„Можете да прекарате цял живот, опитвайки се да забравите няколко минути от детството си.“
Силови методи и малтретиране и насилие? Разлика тук откривате ли, защото аз съм леко..озадачена?
Започвам ударно и емоционално, типично за свръхусещащата и експанзивна Кабаджова. Най-много от всичко обичам да ми казват, че силовите методи за възпитание допринасят за една изключително пълноценна, щастлива и действаща правилно персона. Разбира се, познавам и хора с прекрасни характери, които реагират по красиви начини и правят страхотни дела, създават хубави взаимоотношения с останалите дори когато са били силово наказвани, но тежестта в душата и негативното усещане не изчезват. Ние сме хора и нека си припомним какво точно означава това: Хората са род от семейство Човекоподобни, включващ съвременния човек, единственият жив представител на рода. Точно така! Жив! Това означава, че у нас съществуват най-различни, оплетени и колоритни емоции, мисли, чувства, съкровищници и още куп нарастващи богатства, и развиващи се процеси. Дотук добре.
Примери за силови методи за възпитание
Силовите методи за възпитание на деца от своя страна са:
Да, да.. Никакъв шанс да звуча като учебник по Педагогика, въпреки че прочетох много такива, че и завърших специалността. Ама не, няма да изброявам едно по едно и няма да се изразявам толкова академично.
1. Особено изнервена майка натъпква последното парче ябълка в устата на 3-годишното си хлапе, което съзерцава всичко наоколо отчаяно, а вътрешностите му крещят за помощ. („Хайде, за мама! Веднага!“)
2. Привидно мила учителка грабва етикираното „лошо“ дете за рамената, стиснала зъби го „паркира“ шумно на стола, наказано за това, че цитира „синема гугу нагага“ от рекламата на Бейкролс, а останалата част от групата се залива от смях. Ах, че непокорни деца! Как може да се смеят изобщо?!
3. Изморен от работа баща, сипал си биричката и седнал пред телевизора за световното, нали разбирате..важно е. Детето му се прибира от училище и желае внимание за 5 минутки, само да сподели как е минал денят, задава тук-таме някое въпросче към така незаинтересования си баща. Стига се до любимия въпрос „Защо?“, а този толкова добър родител се обръща, най-нагло зашлевява шамар на детето си и му отговаря „Защото така! Отивай си в стаята!“
Грешки във възпитанието на децата
Страхотно. Истината е, че повечето хора не търсят дори някаква златна среда във възпитаването на децата си и не се замислят за грешките, които могат да допуснат. Сигурно се питате дали ситуациите по-горе са реални..за съжаление да. Чиста и видяна реалност. Стига се до крайности като крещене, натякване. Не знам защо повишаването на тон в изблик на ярост прави родителите толкова убедени, че детето ще спре или започне да прави дадено нещо. Идеята на възпитанието е да го направим вечно и предаващо се, забавно и същевременно адекватно. Ако работим над това да „помогнем“ само в определен момент от израстването на детето, с неосъзнаването (а някои и осъзнават), че вредим емоционално и след време то няма да вземе под въпрос нашата изкрещяна забележка и поредния вик, то хайде по-добре да не се и опитваме да възпитаваме.
Възпитание и безсилие са две коренно различни неща. На произвола на съдбата, както се казва, е друга крайност, която пък оставя децата да си мислят, че всичко, което правят е правилно и по-скоро ги ограничаваме, правим ги неконтролируеми и притежават потенциал, който никога няма да бъде развит, защото самоконтролът е един от ключовете към позитивно развитие, лична организация и успех. Вербалното нараняване като крайност се запечатва дълбоко в съзнанието на детската личност, то също съвсем не е вариант. Може би се чудите защо говоря за някакви си крайности, които все още не са включили физическата злоупотреба. Веднага бих отговорила на това: Защото всички тези безумни неща, които изброих са силови методи за възпитание. Силовото възпитание не е само да посегнеш или удариш, то е да потиснеш, унижиш, използваш сарказъм към децата си, да се подиграеш, да не забележиш и игнорираш емоции. Всъщност, боят и психическото насилие над дете е една от най-големите грешки във възпитанието на децата, които можем да допуснем като родители. Ако някой не ми вярва, може да забележи, че едно възпитавано със силови методи дете ще е или дълбоко нещастно, няма да може да прости никога това, че е било наранено психически или физически, или ще предаде насилието, което му се е прилагало, или ще е изключително тъжно и без самочувствие за всяко предприето от негова страна действие, което ще доведе до нереализирани мечти и травмираност за цял живот.
Е, стигнахме и до физическото насилие, за което бих пращала родители на клада. Може да звучи пресилено, но така хубавко ми идва отвътре. Определено родителите, които стигат до това фатално решение да бият детето си, имат нужда от професионално съветване и помощ. Едно е да си изпуснеш нервите, но да не го прехвърлиш, друго е да се опиташ да унищожиш детето си психически или физически, защото е избягало или счупило любимата ти чаша. Кой е виновен? Нито си вдигнал чашата, нито си бил така добър да познаваш и опазиш детето си. Моят любим Лари Уингет го е казал: „Детето ти е страхотно! Ти не ставаш!“.
Трябва ли да използваме силови методи за възпитание на децата си
Не, не и не! Не трябва да използваме силови методи. Не трябва да се стига до бой и не трябва да упражняваме психическо и емоционално насилие под каквато и да е форма върху тях. Колкото повече биете детето си, толкова повече причини за битки създавате. Това е така, защото боят и другите форми на психическо и емоционално насилие имат своите емоционални и ментални последици върху вашето дете. Когато го биете или малтретирате, вие без да искате увреждате дълбоко неговата психика. Ето защо не трябва да бием или упражняваме психическо насилие над децата си. Споделям в случай, че не е станало ясно становището ми от разпалената статия.
Стъпка по стъпка. Днес едно стъпало на стълбичката, утре две. Налага се да бъдем търпеливи и да постоянстваме, да знаем, че упоритостта и спокойствието си струват. Излизането извън кутията на общоприетото и излизането от зоната на комфорта ще ни помогне да забравим, че грешки във възпитането на децата като силовите методи изобщо съществуват. Креативността и хармонията винаги са вълшебен вариант, а щом вълшебството е включено, послушанието на децата ни вече е налице! 🙂
Благодаря! ♥
