Може ли престоят в училище да бъде приятен
Мотивацията е движещата сила, която стои зад всички действия на ученика. Тя е временно и динамично състояние, което не трябва да бъркаме с индивидуалните черти от характера на човека или с неговите емоционални състояния. Най-общо мотивацията бива вътрешна и външна. Вътрешната е тази, която кара хората да създадат нещо, което предизвиква вътрешно задоволство у тя. Външната е получаване на външно задоволство като пари, оценка и др.
Но кои са условията, които мотивират учениците в училище? Как да мотивираме своите ученици да усвояват повече материал и постигат по-високи резултати? Вижте нашата класация от седем прости техники, с които бихме могли значително да повишим мотивацията на своите ученици.
Позитивно отношение
На първо място позитивното отношение мотивира в голяма степен човек изобщо. Когато ученик се заеме с дадена задача, често се справя добре най-вече заради окуражителната подкрепа, която е получил от своя учител. Учители, подкрепяйте своите ученици. Някога и вие сте били на тяхно място и може би сте имали нужда от малко кураж.
Чувство на значимост
Друг важен фактор е чувството на значимост. Когато един ученик говори в час и всички го слушат и оценяват онова, което говори, той започва да се чувства важен и значим и изпитва удоволствие от това да се представи добре. А защо работата да не доставя удоволствие? Когато учителят предлага задачи в час или за домашна работа, които са свързани с нещо приятно за учениците, те са по-силно мотивирани да изпълнят задачата и да се представят добре.
Удоволствие
Стигаме до извода, че удоволствието мотивира. Аз преподавам на паралелки с различен профил, основно занимаващи се с хореография и изобразително изкуство. На децата-танцьори предлагам за задача да потърсят информация за видовете национални костюми в различните области в Италия, докато на художниците – да разкажат за известни италиански художници или забележителности с интересна архитектура.
Успех
Друго важно условие, което мотивира е успехът. Когато човек се справи добре с дадена задача, той се чувства удовлетворен от себе си и е мотивиран да продължи да се старае и в следващите задачи. Усещането, че усилията, които е положил дават резултат водят напред.
Личната полза
Мотивация постигаме и от личната полза. Когато един ученик има ясната представа какви са ползите му от това, което учи, той ще е мотивиран да се старае повече и да трупа знания, които след това да реализира.
Яснотата на поставената задача
И не на последно място яснотата на поставената задача също е определяща за мотивацията. Ако условието на задачата е неясно, ученикът се обърква и от там стремежа му да даде всичко от себе си намалява.
Връзка между дисциплините
Често учениците задават въпроси от типа „Това за какво ми е?”. В такива случаи е полезно да има връзка между дисциплините, които изучават. Тези връзки са важни, защото допринасят за вярна представа за обществото и природата, интегрират методи от един учебен предмет в друг.
Анализирайки изброените до тук условия за мотивация стигаме до извода, че те са взаимно свързани. Удоволствието от добре свършената работа е свързан с позитивното отношение и постигнатия успех, което пък води до чувството на значимост. От друга страна, чувството на удоволствие е свързано и с връзката между изучаваните предмети. Когато поставим задача по италиански език (предмет, който някои от моите ученици смятат за излишен) и свържем тази задача с профилиращата дисциплина (хореография), децата имат по-голямо желание да се представят добре.
За нашата успешна работа като учители е важно да не позволяваме мотивацията да спада и да се стараем да я поддържаме на ниво, което ще доведе до изграждане на рутинни умения и навици, получаване на трайни и дълбоки знания у учениците ни, които те след това ще прилагат и ще им бъдат полезни.
Друг основен проблеми, поставен пред съвременния учител е как да повиши мотивацията на учениците да бъдат активни в клас. За съжаление днешните деца в голяма степен не проявяват достатъчно активност в учебния процес. За да работят пълноценно и качествено, задачите, които са им поставени, трябва да провокират интерес и мисловен процес, а не да бъдат изпълнявани машинално.
Когато дадена задача се изпълнява машинално, ученикът влага минимум мисъл, не използва целия си запас от знания, интересът му не е провокиран и по този начин качеството на изпълнение пада.
Факт е, че едно и също упражнение би могло да се изпълни по няколко начина. Примерно задачата е да напишат синоними на дадена дума или да изброят прилагателни, описващи характера на човек. Ако такива задания трябва да изпълняват самостоятелно, пишейки в тетрадките си, за повечето то тях това е скучно и безинтересно. За да се провокира интерес от тяхна страна, такава задача би могла да се предложи под формата на игра. Примерно учениците се подреждат в кръг. Учителят задава дума и подава топка на някой от учениците. Детето хваща топката, казва синоним, учителят го записва на дъската и детето подава топката на свой съученик. Когато синонимите се изчерпат, всички заедно проверяват дали има сгрешени думи.
Друг вариант е учениците да се разделят на два отбора и всеки отбор да има определено време, в което да работи. Накрая сверяват отговорите и участниците в печелившия отбор получават „плюс” в бележника на учителя.
Игра със зарове също би могла да се приложи. На твърд картон с подходящи размери се чертае игрално поле – начало, кръгове, в които са написани глаголи и финал. Между кръгчетата с глаголи за разнообразие могат да се надпишат и такива с „мини два хода напред” или „пропусни един ход”. Тази игра може да се прилага при ученици на различно ниво на владеене на езика. Когато детето придвижи пионката на даден глагол, задачите могат да бъдат няколко, според нивото: да каже какво означава думата, да състави просто изречение или да включи глагола в сложно изречение с различни времена, от корена на глагола да посочи съществително или друга част на речта…
Целта на всеки урок, било то по чужд език или друг е учениците да получат нови знания и да затвърдят старите. За да се изпълни тази цел с нужното качество е нужно учениците да проявяват максимална активност по време на учебния процес и да имат нужната мотивация. За последното е нужно разнообразие по време на работния процес, защото еднообразието убива интереса и желанието за работа.
© 2022 Илиана Дечкова
