Винсент Ван Гог е художник сътворил повече от 2300 картини през краткия си живот. Не всички от тях са добре известни, но почти няма човек, който да не запознат със картините му. Сред най-известните му творби са „Слънчогледите“, „Ирисите“, неговите автопортрети, картината „Спалнята в Арлес“, „Френското кафене“ и пасторалните му пейзажи от Южна Франция. Картините му са обагрени в ярко жълто, а в небето се вият бели облачета. Нанася боите по нов и интересен начин .Описва формите интересно. Текстурата му е жива. Той е баща на пост- импресионизма.
Винсент е роден на 30 Март 1853 в Крот Зундерт – Холандия. Баща му Теодорос Ван Гог е пастор, а майка му Анна Корнелия е чувствителен художник, която рисува акварели. От нея Винсент възприема способността да рисува и усеща природата. Винсент има двама братя и три сестри, които много обича. Още в детството художникът проявява първи признаци на меланхолия. По-младият му брат Тео е арт дилър и поддържа финансово брат си, както и останалите деца в семейството. Само петнайсетгодишен Ван Гог е принуден да работи, защото семейството страда от недоимък и така започва работа при чичо си Корнелис като арт дилър в Хага. Още тогава художникът говори свободно Немски, Френски и Английски. През Юни 1873 година той е прехвърлен да работи, от чичо си в Гупил и Сие галерия – Лондон. Винсент често обикаля Лондонските галерии и постоянно рисува. Често си прави разходки около река Темза. в писмата си до брат си Тео рисува цветя и животни. През този период е сравнително добре финансово. Той е силно повлиян от британския художник Джон Констабъл. Сградата на улица Хакфорд 87 в Стокуел -Южен Лондон, обитавана от него, сега е отворена като музей за посетители. Лондон е и мястото, където се влюбва за първи път – в дъщерята на хазайката си Еужен Лоуер, но тя го отхвърля и Винсент изпада в тежка депресия. Започва да прави проблеми в работата си и съветва купувачите да не влагат пари в безсмислено изкуство, докато накрая е уволнен. Известно време работи и като учител в Лондон, но не след дълго отново напуска.
Младият художник сериозно обмисля варианта да живее като свещеник и решава да замине за Южна Белгия. През 1977 взима подготвителни класове по Теология в Амстердам, но латинския му се струва труден и мъртъв.
През 1879 година успешно преминава шестмесечен изпитател срок за свещеник в Белгия. Назначен е да служи в миньорски район. Там рисува картини с белгийски миньори и селяни. Района, в който заминава, е свързан със страхотна нищета и мизерия. Неговите проповеди на Френски трудно са разбирани от селяните. Заменял дрехите си за по-стари ,а новите давал на бедните. Евангелистките свещеници не одобряват начина му на живот, който е по- скоро мъченически отколкото проповеднически. През 1880 година, Винсент се мести в Брюксел и решава да стане професионален художник. Той има взети вече няколко урока по рисуване при Антон Мауве в Хага ,но освен това се учи и сам от книги и помагала по рисуване. Брат му Тео обещава да го поддържа в това му начинание. През този период рисунките му са много тъмни, мрачни, пропити с бедност и нищета.
През 1883 се мести в провинция Дренте, където рисува блатисти местности, мочурливи тъмни пейзажи.
През 1886 художникът решава да се премести при брат си в Париж. Брат му обаче не е на мнение че той е модерен художник в момента, поради това че импресионизма силно е навлязъл в живота на французите. Живота му в Париж се оказва много важен, тъй като той започва да се учи да рисува в ателието на Фернанд Корман. Интересува се от цветовете и светлината на импресионистите. Прекарва часове в галериите. Там Винсент се запознава с Толуз Лотрек, Писаро, Петер Ръсел и Емил Бернард. Започва да изгражда собствена колекция от рисунки на други художници, с брат си и организира свой и на други художници изложби. Париж е точно мястото, където той променя цветовете, с които рисува и експериментира с различни техники. Повлиян от Пол Синак и неговият ярък колорит, и картини изградени от цветни точки.Често посещава църквите в събота от сутрин до вечер, и е четял на висок глас библията на съквартиранта си.
В Париж той се запознава с друга своя любима- Августина ,която по това време е любим модел на Винсент и на други известни художници. Двамата са повече от година заедно и дори тя му организира изложба в нейното кафене – ресторант, но без успех. Емил Бернард споменава ,че тя му е давала и храна срещу рисунки. Това обаче е може би единствената му по нормална връзка с жена. И трите жени ,на който е предлагал брак са му отказали . Една от любимите му жени е Каролина ,която е втора братовчедка на Винсент по майчина линия. По някаква причина тя също му отказва брак. Друга негова любима е Кее Стрикер , също негова братовчедка. Той се запознава с нея в Амстердам ,но семейството и е против връзката. Винсент е съсипан, но не се отказва лесно и ходи няколко пъти да я види. Друга негова фаворитка е Марго Бегеман, но се оказва че тя е с психично заболяване и прави опит за самоубийство, с отрова, което Ван Гог предотвратява. Иначе отношенията им с били топли. В Белгия и Южна Франция Винсент започва да излиза с проститутки под претекст ,че се опитва да ги спасява от улицата. През 1882 той се запознава с Класина бременна проститутка, с която живее повече от година, но майка и я придумва да се върне към проституцията, за да има повече пари. През периода художника рисува стабилно, за да изкарва прехраната за себе си, Класина и детето.
След Париж художникът се мести в Южна Франция- Арлес, където е повлиян от азиатското изкуство и култура и мечтае да отиде в Азия .Художника е бил убеден от Толуз Лотрек , че светлината в Арлес е същата като в Япония и няма смисъл да ходи там. Винсент прави няколко рисунки с азиатски мотиви. Рисува е свой автопортрет с бръсната глава като японски монах ,която сега се намира в музея в Кембридж Масачузетс. Рисува и един от автопортретите си с отрязано ухо на фона на японска гравюра окачена на стената. През периода прави и портрет на Папа Танги на фона на японски гравюри. Във Южна франция художникът живее в малка жълта къща. Често рисува пейзажи и жътвари, лозя, кипариси, цъфнали бадеми.
Финансово е вече много зле. Нещата му трудно се продават. Започва да страда психически и кара по цели дни на кафе ,хляб и абсент. Критиците твърдят че е бил с биполярно разстройство, разстройство на метаболизма и алкохолизъм. Веднъж е ял и боите си за рисуване. Брат му Тео му праща пари, но е притеснен за здравето му и изпраща Гоген да живее с него. Винсент освен това иска да създаде пространство в Арлес, за художници в своята къща. И художника е добре дошъл при Винсент. В началото двамата се разбират добре и творят. Точно тогава Винсент рисува Слънчогледите си и портрета на Джозеф Роулин. Не след дълго нещата се променят.
Двамата художници започват се карат постоянно и една вечер Гоген просто напуска къщата. Винсент го проследява на улицата с бръснач в ръка и по- късно в изблик на лудост си отрязва част от едното ухо, и го предлага на една проститутка вместо пари. Тео го изпраща в болница за психично болни през 1889 ,където той рисува серия картини в двора, и е поканен да прави изложба с тях в Брюксел. Между тези картини са“ Кипарисите“, „Ирисите“ и „Звездна нощ“ .Винсент моли брат си да го прибере отново при себе си.
През 1890 Тео казва на брат си ,че трябва да бъде по стриктен с финансите. Той и жена му Джоана имат син и го кръщават също Винсент. Тео го взима при себе си. Но здравето на Ван Гог вече е лошо и продажбите не са чак толкова добри. Тео също е болен и в конфликт с работодателя си. Оказва се ,че Ван Гог не може да остане с тях.
Винсент заминава за френския Прованс и последните 70 дена от живота си рисува много селски ,френски къщи покрити с мъх.
На 25 Юли 1890 Винсент се застрелва в стомаха. Умира от раната си два дни по късно.
След смъртта на Ван Гог и Тео, който умира няколко месеца по-късно, Джоана наследява картините и започва да прави изложби с тях. Тя и приживе е негов финансов и морален поддръжник.
На 17 Март 1901 година негови творби са показани в Париж. Изложбата е сензационна.
Майка му доживява да види, че е споменаван като гениален художник. В период от 10 години Винсент прави на 43 автопортрета, много акварели и рисунки. След смъртта му „Лозята“ е продадена за 82 000 000 Лири. През 1973 в Амстердам е открит музей на Ван Гог с негови картини рисунки и писма. Каквото и да кажем за Ван Гог, за едно нещо можем да сме сигурни, че няма две мнения. А именно, фактът, че той оставя трайна следа в изкуството.