Какво е да си успешен?

В навечерието на празници, в разговори между близки, колеги и приятели, често завършваме с пожелания за успех. Замисляме ли се наистина какво е успехът? Веднага ще кажем: за всеки успеха има различни измерения. И може би ще сме прави, но само на повърхността. На по-дълбоко ниво по-голямата част от хората сме обусловени, т.е. програмирани, фрагментирани. За 99% от нас българите това да си успял е равносилно на това да си богат, да притежаваш имоти – движими и недвижими. Още като деца родителите ни даваха за пример директора в завода, чичака с волгата и другаря, който има вила в покрайнините на града. Сигурно са се опитвали да ни поощрят. „Ама ние за твое добро ти го казваме!“ Познато ли ви е? Не са разбирали милите, че са вкарвали вирусни програмки в крехките ни глави, които след време, ще ни моделират като възрастни. Малко по-късно вече цветния ни телевизор ни облъчваше и ни внушаваше „американската мечта“. Луксозни лимузини, скъпи имения, богати магнати по халати, усмихвайки се доволно  в прегръдките на оскъдно облечени руси фръцли. Яхти, спортни коли и мотори допълваха сугестията. И така схващането, че успехът е пари съвсем неусетно и фино се беше втъкал във всяка наша клетка на тялото ни. Превърнало се бе  във фундамент. Вменено ни бе без алтернативи. И много от нас ще си кажат: „Ми, че то си е така…“ Е да, ама не… Проблемът идва, когато забогатееш. Стоиш на върха и недоумяваш: „Това ли е…., такъв ли е  успехът?…Ма нали всички хора, се стремят към това?!“ Потъпкал си приятелства, изцеден си, уморен си в преследване на този връх. Разочарование! Не случайно много от новоизлюпените богаташи посягат на живота си. Бедният все още преследва химерата си за богатство. „Когато забогатея всичко ще е наред!“ – мисли си той. Завалията все още има мечта. Каква утопия. Богатият няма мечта. Достигнал е последната гара и видяното го е смазало. Тогава мангизлията разбира, че още един апартамент, един автомобил или екзотична екскурзия на Малдивите няма да го направи щастлив. Точно така. Да си успешен – значи да си щастлив, да си себереализиран, да реализираш, творческото в себе си навън в света, да имаш смелостта да излезеш от общоприетия шаблон и да откриеш твоето богатство, да си бунтар и да се възпротивиш срещу сивото и безрадостно статукво, да, намериш хобито си, страстта си и да ги практикуваш, да си жив, да гориш, да се радваш, да си заобиколен от свежи, готини и осъзнати люде, да си обичан, да обичаш. Това мисля, че се нарича успех. Е, възможно е и да останеш със старите си предразсъдъци. Но и в двата случая: и в бедност и в богатство, скорострелно ще се пренесеш в бездната на апатията и меланхолията с много екстри като антидепресанти и транквиланти…. УСПЕХ!

Автор на статията: Георги Стаматов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *