Случвало ли ти се е да имаш ден, в който да трябва да свършиш мнооого неща? Може би дори си решил да си ги запишеш, за да не за забравиш нещо.
Денят обаче си е минал и в десет часа вечерта, много уморен/а, поглеждаш към списъка си и осъзнаваш колко много неща не си направил все още. Преценяваш, че със сигурност нямаш шанс да си легнеш преди полунощ (отново), а утре трябва да станеш още с пукването на зората, защото си на работа/училище?
Ако не знаеш за какво чувство говоря – искрени поздравления: умееш да организираш добре времето си, така че да бъдеш много продуктивен.
За жалост повечето хора нямат такава самодисциплина или не са открили подходящата за тях техника. Именно затова пиша тази статия:
В следващите редове ще опиша една техника, която лично на мен ми помага много.
Само да уточня, че това в никакъв случай не означава, че 100% тя ще бъде подходяща и за теб. Това е просто едно предложение, защото единственият начин да откриеш най – добре работещото за теб е като пробваш от всичко. Така че просто опитай да приложиш техниката, за която ще стане въпрос и виж дали е подходяща за теб.
И така… „POMODORO” техниката
Тя е използвана първо в Италия и нейният създател е използвал таймер с формата на домат. Оттам идва и името „pomodoro“ (от италиански – домат).
В техниката няма нищо сложно –работиш 25 минути и след това почиваш 5 минути.
Например имаш да напишеш някакъв доклад на скучна тема и знаеш, че ще ти отнеме много време. Ако седнеш да го пишеш наведнъж, най-вероятно докладът ще погълне целия ти ден и накрая ще си страшно уморен, а работата ти няма да представя добре на какво си способен и може би дори ще ти се наложи да направиш нещата наново, защото не си доволен от труда си.
Най – вероятно главните причина за това ще бъдат две:
- „Работата се разраства до запълване на наличното време.“ (както гласи един от законите на Паркинсон)
- След известно време мозъкът ти се е уморил и продуктивността ти е намаляла.
„Pomodoro“ техниката помага и при двата проблема:
Когато ограничиш времето си за работа до 25 минути съзнателно или не, си казваш: „Леле, имам малко време! По добре да се стегна и да работя по – бързо!“
Естесвено това време е крайно недостатъчно, за да се справиш с някой голям проект/доклад и тн., но никой не е казал, че след 5 – минутната почивка трябва да преминеш към следващата си задача. Можеш да отделиш толкова „домати“, колкото са ти необходими за дадена задачка.
Когато си почиваш през някакъв, не прекалено дълъг период от време (в случая – през 25 минути), ти даваш на мозъка си така нужната му почивка и се уморяваш значително по – бавно. Така се справяш с втория проблем.
През петте минути, които имаш между фокусираната и усилена работа, можеш да се отпуснеш, като си пуснеш някое видео, поиграеш на игра, послушаш музика и тн.
Лично аз препоръчвам да използваш това време, за да се пораздвижиш малко: разтегни се, направи няколко лицеви опори или просто се разходи из стаята. Препоръчвам го, защото докато си работил върху доклада си (например), най – вероятно си бил седнал. И когато след едно такова заседяване се раздвижиш ти наистина „презареждаш“ тялото и мозъка си.
Има нещо важно, което искам да добавя – Не спазвай толкова строго таймера! Визирам един определен случай, които наричам просто безкрайно вдъхновение. Това е моментът, в които ти е дошла някаква идея сякаш от небето, но тя не е просто „поредната в списъка“. Тази идея е уникална, когато ти дойде ти се зареждаш с изключително силна мотивация да действаш и хващаш химикала, започвайки да я развиваш/описваш и тн. Просто не искаш да спираш, струва ти се, че ръката ти пише твърде бавно, искаш да можеше да си много по – бърз, защото в главата ти има хиляди думи, които искаш да напишеш и идват още, и още, и още… Пишеш с максимална скорост и не усещаш как лети времето, не чуваш и не виждаш нищо около теб, освен листа хартия.
Когато усетиш това нещо (със сигурност знаеш за какво говоря) и чуеш таймера, не се насилваш да спираш, защото само ще изгубиш. Ако спреш може би вдъхновението ти ще си тръгне, освен това няма смисъл, защото в такова състояние мозъкът ти не се уморява, а сякаш се зарежда още повече. Така че не се чувствай длъжен веднага, когато чуеш таймера да престанеш – просто усети ситуацията и прецени.
Източник на снимката:
https://insidesmallbusiness.com.au/featured/saving-our-economy-productivity-holds-the-key-for-smes