WWF е една от най-големите природозащитни организации в света. Основана е през 1961г. и към 2018 работи в над 100 държави. Мисията на организацията е да спре влошаването на околната среда на планетата и да изгради бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата, чрез запазване на биоразнообразието, устойчиво използване на възобновимите природни ресурси и намаляване на замърсяването и разхищението. От 2006г. организацията функционира и в България.
1. Здравейте! Моля да се представите на нашите читатели.
Здравейте на вас и на вашите читатели! Казвам се Веселина Кавръкова. По образование съм еколог. От съвсем малка едно от най-прекрасните, важни и вълнуващи неща в живота ми е дивата природа, затова избрах изучаването и опазването ѝ за професия.
Още в ученическите си години станах част от Школата по орнитология и природозащита към Института по зоология, БАН. Заедно с много други млади хора като мен, изучавахме птиците в България. Тогава прекарвах много дни в природата, из най-различни, често труднодостъпни и диви места – газейки из блата, езера и реки, катерейки се по планини, за да събирам научни данни за птиците.
Освен да се занимаваме с птиците, обменяхме идеи и за опазването на природата изобщо и така се изгради общност от съмишленици, която стана един от двигателите за създаването на първите природозащитни организации в България в началото на 90-те години. Член-основател съм на една от тези организации – Сдружение за дива природа Балкани, която създадохме през 1991 г. От тогава насам не съм спирала да се занимавам с гражданските организации в сферата на природозащитата.
През 2002 г. получих възможност да се присъединя към екипа на WWF в България, тогава съвсем малък, само от няколко експерти в областта на водите, горите и земеделските политики. Да стана част от WWF за мен беше сбъдването на много голяма мечта.
Извън голямата ми страст към дивата природа, съм любопитен човек към новото и различното, обичам да пътешествам и да опознавам различни места, култури и традиции. Зареждат ме гмуркането с маска и шнорхел, подводната фотография, готвенето, досегът с книгите и артистичния свят, новите запознанства и общуването с различни хора.
2. Разкажете ни повече за това как се стигна до основаването на WWF България? Вие сте първият и дългогодишен ръководител на WWF България. Какво е да управлявате тази организация?
С колегите наричаме района на Централна и Източна Европа „Зеленото сърце на Европа“, защото тук все още има изключително богата и запазена природа. В този район са най-качествените запазени стари и естествени гори извън Северна Скандинавия и Русия, дом на 2/3 от популациите на едрите хищници в Европа – мечки, рисове и вълци, мащабни сладководни екосистеми, „Амазонката“ на Европа – Долен Дунав и Мура-Драва-Дунав. Долен Дунав е единственото място в Европа, в което все още се размножават критично застрашените есетрови риби. И това са само някои ярки примери за значението на района. Затова и работата ни по опазването и възстановяването на дивата природа тук започна още в края на 90-те години. Tогава проектите и инициативите бяха на много експертно ниво и основно с партньори – държавни институции и неправителствени организации. Началото беше поставено с някои наистина мащабни инциативи, например тази от 2000 г. за създаването на Зелен коридор Долен Дунав – правителствено споразумение между България, Румъния, Украйна и Молдова, най-голямата европейска инициатива за опазване и възстановяване на влажни зони и биоразнообразие. Целта му е да се възстановят и опазят над 1 милион хектара влажни зони в тази част на реката. Като част от това, в България бяха обявени мащабни нови защитени територии на река Дунав, например Природен парк Персина, единственият ни истински „дунавски“ парк. Бяха възстановени отдавна пресушени блата и влажни зони на остров Персин в Природен парк Персина и в района на Калимок-Бръшлен. Там водата се върна върху хиляди хектари, а заедно с нея успешно се завръща богатство от растения и животни. След десетилетия отсъствие, в Персинските блата отново гнездят редките къдроглави пеликани. Доскоро единствената колония на тези забележителни птици беше в резерват Сребърна.
С напредъка на работата, стана нужно WWF да бъде в района със собствено присъствие и капацитет, да бъде пълноценен участник в обществения живот на динамичните граждански общества и да дава своя принос за тяхното развитие. Така се родиха WWF България и WWF Румъния през 2006 г., по-рано това се случи в Унгария, скоро ще има и WWF Украйна, и WWF Словакия. Заедно образуваме регионална мрежа, с която работим в тясно партньорство за опазването на „Зеленото сърце на Европа“.
Както споменавате, аз съм първият ръководител на WWF България, всъщност един от първите сътрудници на WWF в страната. Една от големите ми задачи, наред с експертната ми работа, беше подготовката за създаването на WWF България. Само за 12 години от малка група експерти порастнахме до стабилен екип от хора с умения в различни дисциплини – природни, но също и хуманитарни науки, комуникации, фондонабиране, финанси и администрация. Имаме амбициозна и широкообхватна стратегия. Основните ни теми са: опазване на горите, сладководните екосистеми и техните обитатели; есетровите риби; промените в климата; отговорното потребление и управление на природните ресурси; развитието на природосъобразни бизнеси и работа с обществото по създаване на познаваемост и съпричасност, привличане на сподвижници. Забележителният екип от отдадени и мотивирани хора е едно от най-ценните неща на WWF България и ми носи голяма радост и удовлетворение. Да го водя за мен е чест, а също и лично предизвикателство. Това все още е млада и много динамична организация, която бързо расте и се развива в нелесна среда, а заедно с нея също така бързо трябва да раста и да се развивам професионално и аз.
3. Трудно ли е да бъдат убедени хората в каузите на WWF? Разбират ли хората нуждата от опазване на околната среда?
Важен въпрос задавате, той не спира да занимава мен и колегите ми. За нас във WWF опазването на природата е въпрос , засягащ не само правителствата и придодозащитните организации, а всеки – от големия бизнес, до обикновения човек. От опазената и добре функционираща природа зависят основните условия на живота ни – материалите и ресурсите за икономиките ни и потреблението ни, чистият въздух, който дишаме, водата, която пием, почвеното плодородие, регулацията на климата и още много други. За да имаме бъдеще с добър стандарт на живот, опазената природа е ключов фактор. Всеки от нас има своя дял и може да допринесе за това да обърнем негативните тенденции – загубата и увреждането на природата от една страна, замърсяването и човешкия отпечатък, от друга. И най-важно е да се започне с добра информираност и разбиране на проблема и какво може всеки от нас да направи. Все повече хора разбират, търсят информация и поемат инициатива да изискват отговорни действия от управляващите и да правят промени в начина си на живот, в това какво използват и избират всеки ден, така че да не вредят на природата.
За предизвикателствата… В България, а и в много други страни в Европа и по света, има тенденция на влошаване на условията – свиват се пространството и ресурсите на гражданското общество, съдебната система работи неефективно или не е независима, засяга се свободата на медиите, засилват се управленските проблеми, включително корупцията. Това се отразява силно и на природозащитните организации, на качеството на работа ни и на възможностите ни. В България, за съжаление, през последните години имаме голямо отстъпване от разбирането, че гражданските организации са добронамерен, професионален и естествен партньор на управлението, допълват го и са проводници между него и обществото. Срещаме враждебно и изключващо отношение, което не само се отразява емоционално, но и пречи на ефективната ни работа. Системно в определени медии се водят очернящи кампании за природозащитните организации и определени хора от тях, изнасят се фалшиви и подвеждащи новини.
Предизвикателство, с което се сблъскваме, е представата за ролята, която трябва да имаме, и очакванията към нас. Заради многото нерешени проблеми в областта на природозащитата и управлението на природните ресурси и често бавните и неефктивни действия на отговорните институции, хората предпочитат да се обръщат към граждански организации като нашата с надеждата да дадем решения и да можем бързо да се справяме с всички проблеми. А ние сме все пак малък екип с определена експертиза и възможности, и със собствена програма. Трудно ни е да обясняваме това на множеството хора, които ни търсят със сигнали за нарушения. Стараем се да не ги разочароваме, обясняваме с какво можем да съдействаме, създаваме контакти, и най-вече даваме информация какво всеки гражданин може да направи, тъй като в много случаи хората могат да вземат нещата в свои ръце, и могат и трябва да търсят отговорност и законност.
4. Намирате ли необходимата обществена подкрепа и съдействие за осъществяване на вашите дейности?
България е уникална с това, че демокрацията у нас дойде точно със зелените каузи. Първите граждански действия бяха на екологични теми, а първите създадени големи граждански организации – посветени на опазването на природата и околната среда. Редовните проучвания на общественото мнение, наши и на други организации, показват чувствителност и съпричасност на хората към каузите на природозащитата. Гражданските организации в тази област се радват и на голямо доверие, въпреки системните очернящи кампании в медиите и фалшивите новини.
Ролята на гражданските организации и на WWF, като част от тях, е да работят в полза на обществото, в съответната си област. За това връзката с хората и общите действия са ключово условие. Търсим тази връзка постоянно в работата си и срещаме голяма подкрепа и съпричастност у хората, с които общуваме. Вече има общност от наши сподвижници, които следят новините ни, подкрепят ни с дарения, с действия, с участие в събитията ни. Благодарни сме на всички, които ни подкрепят и съдействат, за нас те са не само източник на голяма мотивация, а част от организацията, от една обща платформа за промяна и подобрение, в която всички сме заедно. Разбира се, сблъскваме се и със скептицизъм, отхвърляне и липса на добра информираност, не само сред определени групи хора, но включително и в институциите. Вярвам, че е въпрос на време това да се промени към по-добро.
5. WWF се обяви в подкрепа на Национален парк „Пирин“ и заедно с много други природозащитници поиска разтрогване на договора с концесионера. Към този момент обаче не се вижда светлина в тунела. Предрешена ли е съдбата на парка?
Пирин планина е едно от най-емблематичните места в България, не случайно се споменава в националния химн и в множество песни и легенди. Заради уникалните гори и високопланинската природа, Пирин има редица сериозни режими на защита – един от трите национални парка според българското законодателство, един от двата природни обекта на ЮНЕСКО в страната, включен е в Европейската екологична мрежа Натура 2000. Проблемът с развитието на ски инфраструктурата над Банско е стар и комплексен, няма сега да го описвам. Ако читателите ви искат да научат повече, може да погледнат тук: Факти за Пирин.
Бих обобщила нещата така: за развитието и предназначението на всяка една територия трябва да има ясно и дългосрочно виждане. С поставянето на Пирин под режими на защита от национален и международен характер, българската държава е решила, че целта на територията е да се опази уникалната природа. Това решение трябва да се спазва, както и националното и международно законодателство, водещо до тази защита. Неприемлив прецедент е неговото нарушаване и допускането на развитие в съвсем друга посока. Това изпраща много лошо послание – че закони и решения могат да се заобикалят, ако се появи икономически интерес или друг стимул. От друга страна, винаги е възможно да има полза за хората и за местните общности от една територия, дори и да е под най-строг режим на защита. Съществуват много успешни примери и модели от други държави как защитената природа може да носи икономическа полза. Ние самите се опитахме да направим стъпки в тази посока с изработването на доклад, който предлага някои възможни решения за социално-икономическото развитие на Пирин. Той може да бъде видян тук: ЗАЩИТА НА ПИРИН ОТ НЕУСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА СКИ ЗОНИ И СЕЧИ. Надявам се и вярвам, че съдбата на Пирин не е предрешена, че въпреки допуснатите щети на територията на парка, все още не е късно да се отиде в правилната посока, стига институциите и всички намесени страни да имат волята за това. Готови сме да участваме според възможностите си и да съдействаме на националните власти, Европейската комисия, Международния съюз за защита на природата (IUCN), ЮНЕСКО, местните общности, професионални и други организации, за да се гарантира спазването на законността и бъдещето на Пирин. Той е място не само с национална, но и с международна стойност. През последната година стотици хиляди хора от целия свят научиха за него и дадоха своя глас и подкрепа за неговото опазване.
6. На 29 юни тази година WWF организира събитието „Дунав тече в София“. Разкажете ни повече за него.
29-и юни е Международният ден на река Дунав и решихме да го отбележим с тематична 3D мапинг прожекция. Искахме не само да запознаем хората с емблематичната река и нейните чудновати обитатели по един по-необичаен начин, но и да изпратим важно послание за проблемите, които заплашват сладководните басейни у нас.
Малцина знаят, че близо 80% от крайречните природни местообитания и рибните ресурси на Дунав са унищожени през ХХ век, а останалите са застрашени. Затова WWF работи за възстановяването на тези екосистеми и опазването на дунавските притоци и обитатели, като критично застрашените есетри.
Събитието се състоя в коритото на река Перловска. Локацията не беше случайна – показахме как изглежда живата река и до какво състояние може да я доведе човешката дейност.
Скоро започваме голяма кампания за опазването на европейските реки, за която ще ни е нужна силна обществена подкрепа. Със събитието „Дунав тече в София“ започнахме Фейсбук групата „Пазители на реките“, в която всеки, който би искал да допринесе за тази кауза, е добре дошъл да се включи тук: https://www.facebook.com/groups/1514366328690912/
7. WWF e една от малкото организации, която постави въпроса за опазването на Дунавските есетри. Има ли развитие в тази насока?
Когато започнахме да се занимаваме с изучаването и опазването на есетровите риби в България, направихме социологическо проучване, за да разберем какво знаят хората по въпроса. Оказа се, че много хора даже не знаят, че есетрите са видове риби. А те са забележителни, древни животни, достигнали почти непроменени до днешни дни още от времето на динозаврите. Имат уникален начин на живот, но са критично застрашени и на прага на изчезването, заради наместата на човека. Сред основните заплахи са свръхуловът за ценния им хайвер и унищожаването на местата, в които живеят и се размножават.
Знаете ли, например, че моруната е най-едрата сладководна риба в света, може да достигне до 8 м дължина. Представете си 8-метрова риба да плува във водите на нашия Дунав. Още много интересни неща може да се научат за есетрите тук: https://esetri.wwf.bg/. След няколко интензивни години работа може да се каже, че нещата са различни. Имаме вече натрупани актуални научни данни за есетрите в българския Дунав, защото експертите ни всяка година прекарват множество дни в реката да правят проучвания. Има официална дългосрочна забрана за улова и търговията с диви есетри в България. Работим с всички, които имат отношение по въпроса – местни рибарски общности, институции, научните среди, за да напреднем заедно в това да знаем повече за тези риби – какво се случва с тях, какви са причините, съответно да се планират най-добрите мерки как да бъдат опазени и да продължи да ги има в реката. Достигаме до много хора от различни възрасти с вълнуващи истории за есетрите, има интерес, отношение и подкрепа. Особено ни впечатляват децата, които искрено се вълнуват, отнасят историите до семействата и приятелите си, включват есетрите в детското си творчество и ни дават чудесен стимул да продължаваме напред.
8. Какво бихте пожелали на нашите читатели?
Пожелавам на вас и на читателите ви да бъдете успешни и удовлетворени във всичките ви занимания. Пожелавам ви да прекарвате много чудесни моменти сред запазените, вълшебни места в България. Досегът с природата зарежда, пречиства, носи радост и душевен баланс. Да познаваме нещо, означава да го разбираме, ценим и обичаме, да имаме лично отношение към него, а в случая с природата това е условието да я опазваме. Пожелавам също да има все по-голям интерес към разговорите за природата и нашата връзка с нея, кой как я разбира и изживява. Искам да завърша с благодарност, че направихте възможно това представяне и до нови срещи, следващия път сред природата!
