Току що видях една статия, която гласи, че собственик на заведение в наш курорт таксува клиентите си по 20 лева на стол… Алчността не е вродено качество у човека – тя е в резултат на много възприятия и преживявания след раждането ни. На прадедите ни е било достатъчно да имат подслон, да са сити и задоволени (без специални жестове и банкноти).
Но защо е всичко това? Защо са такива хората в България? Моето мнение по въпроса се изразява с една дума – недостиг. Вековната сиромашия на българина, ясно показана в много достигнали до нас източници, е обособила характера на сънародниците ни или както знаем „Сиромах човек – жив дявол“. Недостигът води до много последици у човека – прави го несигурен, изнервен, алчен… Да, ако и аз не бях сигурен дали икономиката утре отново ще се срине и ще остана без клиенти, дали утре мутрите ще ми вземат бизнеса и т.н., и аз щях да гледам, да събера колкото мога повече днес. Много често виждам как сами се обвиняваме за този недостиг. Необразованост, мързел – зад тези думи стои една друга и тя се казва демотивация.
Преди години срещнах един немец, над 90 годишен, който ми разказваше как се е сражавал срещу американците, навлизащи в Германия в края на Втората световна война. Той ми даде да разбера, че Германия, Франция, Япония и т.н. са завладени страни, в които е инвестирано толкова много, че е създадена свръхмотивация у хората, там резултатите от дадена работа са съразмерни с усилията, вложени в нея, дори повече. Няма недостиг, няма несигурност. Това кара и по-задълбочените критици на прототипния образ Бай Ганьо да са на мнение, че той е продукт на грубата българска среда, която пък е продукт на недоимъка…
Все още обвинявам хората, които прекарват ваканциите си в Гърция, но все по-често се убеждавам, че такива наглост и нахалство няма никъде, както тук. Хубаво е парите, изкарани с нашия труд, да остават в България и да подпомагат нашата икономика. Нека по-сериозните патриоти да викат по-малко по улиците и да харчат парите си в България за български стоки и за българки услуги по български курорти. Аз ще продължавам да опитвам да го правя колкото и да е абсурдно…
