„Любовта е толкота кратка, забравата – така дълга.“ Пабло Неруда

Пабло Неруда /Pablo Neruda/ е роден през 1904 г. в Чили. На 19 години публикува първата си колекция от стихотворения. В тях може да се забележи премият език и всекидневното преживяване на автора , с цел да въздейства максимално добре.

            Поезията

Онези години … Поезията понечи
да ме потърси. Откъде произлезе
не зная – от река или зима.
Как и кога бе – не зная,
ни гласове бяха, ни бяха
думи, нито безмълвие …
Но от някаква улица ме зовеше,
от вейките на нощта. Набързо
измежду всичко друго,
покрай огньове бунтовни
Навярно, загубила образ,
завръщаше се самотна.
И ме докосна.

Какво да ѝ бях казал тогава?
Устата ми не умееше да нарича,
очите ми бяха слепи,
в душата ми нещо трептеше –
загубени криле или треска,
и си тръгнах сам и самотен,
чувствах се като на клада.
И написах първия ред непонятен.
Непонятен, безплътен, чиста
глупотевина, чисто познание
на човек, който не знае нищо…

И видях мигновено
небе – разсипано и открито,
планети и пулсиращо плодородие,
сянка, пробита
от стрели, цветя и огън,
всемогъща нощ, всемир…

И аз, нищожно създание,
опиянен от огромност
пуста и озвездена,
подобна на тайнство –
усетих се като прозрачен
отломък от бездна,
поех със звездите.
И сърцето ми се развихри!

Роден е като Рикардо Елиецер Нефтали Рейес Басоалто. Баща му никога не е одобрявал намерението му да стане поет, заради това още на 16-годишна възраст започва да се подписва с името Пабло Неруда (фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия поет Ян Неруда).

Въпреки успеха с някои от произведенията си – „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ и др. – и международния отзвук, който получават, Неруда изпитва финансови затруднения и приема серия от дипломатически работи в Бирма, Индонезия, Сингапур и Испания.

През 1936 г., докато е консул в Мадрид, става свидетел на гражданската война и на опустошителните последици от нея – правителството е завзето от военна диктатура. За щастие успява да организира евакуацията на 2000 бежанци от Испания в Чили. През 1950 г. е удостоен с Международна награда за мир на Световния съвет за мир.

Докрая на живота си остава отдаден на революционни идеи, като заради някои от тях бива изпратен на изгнание. Завръща се в родната си страна през 1952 г.

Точно като живота му, неговите стихове носят в себе си романтика и революция, очертавайки ежедневните моменти, за които си струва човек да се бори.

           Обичам те

Обичам те някак необяснимо,
всъщност неизразимо, по начин противоречив.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато …

Повече за живота и творчеството му може да разберете тук: