Изпитват ли животните емоции?

Имат ли животните чувства? Някои източници сочат, че нашите първобитни представители – животните не са способни да изпитват емоции като нас. Други привърженици по темата смятат пък, че те не са лишени от свойството да чувстват, но в известен смисъл емоциите им се свеждат до драстично по-първични нива ( съвсем различни от сложността на нашите емоционални импулси).

  • Държа да отбележа, че понятието „чувства” не отговаря на дефиницията за усещането на физическите импулси, които се добират до главния ни мозък благодарение на сетивата и рецепторите ни.

В известен смисъл тезата, че „животните не могат да чувстват” изглежда напълно правдоподобна, имайки предвид сложния механизъм на нашия мозък. Именно той е най-непонятната и неизследвана материя във Вселената – двигателят и създателят на всичко, което знаем и ни е понятно до този момент. Хората са тези същества, които имат способността да владеят хаоса и да съставят модел на подредба, по който разбираемо да възприемат реалността. Една от основните разлики между животинския свят и нас хората като раса се крие именно в биохимията и строежа на нашия мозък. Счита се, че ние хората сме най-сложната еволюирала форма на живот (твърденият изхождат от Дарвиновата теория за еволюция на човека).

От биологична гледна точка ние притежаваме три основни части, формиращи общото понятие „мозък”, което използваме в широкия му смисъл. Накратко – представени сме от рептилоиден, емоционален и рационален мозък. Всеки един от тях изпълнява множество различни функции.

Първопричината повечето да смятат, че животните не изпитват емоции е, че в състава на нервната си система те не нямат изграден емоционален мозък за разлика от нас. Сама по себе си, именно това е логическата връзка, върху която се уповават повечето специалисти и така стигат до извода, че единствено ние можем да чувстваме. Тънкостта на това твърдение обаче, се крие във факта, че всеки един дял от нашия мозък е пряко свързан с останалите, като по този начин се обменя различна по вид информация. Същото важи и за животните.

Ето защо е грешно да се смята, че по-нишите ни представители от семейство бозайници, (а и не само) не могат да чувстват като нас само защото нямат емоционален мозък. Макар и да не притежават този отделен неврологичен дял в себе си, те имат изградени връзки, които макар и частично не ги лишават от качеството си да изпитват емоции. Следователно животните също са рационални същества, но са с далеч по-примитивен и прост модел на мислене и възприятие в сравнение с нашия. И именно това ни кара да смятаме, че те са съвсем нелогични и нерационални форми на живот. А това е една голяма лъжа!

От към психологическа гледна точка ние с право поставяме себе си над всички останали съществуващи видове. Като пионери на човекоподобните маймуни, и царе над всички остани, мотивите ни за несъвместимост спрямо животните са напълно оправдани. В стремежа си да надвием природата често забравяме, че всъщност тя е причината за нашето доброкачествено пребиваване днес. Ничия друга психика, известна ни до този момент, не е толкова сложно устроена както е нашата. На лице са все повече конспиративни теории, че тази вглъбеност и така буен прогрес, конкретно в нашата човешка еволюция, ще доведат до катаклизъм, който ще погълне самите нас и всичко, което сме създали. Във време на рязък технологичен растеж, биваме все по-контролирани от властите или други тайни общества, които сякаш са си поставили за цел да ни държат в постоянно невидение за случващото се. Има неща, които не сме способни да прозрем – истини, които не можем да видим. Бихме могли да разбулим толкова много митове и да разгадаем толкова много мистерии, които биват скривани от нас, ако успеем да достигнем до нов праг на нашето съществуване. Праг, който да ни покаже, че зад всеки един наш човешки порок, стои нов шанс – нова надежда за подобряването на света, в който живеем.

 

В заключение:

Разбира се, има характеристики в нашето физическо и биологично устройство, които слабо казано ни разграничават от всички животни като отделни видове. Но като едни рационални същества, преминали през много от праговете на еволюция, ние все пак не бива да подражаваме на идеята, че животните не могат да чувстват. Най-правилно би било да продължаваме да изследваме и анализираме в тази посока, като разбира се, преди това допуснем подобно твърдение за възможно. В противен случай неспособността да съзрем това, подхранвана от масивното ни присъщо его, би ни определила като едни невежи и заблудени същества с ясно проявен  „божeствен комплекс*.

* Божествен комплекс – свръх вяра на човека във самия себе си, която го кара да се смята за недостижим и безпогрешен идеал спрямо всички останали хора (чувство за надменност и сравняване с Бог).

Author: Katlea

Просто писател, готов да преоткрива нови неща.

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *