите му са рядко живи.

Синтезира умело живописните похвати на импресионизма и експресионизма. Обрешков е първия „посланик“ на модерната живопис у нас. Първи поставя проблемите на картината като нещо в страни от действителността и натуралността.  Картините му са организирани и подчинени на свои собствени закони и естетика. В книгата за него Кирил Кръстев го описва като демократичен, неподправен, магнетична личност със светско поведение. При бомбардировките над София 1944 година над 250 негови картини са унищожени. По време на ранния период на комунизма(до 1960 година) негови картини са връщани от изложби и няма данни за изложби направени у нас до 1961 година. Счита се за твърде модерен и проводник на западно влияние през този период.  Едва през 1961 година има юбилейна изложба в България. През 1962 година прави обща изложба със Златю Бояджиев. Портретите му са запомнящи със силното чувство на експресивност. Главен художник е и на филма“ Хитър Петър“ 1961 година.  Много негови картини  са излагани в Европа и Москва.

Андрей Даниел

Андрей Даниел е роден на 28.03.1956 година в Русе и е български художник от еврейски произход. През 1977 година завършва Академията в София при професор Добри Добрев. Син е на известния театрален режисьор Леон Даниел. През 1994-1995 година води магистърски клас по живопис в Сеулския университет. Две години по-късно работи в Швейцария, а после е поканен и в Париж. Има над 100 участия у нас и зад граница, на картини с масло. Прави и проекти по стенопис. Това не му е достатъчно. Разгръща се и в сферата на театъра. Разработвал е на 20 сценографски проекта у нас. Негови творби са били на изложби в Швеция, Португалия, Русия, Австрия. Рисува академични неща, портрети, голо тяло, натюрморт. Автора казва за себе си ,че се изявява сюжетно. Това е много потребно и за любителите на картините му. Така научават много нови неща Известен и най-вече с цикъла  „Пияници, Светци, Художници“. След смъртта му, Софийската Градска галерия му отрежда почетна изложба и в трите си зали. Това е твърде рядко за художник у нас.

Греди Асса

Греди Асса е роден на 29.01.1954 година в Плевен. Той е от български художник от еврейски произход. През 1981 година завършва Стенопис във Великотърновския университет. Текстила и живописта са неразривно свързани у него. От ранни години има любов към текстила и живописта от майка си. Родителите му не са искали да учи сам в София. Чрез приятели учи нови техники в живописта. Той и неколцина художници основават група наречена „Градът“. Сами са критици на творбите си. Канят ги в Испания, Австрия и Англия. През 1989 година основават едноименна галерия, която е и първата частна галерия основана от художници. В момента, Греди Асса е ректор в Художествената  академия специалност „Мода“. След разпадането на групата “Градът“ Греди Асса се завръща към живописта. Използва, акварели, туш,  масло. Стила му е експресивен. Силата на контраста в творбите му е основен елемент. Последните му творби са леки , прозрачни, ефирни. Известни негови картини са „Унес“, “Калифорнийски фар“, “Ветрилото“.

Николай Панайотов

Николай Панайотов е роден през далечната 1956 година в София. Завършва висшето си образование в Академията по изкусва в столицата, през 1983 година със специалност Стенопис. Преподава същата специалност близо десет години в Академията. След доста изложби получава и ателие в Париж, където често отсяда с жена си и твори вече 30 години. Париж е любимото му място не само за работа, но и за развлечения. Често отсяда в малки и комфортни парижки кафенета в близост до Лувъра, в които похапва сладко. Освен в кафенетата, художника може да бъде забелязан и в някой елитни гурме ресторанти със семейството си. Пресата отдавна пише за него .Обича вниманието и блясъка. Понякога се огражда и с някой салонни лъвове за компания като Евгени Минчев. Освен столицата на Франция, любовта му към Нормандия е неизлечима, както при много други художници. Мястото е мека за творци от целия свят. Работи със смесена техника, акварел, пастели, масло, акрилни бои, колажи .Вдъхновява го линията под натиска на гравитацията. Той я следи и с нея рисува ту двуизмерни ту триизмерни изображения ,които са сложни гротески.

Привлечен е от уличното изкуство – графити, шаржа, анимацията. Произведенията му са причудливи, странни, сюрреалистични. Играе си с цвета и формата. През 2016 година рисува монохромно без цвят. 2020 е най-ползотворната му година откъм творчество. Осен платна обича да прави и конусовидни скулптори от хартия и други материали. Конуса въобще е фигура, залегнала здраво в творчеството му.

Генко Генков

Генко Генков е роден в Пловдивското село Чоба през 1923 година и е известен с бохемският си начин на живот и колоритно творчество.  Учи живопис в Художествената академия , от където е отхвърлен поради спор с професора. Рисува пейзажи и натюрморти в дълбоки сложни цветове.  Любимата му гама е червеното, лилавото и оранжевото. През 1956 година за известно време лежи в лудница. Станал известен още приживе, днес картините му се продават за по над 5000 лева. Има осиновена дъщеря Евгения. Правил е множество самостоятелни изложби. Рисува денонощно. Художникът рисува сред полети и нивя, планини, закътани села. Голяма част от картините ми са от района на село Рударци. Обича Бургас и рисува в градината и на плажа. Генко не търси ателиета той иска да има непосредствен допир с природата.

Минувачите не го притесняват. Картините му за много хора са странни, шокиращи фовистични. Генко показва в своите картините си чувствителност и сантименталност. Платната на художника през първата половина на 60-те години се характеризират с мекота и някакво вглъбено съзерцание. Имат композиционна стабилност. В края на 60те години художника сменя цветовата гама с по-тъмна и могат да се видят пейзажи в студено синьо, зелено и черно. Щриховите престъргвания са главно в тъмните зони на пейзажа. През 70те-80те години на двадесети век творецът усложнява още повече своите фактури. Съчетава цветове които трудно се понасят.

Николай Тихолов

Николай Тихолов е роден през 1968 година в Кюстендил. През 1987 година е завършил средно художествено приложно училище в София. През 1991 година завършва педагогически профил в художествен университет в Дупница. Има диплома за иконописец и керамик, прави и редица мозайки. Изографисва редица църкви и параклиси в страната. Най-интересна обаче е живописта му. Художникът използва ярки багри на розово и зелено, синьо и оранжево, и рисува приказни наивистични платна. Обикновено платната му показват влюбена двойка на пикник, как слушат музика, как летят на петел, как са на колело. Картините му изразяват щастие и радост. Формите, които рисува, са изчистени и семпли. Занимава се главно с живопис от 2001 година.

По-ранните творби на автора са доста стилизирани пейзажи и цветя. Организира самостоятелни изложби в Дупница, Кюстендил, София и Варна, Будапеща. Изработва и изящни сецесионни стъклописи.

Лариса Илиева

Лариса Илиева завършва факултет за изкуства през 1996 във Велико Търново. Още следващата година прави самостоятелни изложби във Велико Търново, Варна и Русе. След 2001 година прави самостоятелни изложби в Русия, Италия, Португалия. През 2003 година получава награда за най-добър пастелист във Франция. Чрез пастелите Лариса показва най-добре своята емоционалност. Рисува традиционни пейзажи и натюрморти.

В началото на творчеството си е силен поддръжник на Руската класическа школа. После започва да прави доста по-свободни и експресионистични картини. Започва да рисува съвременна живопис. Женена е за Николай Панайотов. След 2009 твори в Париж. Класически нарисувани тела и флорални мотиви се крият в сложна плетеница от цветове. Има повече от 20 самостоятелни изложби. Все повече използва смесена техника пастел и масло. Изгражда един тайнствен и забулен свят. Картините и от изложбата Тайните на Лоара“ са емблематични.

Светлин Русев

Светлин Русев е роден на 14 юни 1933 година в  Плевен. През 1959 година завършва живопис при Дечко Узунов. По-късно и преподава в академията същата специалност. За повече от 60 години създава много платна, стенописи и рисунки. Голям процент от творбите му са етюди на голо женско тяло. Разбира се прави и някой пейзажи и то в ярки,  почти невъобразими цветове . Една от големите му поръчки е църквата на баба Ванга в  Рупите. Бялото и синьото са неговите цветове, както и тънката черна линия, оформяща обекта. Образите, създадени от него, са мощни и въздействащи. Освен художник, той е бил и заместник директор на Националната Художествена галерия и е колекционер на произведения на изкуството. През 1984 година дарява на Плевен 322 живописни платна. Има десетки самостоятелни изложби по цял свят. Негови картини са притежание на множество частни и национални колекции.

Теофан Сокеров

Теофан Сокеров е роден на 3 Май 1943 година в Ловеч. Работи в сферата на живописта, скулптурата и стенописа. Има множество работи в Съдебната палата, Националния дворец на културата-НДК, както и Национален музей „Земята и Хората“. Завършва живопис през 1969 година в Националната академия при професор Петър Михайлов. Работи няколко години в Ловеч и там рисува първата си картина „Възпоменание“. От Ловеч се мести в София където от 1994 е професор в Националната Академия специалност Живопис. През 2014 година има 50 годишна юбилейна изложба в НХА. Негови изложби са правени и в Великобритания, Франция, Турция и Италия. Той е майстор на монументалните и фигурална живопис. Платната му приличат на колажи. Рисува предимно с масло и акрилни бои. Едни от фантастичните му платна са „Зимна вечер“ и „Морски свят“. Носител е на престижната наградата за изкуство Владимир Димитров – Майстора. Платната му са многопластови, изненадващи, сюрреалистични.

Иво Петров

Иво Петров е роден на 31 Май 1971 в Плевен. През 1990 година завършва училище по приложни изкуства в Трявна, със специалност Дърворезба.  После завършва и Великотърновския Университет, специалност Живопис. От там е запазил топли спомени за много приятелства. По настоящем художникът живее и работи с жена си Нина в Плевен. Двамата твърдят, че са много различни като художници, но работят като дуо вече 33 години. Платната им имат леко плакатен вид. Обръщат внимание на детайла. Рисуват изпълнени с история и лукс платна. Творбите им са много винтидж. Иво казва, че е нарисувал страшно много джаз клубове, но те всички са толкова различни. При Нина има силно влияние на 50-те,60-те и 70-те години на миналия век. За нея е характерно едноцветното рисуване. Работи с фотографии в сепия. Двамата художника излагат картините си във Франция, Турция, Холандия и Русия. Въвеждат ни в една епоха на джаз, светлини, романтика и естетика. Истински новатори в поп арта.

Пеньо Иванов

Пеньо Иванов е роден на 25 Юли 1977 в град Сливен.

През 1996 завършва средно специално художествено училище в град Сливен, специалност Рекламна графика.

През 2001 година завършва Великотърновския университет със специалност Живопис.

Прави множество изложби в Щатите, Гърция, Сливен. Прави успешно изложби от 1995 до днес. Първата му изложба е и в родният му град Сливен. Обича да експериментира с различни материали. Обича да твори върху дърво, бутилки, напластена хартия. Успешно излага картини и в София и зад граница.

Едно от качествата на художника са супер реалистичните му изображения, напомнящи цветна снимка с импресионистични фонове. Вдъхновяват го деца, птици, коне, състезатели, хора на плажа. През 2005 е поканен в САЩ, където се запознава с творци от различни националности. След тази изява Иванов излага картини успешно в няколко щата. Особено изящна и вълнуващи е картините му“ Пролет“, “На Море“, “Скок във времето“.

Всички те оставиха своя почерк във времето за нас. Дадоха ни нови насоки в това как трябва да виждаме изкуството днес. Поднесоха ни разнообрази от цветове и сюжети.

Научиха ни какво е да мечтаеш. Дадоха ни материал за размисъл. Свързаха се с най-личните ни усещания. Чрез тях преодоляхме бариерата творец – зрител успешно и ни накараха да мислим и виждаме като тях. Покориха сърцата ни и ни приютиха в света си.