6 литературни шедьовъра, които са забранявани през годините

Защо някой някога ще иска да забрани на хората да четат? Защото “лошите книги” в списъка долу ги карат да разсъждават, преосмислят и анализират случващото се в реалността. А не бихме искали хората да бъдат трезвомислещи, нали така? Все пак така ще могат да се противопоставят на манипулация. Нещо, което със сигурност противоречи на разбиранията в някои държави през определени епохи.

“Тропик на рака” – Хенри Милър

Книгата за първи път е публикувана в Париж през 1934 година. Още от момента на издаване на романа, той се сблъсква остро с множество юридически лица, описващи го като “неприлична книжчица, която покварява хората” и естествено желаят той да бъде забранен в САЩ. Получава се обаче напълно обратен ефект – тя става все по-популярна и търсена.

“Лолита” –  Владимир Набоков

Публикуван за първи път в Париж през 1955 година и по-късно в Ню Йорк, романът бързо придобива лоша слава заради своя сюжет: разказвачът започва да изпитва сексуално влечение към едва 12-годишната Долорес ( чието галено име е Лолита ). Любопитно е, че името на произведението по-късно навлиза в културата като термин, обозначаващ невръстно, но сексуално развито момиче. Въпреки че е един от най-спорните романи, влиза в класацията на списание “Time” – “ 100 най-добри романи на английски от 1923 до 2005”.

“Спасителят в ръжта”  – Селинджър

Още в годината на издаването ѝ 1951г. успява да си навлече гнева на критиците. Дори в наши дни, все още има противоречиви мнения, заради езика, който използва, но въпреки тях е включена като част от задължетелната литература в почти всички англоговорящи страни. Романът представя своя главен герой – Холдън Колфийлд – заедно с неговите философски размисли за живота и смъртта, 16-годишният бунтар оставя в ума на читателите  непреодолимо желание да не се подчиняват на общоприетите норми, което може би е и една от причините книгата все още да бъде забранявана и заклеймявана като “неподходяща” в някои държави.

“Американски психар” – Б.И.Елис

Героят на име Патрик Бейтмън води охолен живот, но си набавя липсващите му емоции с убийства на проститутки и просяци. Книгата е публикувана през 1991 година, като впоследствие бива екранизирана през 2000 година, а филмът с Крисчън Бейл остава  класика в киното и до днес. Пряко предаденото насилие и сексуалните сцени в романа са причината да бъде забраняван в много страни, както и включван в секциите R18 ( не се препоръчва за лица под 18 години ) и скриван в най-затънтените кътчета на библиотеките, което автоматично го прави в пъти по-привлекателен за тийнейджърите.

“На западния фронт нищо ново” – Е.М.Ремарк

Романът започва с изречението: „Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, унищожено от войната – макар и оцеляло от нейните снаряди.“ Автобиографичен, дързък, “творбата на епохата”, но все пак, забраняван през определени периоди. Въпреки това –  от публикуването си през 1921, през екранизацията, спечелила две награди “Оскар”, до 2009 година общият тираж достига двадесет милиона и преводи на повече от петдесет езика.

“Дневникът на Ане Франк” – А.Франк

Издаден през 1947 година, малко след нейната прекалено ранна смърт.

Ане Франк е дъщеря на германски евреи, емигранти. Тя води своя дневник, докато се укрива със семейството си в окупираната от германците Нидерландия по време на Втората световна война. Къщата е превърната в музей в Амстердам и е изключително посещавана, а книгата, представяща размислите на Ане върху живота, войната и отношенията между хората задължително трябва да мине през ръцете на всеки страстен читател. Ане Франк не доживява така очаквания от нея край на войната и загива едва 15-годишна в концентрационния лагер Берген-Белзен.

Въпреки огромната литературна стойност на творбата, тя е забранена в Ливан, заради положителния начин, по който представя евреите.

Макар и оплювани и забранявани, укривани в прашните ъгли на библиотеките, преминали през остриетата на жестоката критика на 20 и 21 век, тези произведения са оставили своя отпечатък далеч по-надълбоко от страниците на книгите – в паметта на милиони читатели, в сърцата ни. Издържали във времето, днес, те заслужават да бъдат дори препрочетени.

 

Настя

Author: Настя

Казвам се Анастасия Димитрова, на 17 години, уча и живея в гр. Кюстендил. Занимавам се с изкуство, обожавам чуждите езици, страстен читател, който се опитва чрез писането, да промени поне частица от негативизма, предоставян щедро от нашето общество.

Вашият коментар