6 литературни шедьовъра, които са забранявани през годините

Защо някой някога ще иска да забрани на хората да четат? Защото “лошите книги” в списъка долу ги карат да разсъждават, преосмислят и анализират случващото се в реалността. А не бихме искали хората да бъдат трезвомислещи, нали така? Все пак така ще могат да се противопоставят на манипулация. Нещо, което със сигурност противоречи на разбиранията в някои държави през определени епохи.

“Тропик на рака” – Хенри Милър

Книгата за първи път е публикувана в Париж през 1934 година. Още от момента на издаване на романа, той се сблъсква остро с множество юридически лица, описващи го като “неприлична книжчица, която покварява хората” и естествено желаят той да бъде забранен в САЩ. Получава се обаче напълно обратен ефект – тя става все по-популярна и търсена.

“Лолита” –  Владимир Набоков

Публикуван за първи път в Париж през 1955 година и по-късно в Ню Йорк, романът бързо придобива лоша слава заради своя сюжет: разказвачът започва да изпитва сексуално влечение към едва 12-годишната Долорес ( чието галено име е Лолита ). Любопитно е, че името на произведението по-късно навлиза в културата като термин, обозначаващ невръстно, но сексуално развито момиче. Въпреки че е един от най-спорните романи, влиза в класацията на списание “Time” – “ 100 най-добри романи на английски от 1923 до 2005”.

“Спасителят в ръжта”  – Селинджър

Още в годината на издаването ѝ 1951г. успява да си навлече гнева на критиците. Дори в наши дни, все още има противоречиви мнения, заради езика, който използва, но въпреки тях е включена като част от задължетелната литература в почти всички англоговорящи страни. Романът представя своя главен герой – Холдън Колфийлд – заедно с неговите философски размисли за живота и смъртта, 16-годишният бунтар оставя в ума на читателите  непреодолимо желание да не се подчиняват на общоприетите норми, което може би е и една от причините книгата все още да бъде забранявана и заклеймявана като “неподходяща” в някои държави.

“Американски психар” – Б.И.Елис

Героят на име Патрик Бейтмън води охолен живот, но си набавя липсващите му емоции с убийства на проститутки и просяци. Книгата е публикувана през 1991 година, като впоследствие бива екранизирана през 2000 година, а филмът с Крисчън Бейл остава  класика в киното и до днес. Пряко предаденото насилие и сексуалните сцени в романа са причината да бъде забраняван в много страни, както и включван в секциите R18 ( не се препоръчва за лица под 18 години ) и скриван в най-затънтените кътчета на библиотеките, което автоматично го прави в пъти по-привлекателен за тийнейджърите.

“На западния фронт нищо ново” – Е.М.Ремарк

Романът започва с изречението: „Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, унищожено от войната – макар и оцеляло от нейните снаряди.“ Автобиографичен, дързък, “творбата на епохата”, но все пак, забраняван през определени периоди. Въпреки това –  от публикуването си през 1921, през екранизацията, спечелила две награди “Оскар”, до 2009 година общият тираж достига двадесет милиона и преводи на повече от петдесет езика.

“Дневникът на Ане Франк” – А.Франк

Издаден през 1947 година, малко след нейната прекалено ранна смърт.

Ане Франк е дъщеря на германски евреи, емигранти. Тя води своя дневник, докато се укрива със семейството си в окупираната от германците Нидерландия по време на Втората световна война. Къщата е превърната в музей в Амстердам и е изключително посещавана, а книгата, представяща размислите на Ане върху живота, войната и отношенията между хората задължително трябва да мине през ръцете на всеки страстен читател. Ане Франк не доживява така очаквания от нея край на войната и загива едва 15-годишна в концентрационния лагер Берген-Белзен.

Въпреки огромната литературна стойност на творбата, тя е забранена в Ливан, заради положителния начин, по който представя евреите.

Макар и оплювани и забранявани, укривани в прашните ъгли на библиотеките, преминали през остриетата на жестоката критика на 20 и 21 век, тези произведения са оставили своя отпечатък далеч по-надълбоко от страниците на книгите – в паметта на милиони читатели, в сърцата ни. Издържали във времето, днес, те заслужават да бъдат дори препрочетени.

 

Настя

Author: Настя

Казвам се Анастасия Димитрова, на 16 години, уча и живея в гр. Кюстендил. Занимавам се с изкуство, обожавам чуждите езици, страстен читател, който се опитва чрез писането, да промени поне частица от негативизма, предоставян щедро от нашето общество.

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *