Здравей, Юлия! Моля да се представиш на читателите на „Походът“.
Здравейте, казвам се Юлия Анджекарска и съм на 26. От София съм и завърших „Международни отношения“ в Софийски университет. От доста време се занимавам с международни младежки проекти (по програма „Еразъм+“ и други) и като цяло работя в НПО сектора, координирам проекти в Сдружение „Професионален форум за образованието“, а до преди няколко месеца работех и в Международния център за обучения и изследвания PETRI-София, където също бях координатор – на международната стажантска програма и на обученията, които се организират за младежи от Източна Европа и Централна Азия, с подкрепата на Фонда на ООН за населението. В момента съм в Мексико, вече за трети път, което е показателно за това колко много обичам тази страна, всеки път откривам нови неща и я заобичвам все повече. Едно от нещата, които наистина ме правят щастлива, е пътуването и срещата с нови хора, затова винаги когато мога, се отправям нанякъде (разбира се и в България, където също постоянно откривам някое ново и невероятно кътче).
Как се зароди у тебе страстта по пътешествията?
Преди известно време участвах в едно събитие в София – Travelers on Stage, където няколко пътешественици разказвахме за нашите преживявания на най-различни места. Започнах презентацията си с това, че още от малка, когато най-дългото ми пътуване беше от София до морето, си мислех, че да си на път и да ти се случват нови и неочаквани неща, е най-хубавото нещо. После, след като навърших 16 години, започнах да пътувам повече, като голяма част от пътуванията ми бяха свързани с международните младежки проекти, които споменах, и които са страхотна възможност за младите хора в Европа да пътуват и да научават нови неща, да общуват със свои връстници от различни държави, да бъдат активни и да станат самостоятелни. Така покрай тези проекти стигнах и до Мексико, където през 2014 г. бях доброволец – преподавах английски и български език, и вместо за планираните два месеца, останах за шест. След това започнах да пътувам повече и самостоятелно, не по проекти, а просто за да реализирам мечтата си да опознавам различни места, култури и хора – нещо, което съм убедена, че е безценно.
Какво ти дават пътешествията?
Има хора, които смятат, че самоцелното пътуване, пътуването просто заради самото пътуване е безсмислено и е загуба на време. Има и много хора, които смятат, че пътуването е емоция, опит, личностно развитие, обогатяване, научаване на нови неща, отваряне на хоризонтите, израстване, може би дори пречистване. Аз определено се придържам към второто мнение и смятам, че за всеки човек пътуването носи нещо различно, за мен то е нещо зареждащо, вдъхновяващо, нещо, което ми напомня, че съм жива, че съм активна, че съм в движение и постоянна промяна, че се развивам. Нещо, което пътуванията ми носят, е емоцията да срещам нови хора, нови истории, нови идеи и светогледи, да трупам познания за различни култури, за историята на различни места и народи, познания за какво ли не, дори нови рецепти. Всички тези неща ме обогатяват и ме карат да се чувствам щастлива.
В днешния забързан свят човек все по трудно намира време за хобито си. Как успяваш да намериш време за любимото си занимание? Може ли едно такова хоби да се съчетава с професионално развитие и правене на кариера?
Може, но понякога е трудно. Понякога трябва да избираш между двете, а работата и професионалното развитие все пак са нещо много важно. Както споменах, докато учех, съчетавах много успешно участието ми в международни младежки проекти, което често включваше пътуване, пътуването просто за удоволствие, ученето и работата в НПО сектора. След това бях доброволец, което смятам, че е изключително ценен опит, а след това намерих и друга работа (в Международния център за обучения и изследвания), която ми позволяваше да пътувам сравнително често, понякога именно заради работен ангажимент, понякога отново просто за удоволствие. Надявам се да мога да продължа да пътувам и да опозная още места сега, докато имам тази възможност – млади сме и нямаме кой знае какви ангажименти, семейство и т.н. Както каза един дядо, когото видях преди няколко дни в автобуса, „Има три фактора, които са много важни за това да можеш да пътуваш – здравето, парите и старостта. Трябват ти здраве и пари, дори да не са много, и трябва да го направиш докато си млад“.
Нещо друго, което ми помага „да пътувам без да излизам от града“ е платформата Couchsurfing. Някъде от около две години съм доста активна в нея и постоянно приютявам пътешественици от най-различни страни в София, прекарвам време с тях, когато мога, показвам им местните забележителности и ги водя на места, които харесвам, и които туристите обикновено не посещават, а те, от своя страна, споделят истории от своите страни и от пътуванията си. Така постоянно около мен има хора от къде ли не и смятам, че постоянно научавам от тях нови неща и споделянето на моменти заедно винаги е уникално преживяване.
Разкажи ни за последното ти пътешествие.
Последното ми пътешествие тече в момента, отново съм в Мексико, този път не като доброволец, а на гости на семейството на приятеля ми. Нещата се наредиха доста добре, тъй като точно обмислях как да поискам отпуска за такъв дълъг период (защото да прекосиш океана и да останеш по-малко от месец ми се струва не особено добра идея), когато се оказа, че проектът ми в работата приключва и мога да се отдам на пътуване за няколко месеца. Така и направих и пристигнах в Канкун, Мексико (на Карибското крайбрежие) преди около три месеца. Там ме посрещна приятелят ми и предприехме едномесечно пътуване на стоп из южната и централната част на страната, докато стигнахме до Толука (близо до Мексико Сити), където сме в момента, и откъдето предприемаме по-кратки пътешествия до други места наоколо. Много хора ме питат дали е безопасно да стопираш тук, как така сме решили да пътуваме по този начин и т.н., но истината е, че всичко мина много добре, видях уникални места – пирамиди на маите, на сапотеките, на ацтеките, тропически гори, полупустинни пейзажи, вулкани, водопади, лагуни, плажове с лазурни води, красиви села и градове със смесица от колониална архитектура и типичните мексикански цветни къщи. Мога да говоря за Мексико с часове – за местата, които трябва да се видят, за природата, за невероятната храна, за сърдечните и гостоприемни хора, за традициите и обичаите и т.н., но това може да е тема за друго интервю.
Коя е следващата дестинация?
Тъй като в момента съм в Мексико, се прибирам до България, след тримесечно обикаляне, и малко ще се позастоя вкъщи, поне такъв е планът засега, като обаче ще продължавам да координирам международни проекти на Сдружението ни и още през септември ще имаме посещение от колега от университет в Чили, който ще ни разкаже за методите за работа с млади хора там, за страната и културата й, ще организира уъркшопи в София и в Пловдив, а аз ще съм наоколо като организатор, така че отново ще „пътувам без да пътувам“. Ще продължа да се занимавам и с Couchsurfing, а през ноември най-вероятно ще пътувам за Италия за срещата на представители на няколко неправителствени организации от Европа и Латинска Америка. Освен това съм поканена на две сватби – едната в Мексико, а другата в Египет, така че може би това ще е добър претекст отново да посетя тези страни…но като цяло много от пътешествията ми идват неочаквано и не са планирани дълго време преди това (и никога не са с организирани туристически групи или нещо от сорта), така че ще видим какви възможности ще се появят.
Кои са местата, които би искала да посетиш отново?
Със сигурност Мексико. Не само заради емоционалната връзка със страната, която се изгради постепенно, включително покрай това, че приятелят ми е мексиканец, но и защото тази страна има страшно много да предложи на пътешественика. Както казах, хората са много дружелюбни и отворени, храната е разнообразна и много вкусна (и лютото си има своя чар), могат да се видят най-различни пейзажи и климатични зони, има богата история на древни цивилизации и запазени много впечатляващи традиции и обичаи, а освен това като ниво на цените всичко е много достъпно за нас, дори и да пътуваш с ограничен бюджет. Остава да посетя още доста места в тази необятна страна, и мисля, че никога не можеш да видиш абсолютно всичко…въпреки това ще се опитам да я опозная максимално.
Кое е най-необичайното място, на което си била?
Мисля, че тук отговорът е Индия. Който е бил в Индия, може да потвърди, че това място наистина е много различно от всичко останало, необичайно във всички негови аспекти. Индия също е огромна страна, субконтинент, както казват, с изключително разнообразие на култури, езици, религии, кухня и какво ли още не. Аз опознах много малка част от всичко това, но определено беше нещо неочаквано, като друг свят, паралелно измерение – впечатляващите ритуали и храмове, количеството хора, рикши, крави и т.н. по улиците, ароматът, който се разнася навсякъде – смесица от нечистотии, ароматни пръчици и тамян, цветя, храна, пот…хората и техните лица, традиционните дрехи, боговете, чиито изображения са навсякъде и имат какви ли не причудливи форми, красивата архитектура, модерното и античното, шумът по улиците, река Ганг и изгарянето на трупове на брега й, изхвърлянето на пепелта в реката и къпещите се в нея вярващи, претъпканите влакове и спящите по земята хора, консервативното общество, но в същото време древни храмове с изображения на голи тела в еротични пози…всички тези контрасти и това огромно разнообразие прави Индия уникална и определено смятам, че е място, което трябва да се види.
Спомена, че пътуваш на автостоп? Разкажи ни някоя интересна история на тази тема.
Да, доста често пътувам на автостоп, като засега съм го правила основно в Европа и Мексико, но се надявам да продължа да пътувам така и на други места, основно си мечтая за Югоизточна Азия и Латинска Америка. Хубавото на автостопа за мен е, че срещаш най-различни хора и макар да споделяте сравнително кратко време, можеш да научиш много интересни неща по пътя, както и да видиш нещо неочаквано, както ни се случи точно когато пристигнах в Мексико този път. С приятеля ми започнахме да стопираме още от летището, за да стигнем до града (Канкун), където щяхме да прекараме нощта в някой хостел. Летището е сравнително далеч, имаше автобуси, но решихме първо да пробваме на стоп – това винаги е по-веселият вариант, пък и е удачен, в случай че имаш достатъчно време и не бързаш да стигнеш. След известно време на пътя, най-накрая спря една кола с едно симпатично детенце с баща си, мексиканци, тъкмо бяха оставили колега на бащата на летището и се прибираха към града, но ни казаха, че преди да се приберат вкъщи, искат да минат през един плаж на една река, която се влива наблизо в океана, и да поплуват там. Не бяхме планирали да ходим на плаж преди да стигнем до някой хостел, но веднага се съгласихме, звучеше страхотно! Така попаднахме на един плаж, който се посещава почти изцяло от местни хора, а не от чуждестранни туристи, с които е пълен курортът Канкун, и веднага се потопихме в лазурно синята вода. Беше страшно освежаващо, особено след повече от 10-часов полет между Европа и Мексико. Детенцето и баща му бяха много мили с нас, говорихме си за живота в Канкун, нашите пътешествия и планове и какво ли още не, после дойдоха и още приятели на семейството и донесоха пица и бира, какво по-добро от това! Когато се свечери, бащата ни покани у тях, каза, че има свободен хамак, на който без проблем можем да спим двамата! Това преживяване беше доказателство за това колко бързо можеш да почувстваш близост и емпатия с някого, ако му дадеш шанс, ако си отворен за нови неща…и ако стопираш или взимаш хора на стоп.
Как намираш хора, с които да споделиш пътуването? Трудно ли се намират авантюристи със сходен профил като твоя?
Голяма част от приятелите ми определено са със сходен на моя светоглед и начин на живот, обичат да пътешестват, да откриват нови неща, да се развиват. Не знам как сме се намерили, може би точно заради това сходство в интересите и идеите…приятелят ми също е пътешественик, всъщност с него се запознахме в България, точно когато беше на близо 3-годишно пътешествие из Централна Америка, Европа и Азия. Така че мога да кажа, че обикновено има с кого да споделя пътуването и това ми харесва, мисля, че в това споделяне и създаване на общи спомени и истории има нещо много ценно. Знам, че има чар и в това да си “solo traveler”, пътувала съм и така, наистина научаваш много неща и за себе си по този начин, може би си още по-отворен към другите хора, новите преживявания и запознанства, но мисля, че ако трябва да избирам, бих предпочела да съм с още някого и да споделям невероятните моменти с някой близък, с когото наистина се разбираме.
Как реагират хората от другите народности, когато им кажеш, че си от България? Чували ли са изобщо за нас?
Това е добър въпрос…мисля, че зависи къде си и зависи от хората, които срещаш. Доста често ми се е случвало хората да нямат никаква идея за това какво и къде е България, понякога ме питат дали е до Германия или пък се объркват с Белгия или Боливия (?!), понякога ме питат дали винаги е много студено там, откъдето съм, и какъв език говорим – английски, испански… това ми се е случвало по-скоро на места, които са наистина далеч от нас, например в Индия или тук в Мексико. Дори и в тези отдалечени места обаче има българи, а и някои хора все пак са чували нещо за страната ни. Реакцията много е често е изненада и реплика от типа на „Ооо, чак оттам идваш, толкова далече!“. Въпреки че понякога обясненията, които давам, се повтарят в някаква степен, винаги се радвам, че имам възможността да разкажа нещо повече за България на хора, които не знаят много, но биха искали да научат повече и дори някой ден да ми дойдат на гости, защо не.
Кои народи би оприличила като най-близки до българите?
Според мен имаме много общи неща с южните народи, например с латиноамериканците. Имам много приятели от различни страни в региона, не само от Мексико, и като темперамент, манталитет, понякога лека дезорганизираност и начин на забавление и комуникация, мисля, че си подхождаме. Разбира се, средата е различна, дори климатът, историята, така че не сме еднакви, просто откривам някои сходни черти. А и може би е защото наистина се разбирам с южните хора и харесвам тази част от света. И между другото, отново по повод на сходствата, вчера бях на гости на един приятел в Мексико Сити, в къщата бяхме двама българи, и двамата видяхме килима в хола на момчето – приличаше на чипровски килим, с типичните шарки и от типичната материя, от която се правят, и попитахме нашия домакин дали килимът е от пътуването му в България. Момчето каза, че не е от там, а е от Оахака, един от южните щати на Мексико, където тези килими също са много типични…а шарката, геометричните фигури, бяха абсолютно същите! Това се случва и с някои носии от региона, които много приличат на нашите…
Опиши ни едно екстремно твое преживяване или интересна случка докато си била в чужбина.
Мисля, че най-странни случки засега имах в Индия, което е без съмнение е най-различното място, на което съм била. Нещата, които видяхме и преживяхме там, са много – например видяхме как изгарят телата на мъртвите на специално място на брега на река Ганг, като палят огромни огньове за целта; шалът ми беше захапан от една коза, която се разхождаше из центъра на Джайпур, един от големите градове в Раджастан; автобусът, в който бяхме, почти катастрофира в хаоса на индийските пътища; влязохме в много хиндуистки храмове, където наблюдавахме невероятни ритуали и атмосфера, които не сме си и представяли. Но може би едно от преживяванията, които ни шокира, беше посещението на една държавна болница в Делхи, където отидохме, защото на мен ми стана лошо на стомаха (каква изненада, на това му казват “Delhi Belly” и обикновено се случва на неподготвените туристи в първите им дни в Индия). В болницата имаше страшно много хора, с къде-къде по-сериозни видими проблеми от моя, нямаше отделни кабинети, а само една лекарка, която преглеждаше всички, и на няколко метра от нея имаше човешко тяло на пода, цялото покрито с бинтове, като мумия. Когато отиваш в Индия, знаеш, че нищо няма да е както преди и че много неща ще те изумят, както в положителен, така и в отрицателен аспект…и не бих заменила тези преживявания за нищо.
Ако ти се отдаде възможност, къде би се устроила да живееш?
Това също е добър въпрос 😀 Засега определено не съм планирала нищо конкретно, освен че ще се върна в България за известно време, но накъде ще ме отвее вятърът по-натам, никой не знае. Харесвам София и начина ми на живот там, харесвам и Мексико и бих поживяла тук, но пък може би в дългосрочен план ще изберем трето място – нито Мексико, нито България, някъде по средата.
Какво е за теб България?
България е моята родина и винаги ще бъде, там, където са моите семейство и приятели, където съм израснала и съм станала човека, който съм; мястото, където има уникална природа, древна история, запазени традиции, хубаво вино и вкусна храна (и най-хубавото кисело мляко!), също страна на контрасти, но където се чувствам сигурна, защото знам, че мога да се справя със всяка ситуация, защото я познавам и е моята България. И въпреки че я познавам, продължавам да откривам все нови и нови неща и да се радвам на разнообразието, което имаме на такава малка територия. И без в никакъв случай да съм националист, се радвам, че България е мястото, което наричам родина, и винаги е удоволствие за мен да я представям на хора, които не я познават, но имат желание да го направят.
