Без съмнение разводът или раздялата е травматично събитие, което в една или друга степен засяга всички участници в него. Често някои от партньорите преживяват силни негативни емоции като гняв, безпомощност, обърканост, болка. Все преживявания с толкова висок интензитет, че е невъзможно да бъдат подминати. Това поражда у някои от тях потребност да накажат, да наранят другия, да отмъстят за причиненото им страдание.
Когато двамата съпрузи, освен такива са и родители, те разполагат с най-силното оръжие на света – детето. Оръжие, с което се водят битки, а понякога и вечни родителски войни.
Има случаи, когато майката или бащата използват детето, за да наранят другия и това може да е несъзнаван процес. Просто усещането за болка и безсилие е толкова мощно, че е обсебило разумното осъзнаване на онези родителски практики, водещи до негативни последствия. Тези практики се изразяват в определено тенденциозно поведение или индиректни негативни послания, отправяни към детето за другия родител.
Все по-често обаче се наблюдават и случаи, при които са налице ясно осъзнати и добре обмислени действия по посока на очерняне и силно негативно настройване на детето срещу единия родител. И въпреки ясните индикации за нанасяне на емоционална вреда, това не е достатъчно за настройващия родител да прекрати подобни нездравословни практики. Това от своя страна води до сериозни психологически последствия, известни като PAS-синдром или така нареченият синдром на родителско отчуждение. За него говорим, когато се наблюдава отдръпване или нарушаване на връзката на детето с единия родител, без обяснима причина. Тук е важно да се направи разграничение между естественото отчуждение, което е типично за деца, жертви на тормоз и насилие например, т.е., породено от естествени обстоятелства и целенасоченото такова. При последното няма нито достатъчно важна и обяснима причина за отдръпването на децата от родителя, нито ясни доводи защо го мразят. За съжаление и в двата случая последствията за децата може да са пагубни. Те са поставени в ситуация, в която нямат никакъв избор, поради зависимостта си от родителите.
Защо е важно в този момент да се замислим и да дадем приоритет на разумната част от нашата психична същност, вместо да се оставим на емоционалното торнадо, помитащо всичко по пътя си?
Основен фактор при PAS-синдрома е времето. Всеки изминал ден на неблагоприятно влияние върху детето прави процесът на отчуждение все по-необратим. С което вероятно се постига целта и бившият партньор страда, но заедно с него страда и детето. Защитните механизми на егото пречат това да бъде осъзнато напълно. Нещо повече – така наречените когнитивни изкривявания (част от мисловния процес на всеки човек) могат да пречупят реалността, така че да приемем, че това е най-доброто за нашето дете, че то си е съвсем добре като не вижда другия родител,че няма никакви признаци,че стада от липсата му и т.н…
Да, когато детето е под наша опека и контрол, ние сме свободни да вземаме решения за него. Но е добре да не забравяме, че не сме освободени от последствията на тези решения! Освен това няма да имаме контрол завинаги.
Какви биха могли да бъдат последствията за едно дете, станало жертва на отчуждение от родител? Понякога те може да са недостъпни за околните, но с течение на времето и израстването на личността да се окажат опустушителни. Такива деца често изграждат своя паралелна реалност, в която живеят, като сериозно се нарушава способността им да тестират заобикалящата ги реалност. Това, което са принудени да приемат и преживеят всъщност обърква генерално концепцията им за човешките взаимоотношения.
Последствията от всичко това обаче не рядко имат и външни проявления, като начин за отреагиране на трудните за преработване емоции – гняв, самота, неразбиране, отхвърляне. Те се изразяват в агресивни поведения, измислени истории, бягства, антисоциално поведение, употреба на психоактивни вещества.
Ето защо в труден момент като този на раздяла/развод най-доброто, което може да направи един родител е да се погрижи първо за себе си, за собственото си психично оцеляване и преминаване през травмата. Ако се налага и с помоща на съответен специалист. Само тогава родителят може да е полезен и да подкрепи адекватно детето си. Не можем да спасим удавник, ако ние самите едва дишаме, нали?!
Една такава грижа за себе си би помогнала да не се допуска личната негативна нагласа, породена от неудовлетворени партньорски взаимоотношения, да повлияе по един силно неблагоприятен начин върху детето. То не трябва да бъде натоварено с отговорността за личните преживявания на родителите си, защото има други – свои собствени, с които и без това му е достатъчно трудно. И е негово право да изживява тях!
Разделят се партньорите, родителите остават завинаги – и двамата! И всъщност именно това създава усещането за сигурност у детето в този труден за него период. Неговото благо включва общуване и с двамата родители, като тяхно задължение е да бъдат чувствителни към потребностите му!
Да, разводът може да бъде тежко и болезнено събитие в живота на човек. И тези травматични преживявания бързо изчерпват вътрешните ресурси за справяне. Но именно това е моментът, когато трябва да се потърси помощ отвън, да се почерпи от външен ресурс.
Консултацията с квалифициран психолог може да помогне човек да се ориентира в това, кой е най-подходящият път за него и неговото дете при преминаването през този болезнен процес на раздялата.
Не е задължително разводът да е провал, той може да бъде ново начало!
© 2019 Велислава Николова
