Напоследък все повече и повече хора губят уникалността си, и често подражават или имитират други хора. Защо го правят, никой не може да бъде сигурен. Причините могат да са многобройни: гонят някакъв идеал, нямат достатъчно самочувствие или искат „да се слеят с тълпата”. Без значение каква е причината, тези хора не осъзнават, че по този начин бягат от себе си. Много хора, най- вече младите искат да приличат на някого- без значение известна личност или човек, когото познават. Започват да имитират стила му на обличане, походката, начина по който говори и така се отдалечават от същността си.
Напоследък има тенденция да се смята, че когато си различен си грозен, странен, изостанал и дори ограничен. Това мислене за съжаление обхваща огромен брой хора и за да не бъдат определени като такива те избират да бъдат като всички останали- безлични. Това е най-лошото нещо, което могат да направят със себе си. Бавно те започват да губят индивидуалността си и се превръщат в „един от многото”. Вместо да се опитват да се отличат с нещо, да направят впечатление и да останат запомнени, тези хора предпочитат да бъдат като масата, които ги заобикалят. Без значение колко интелигентни, възпитани и примерни са тези, които са „пример” за следване, те се оказват обект на подражаване. За жалост не се замисляме, че следвайки нечий пример се превръщаме в жалки, незначителни същества, имитиращи другите. Следваме някаква измислена „мода”, защото другите правят така, купуваме си най-новия i-Phone, защото и другите го имат и правим неща, които реално не ни доставят удоволствие, но сме видели, че другите ги правят. По този начин губим ценно време, а живота си тече бързо и неусетно. Не търсим щастие и забава, а мислим как да бъдем като тълпата, която е около нас.
В този ред на мисли на мода е подражаването на измислени идоли и персонажи от поп-фолк сферата, като в тази категория попадат представители на родния хай-лайф. Жените се впечатляват от изкуствени типажи с напомпани устни, скандална визия и разбира се съмнителни умствени способности. Сякаш за всяко едно младо момиче мечтата за „барби гърл“ трябва да се сбъдне възможно най-рано. Не по-назад остават представителите на силния пол, които залитат по идоли като Дуейн Джонсън (Скалата), Рони Колман и други подобни супер-бодибилдъри. Натрупването на мускулна маса (не винаги без помощта на определен субстанции) често е правопропорционално на загубата на умствен багаж. Не е лошо от малък да си имаш свои идоли, на които да се възхищаваш и, от които да черпиш вдъхновение, но нека това не се превръща в мания за подражаване.
В днешно време истинските хора са много малко. Трудно е да намериш човек, който е такъв какъвто иска да бъде, не се съобразява с кого е и какво прави. Той се радва на живота и прави, каквото поиска без да мисли „какво ще кажат другите за мен”. Не е трудно да бъдем себе си, не се изисква огромно усилие да бъдем щастливи. Не следвайте „тълпата” само да се харесате на някого и не се страхувайте да бъдете различни. Имено това ви прави уникални и неповторими. Следвайте сърцето си и правете това, което ви доставя удоволствие и наслада, а не това, което се счита да бъде правилно. За едни може да е най- правилното нещо на света, а за други- най- грешното. Затова изразявайте избора си смело. Живейте за момента и изказвайте мнението си без притеснение. Не бъдете пионки в тази сложна игра – живота. Бъдете себе си!
