Биография на великия холандски художник Рембранд.

Рембранд Харменсон ван Рейн е роден на 15 Юли 1606 година в Лейден, Нидерландия, в заможно семейство. Той е художник, гравьор и наистина творец от голяма величина в Европейската история. Той е известен като един от радетелите на така наречената Златна епоха в холандското изкуство. В ранните години от живота си (1612 до 1616 година) посещава основно училище. След това се записва в Латински университет, но критиците споделят, че не го е завършил и е започнал да се готви за художник. През периода от 1620 до 1625 се обучава при двама художника. Първо се учи при Джакоб Ван Суоненбург. Неговият учител специализира в препредаването на сцени от ада и подземния свят. Така Рембранд се учи да рисува огън живо. През първите си години на обучение при Суоненбург се учи как светлината да играе върху обектите. После се премества да учи в Амстердам  при Пиер Лестман. Той е известен исторически художник и добре предава на Рембранд умението да рисува библейски, исторически и алегорични сцени в картините си.

Първият му период на вече изграден художник е в Лейден, където през следващите шест години ще положи основите на творчеството си.

Там той ще изгради свои собствени композиции на база на наученото от Ластман. Работите му са все още малки, но богати на детайл. Той започва да взима и свои ученици. През 1626 работи над първите си гравюри. Работи усилено върху светлината и тъмнината в творбите си. През 1628 година вече много студенти го търсят като техен учител. Смята се, че през този период вече е имал над петдесет студента.

Втори период – Амстердам 1631

Рембранд започва сериозен бизнес  с Хенрик Уленбург, който през това време е имал работилница за портрети и реставрация на картини. Той е и роднина на бъдещата му жена. Художникът се движи между Лейден и Амстердам. В Амстердам се запознава с работите на Тициан, Микеланджело и Рафаело. В началото рисува портрети само на семейството си, а когато моделите не стигат, рисува на улицата. Всякаква категория хора влизат в живописния му свят. Изгражда пространството чрез сянка и светлина. През този период започва да рисува големи платна с библейски сюжети. Използва голям контраст в картините си. От този период са картините му “Ослепяването на Самсон“ и “Данае“. Макар че рисува библейски картини, не е ясно дали художника е принадлежал към някоя религиозна комуна. През този си период той рисува и много портрети по поръчка, въпреки че тогава все още не е могъл да придаде точно характера на модела. В тези си ранни години художникът използва боята по- пестеливо. Разработва композиции, играе си с перспективата и светлината.

Трети период – Амстердам 1643-1658

През този период спира да взима пари за портретите, които прави. Митове се носят ,че тогава художника е силно подценен и неразбран. Художникът е на прицел за многобройни критики.

Въпреки това Рембранд работи много през периода върху израза на лицето на моделите си. Повечето му картини живо показват емоции и настроения. През периода картините на Рембранд са известни с тяхната точност и реалистични качества. Използвал е  сложна система от огледала за да постигне това съвършенство на образа. Камера обскура точно е навлязла в употреба сред художниците. Това е тъмна кутия с малък отвор и матово стъкло, която позволява реалистично изобразяване на обекта върху хартия. Голямо впечатление правят неговите портрети, които са с идеални пропорции.

От този период е „Автопортрет с разчорлена коса“. В него виждаме как художникът е прикрил умело лицето си в сянка и почти прилича на призрак. През този период Рембранд използва боите по-смело и има по-свободен замах с четката.

Жената на художника Саския е братовчедка на Уленбург-арт, дилъра, при който работи Рембранд. Така той среща бъдещата си жена. Двойката има четири деца, но само сина му Титус оцелява. Рембранд прави няколко портрета на жена си. Чрез тях можем да видим топлината в очите ѝ и  нейната крехкост. Саския е била доста красива и модерно облечена за времето си жена. Малко след брака си, Рембранд решава да закупи прекрасна къща в близост до братовчеда на Саския на адрес улица Джоденбрестрат № 4.Първият и портрет Рембранд прави само три дни след брака им. Рисува я с масло и прави нейни гравюри. Саския е от богато семейство, но на сватбата никой от семейството на Рембранд не идва. Смятали са, че този брак не е от общоприетите. Малко след раждането на последното дете Саския се чувства болна и умира едва на 29 години. Тя е богиня на цветята, тя е всичко за него. Когато умира, Рембранд прави някои наистина съкровени картини със Саския, на смъртното ложе. След смъртта на жена си, Рембранд престава да рисува с масло и неговия стил трайно се променя. Фокусира се повече върху графики и гравюри. Портретите, създадени от него, са съобразени с търсенето през периода и са облечени в екзотични костюми. Тъканите са богати на драперия и камъни.

Макар че живее живот в лукс и охолство, в началото на неговата петдесет годишнина художникът е разбит финансово и е принуден да продаде красивата си къща и всички ценни предмети в нея. Картината “Нощна стража“ е тази, която бележи обрата във финансовото състояние на художника.

Вместо статичен портрет той си позволява групова сцена в движение. Поръчителяj я смята за гавра поради измисленото облекло на стражите и картината е захвърлена и неплатена. Тази картина става повод и за малкото поръчки, които взима в последствие.

Повечето от амстердамските търговци смятат ,че краха му е лично негово дело.  Той винаги е живеел над възможностите си. От този период е и картината му „Завръщането на разточителния син“.

С нея художникът показва, че е осъзнал собствената си житейска глупост. Основния герой в картината е момче, което е пропиляло всичките пари на семейството си за охолство,песни и пиршества. Творби  на Рембранд се намират в Лондонската Национална галерия, в Лувъра, в Амстердам и в Ермитажа. Умира в крайна бедност през 1669 година. Нарисувал е над 40-50 автопортрета, множество рисунки и 52 гравюри. С творбите си оказва влияние не само на тогавашните си ученици, но и на много поколения художници след това.