Казвам се Боян Боев и съм на 24 години. Имам икономическо образование, но страстта ми е литературата. Пиша от няколко години и се старая да се усъвършенствам в това изкуство. Иска ми се да превърна писането в своя професия. Бих се радвал, ако с произведенията си докосна душите на повече хора, които също като мен искат да направят света по-добър. Стремя се да следвам мечтите си, колкото и трънлив да е пътя. Не искам да се примиря с това, че животът е еднообразно ежедневие, в което грижите те поглъщат до толкова, че забравяш за първоначалната цел на твоето пътуване.
-
- Как възникна у теб идеята за създаване на блога?
Исках да създам място, в необятното интернет пространство, където да публикувам моите произведения, да ги споделям с онези, които виждат света по подобен начин като мен и биха вникнали в смисъла на разказите и приказките ми.
- Какви произведения обичаш да четеш и кои автори са ти повлияли най-силно?
Чета разнообразна литература от различни жанрове, защото това според мен е полезно за всеки, който има интереси в писането. Но истински харесвам класическите произведения. Мисля, че най-много са ми повлияли автори като Оскар Уайлд, Габриел Гарсия Маркес, Елин Пелин.
- Към кого искаш да адресираш твоите произведения? Опиши ни твоята читателска аудитория.
Голяма част от моите произведения разкриват образите на хора, които са ежедневно около нас, но в повечето случаи остават незабелязани: просякът, който е изгубил дома си; малкото момиченце, което продава рисунките си, за да се нахранят с майка си; лудата жена, която си припява песента, с която е приспивала мъртвото си бебе; старецът, който всеки петък ходи на гарата и чака съпругата си да се върне, но заради деменцията е забравил, че тя отдавна е починала. Представяйки някои от образите в разказите ми, искам да покажа, че те са насочени към онези читатели със сърца, които са склонни да усетят болката на „незначителните“ и „невидимите“ около нас. Читателите, които биха погледнали с други очи на хората в нужда, които обикновено подминаваме всеки ден на улицата.
- Кое е нещото, което те вдъхновява да започнеш да пишеш един разказ? Или идеите възникват спонтанно у теб?
Идеите ми възникват спонтанно, било то заради някоя случка, на която съм станал свидетел или история, която съм чул и ме е докоснала. Доста от произведенията ми са вдъхновени от истински случки, които съм подсилил с нещо малко, за да се получи по-интересен разказ. Според мен това е истинското вдъхновение – от нещо чуто, видяно или изживяно, да се роди идеята за произведение, която да не те остави намира, докато не я излееш върху листа (или компютъра).
- Какво ти дава писането?
Писането ми дава свободата да покажа моята гледна точка за света. Както фотографите си имат свой любим ъгъл, от който да заснемат обекта на своето вдъхновение, така и аз чрез писането разкривам гледката пред себе си, видяна през собствените ми очи.
- Питал ли си се някога дали има смисъл да продължавам да го правя?
Разбира се. Това е неизбежно, защото голяма част от действителността около нас се стреми да убие мечтите ни и да ни смаже като мухи върху масата. Когато стане трудно, винаги се питаш дали да продължиш напред или да смениш пътя. Но може би именно в такива моменти човек трябва да си даде сметка колко силно държи на това, което прави, дали вижда смисъл в него и дали е готов да се жертва в името на своите мечти. Аз вярвам в мечтите си и се боря за тях.
- Коя е книгата, която четеш в момента?
Наскоро започнах „Мъртвите сибирски полета“ от Виктор фон Фалк.
- Какво ще посъветваш нашите читатели?
Да не спират да мечтаят. Да открият онова, което ги кара да се чувстват добре, докато го вършат, разсейвайки се от ежедневните грижи. Смело да вървят напред, въпреки всички сенки и чудовища, които си мислят, че се крият в неизвестното.
-
Можете да прочетете някои от произведенията на Боян на неговия сайт.
