Размисли за храната българска.

Избери българското…… През това време на пандемия тази мисъл започва да придобива „някакъв” осезаем и реален смисъл. Липсата на елементарни неща от нашия бит и обществен живот, на които по принцип не се обръща особено внимание, започва да ни боде в очите и съзнанието. Вече за всички е ясно, че колкото държавата е по-развита, толкова по-лесно се преодоляват подобни кризи дори от глобален характер. Съвременните комуникации ни предоставиха в известен смисъл илюзорна представа, че живеем в едно село. Да планетата Земя е нашият дом, но животът е показал, че всяка отделна общност – семейство, род, племе, народ или държава разчита на своите ресурси, или би трябвало да е така. Точно когато е така, държавата е силна и стабилна във времето.  Разсъжденията в тази посока са безкрайни. Нека не се задълбочаваме в безкрайната редица от обществени и социални проблеми на съвремието. Нека да поразсъждаваме за „хляба наш насъщен”. Храната, която слагаме няколко пъти на ден на трапезата си е изключителна важна за човека. „Храната прави борбата”, въпреки че тази поговорка звучи банално, грубо и вулгарно, в край на краищата е вярна за всеки един от нас. Скептиците ще кажат, че всеки сам избира какво да консумира, да но ако има избор и достатъчно възможности за това. У нас не съществува връзка между цената и качеството на стоките за храна. Та дори и да имаш финансови средства може и да не намериш качеството, което търсиш. Като прибавим и непрекъснатите търговски спекулации за „ползата” от даден хранителен продукт, объркването на обикновения потребител е пълно.

Милиони човешки същества на планетата изпитват хроничен глад.  Хората в бедните държави едва доживяват до 50 години. В същото време в развитите държави се изхвърлят тонове храна, ежедневно. Съществената причината е изключително проста, но не се изтъква. Консумацията на качествена храна е за сметка на нейното количество. Колкото „качеството” на храната е по-ниско, толкова по-голяма количество от нея трябва да бъде погълнато. Масовото затлъстяване е точно и в резултат на това, а не само от натрупването в организма на голямо количество въглехидрати, които присъстват неизменно в състава на болшинството от преработени или консервирани храни.

Качество на храната, а не нейното количество е определящо за нашето нормално съществуване, здраве, активност и съзидателна дейност от всякакъв характер. В това отношение истинската наука е категорична, въпреки постоянните спекулации с цел търговия, които манипулират потребителя чрез масмедиите ежеминутно. Тази част от човечеството, която е презадоволена с храна, вместо да се съобразява с научните факти, точно обратното заложи в земеделското производство на количеството, а не на качеството на растенията (храните). Липсата на съществена разлика в цената на земеделска стока, според нейното качество определя правилата на търговията и в този бизнес. Всички фермери са заинтересувани да получават възможно най-високи добиви, които са причина за понижаване на качеството на продукцията. При пресните плодове и зеленчуци крайната цена за потребителя като правило е значително по-висока от изкупната за фермера. Натискът да се произвежда повече, без стремеж към по-високо качество е постоянен, за да може фермера да оцелява. И това важи за всички земеделски култури, които се използват за храна, подправки, лекарства и пр.

Съвременната преработката  и пакетиране (с от 3 до 7  Е^-та на продукт) на земеделските продукти ги превърна в „непознати” за човешкия организъм субстанции. Затрупани сме с „храни” в опаковки, траещи с години, без съществен хранителен състав. Народът се шегува „лапаш нещо гълташ нищо” и коментира под сурдинка как се прави „сирене без мляко”, „хляб без брашно”, „вино без грозде” и пр. За какво качество говорим? Ниската цена на храната отдавна е значително по-определящ фактор за мащаба на нейната масова консумация, уви.

В нашата страна в недалечно минало земеделието и хранително вкусовата промишленост задоволяваха почти изцяло нуждите на народа оставаше и за износ. Причината за това бе проста – имаше подредено и балансирано по култури и райони земеделие. Много от фермерите вероятно ще кажат, че и сега е така, но уви не е. Делът на полски култури е достигнал до 90 % от цялото производство на растениевъдството  (аграрен доклад за 2019 на МЗХ). Ако погледнем статистиката ще установим с пъти по-ниско производство на всичко освен пшеница, слънчоглед и някои  „нови” култури, в сравнение с предходните две десетилетия. Овощните  (дял от 4,5 %) и зеленчуковите култури (6,2 %) са значително по-малко и затова се налага внос. У нас, каквато е тенденцията в целия свят, търговците са по-силни от производителите и голяма част от земеделската продукция се внася, дори при наличие на българска такава.

Докъде стигнахме. Трябваше да дойде криза за да разберем и осъзнаем, какво се е променило и дали е в положителна за нас посока. В собствената си държава правителството да се „моли” на търговците да продават българска стока, не звучи приемливо особено в екстремно трудни за обществото периоди като този днес. Докато пиша тези редове освен агнетата за Великден, които са „уредени” за продажба да бъдат предимно българско производство се правят упорити опити това да се случи и с българските пресни зеленчуци, макар и временно – до края на тази криза. Защо това да не стане нормална практика в нашата страна и без криза?

Да предположим хипотетично, че подобни периоди на кризи или пандемии според анализатори от всякакъв ранг и обществени сфери, в бъдеще ще зачестяват. Какво правим тогава? Къде е родното ни земеделско производство и преработката на храни. Бяхме „стриктно изпълнителни”  като държава и приехме почти безрезервно всякакви правилата, директиви и регламенти на ЕС  относно бъдещото развитие на родното ни земеделие. Тогава не се замислихме особено какво можем да загубим, защото гледахме само какво ще спечелим. ЕС ни „помогна” само за няколко години да привикнем да очакваме не само финансова помощ за земеделското ни производство, но и целият комплект от семена и пестициди за него. Очакваме и консумираме (имаме ли избор) и редица земеделски храни от Европа и света защото у нас родното производство не е печелившо вече, пък и чуждото е по-хубаво, по-евтино пък и по-качествено?  Дали  и докога?

„Като се обърне каруцата пътища много” е казал мъдрият български народ.

От години вече отглеждаме масово и ежегодно на българска земя „френска” пшеница, „американска царевица и слънчоглед”, „немски” ечемик”, „турски” ориз, „нидерландски” картофи, „канадски” ябълки и череши, „френски” грозда, „китайски” чесън и зеле, „сръбски” чушки, „японски” годжи бери и …Списъкът е много дълъг…и приемаме това за нормално. Абсолютно зависими сме в цялото си земеделско производство от семената и посадъчния материал предимно от внос.

Игнорирахме постепенно и вече забравихме да отглеждаме създадените у нас разновидности (сортове, хибриди, резници, клонове) от земеделски културите. Семенарският бизнес с родните ни земеделски растения е на ръба на оцеляване и се превърна в екзотика, колкото да съществува „разнообразие” на пазара. Целият свят говори и се вълнува от генетичното разнообразие на флората и фауната в родните си земи, само ние НЕ. Националната ни ген банка в гр. Садово работи благодарение на международни финансови средства, защото Институтът по генетични и растителни ресурси, там членува по право в международната мрежа за поддържане и съхранение на растенията на планетата,  а не че някой оценява неговата дейност като важна. Ние българите се правим на „модерни” и сами загърбихме и изоставихме родните си сортове земеделски култури, докато светът ги съхранява и използва рационално според традициите на държава си. На който и да е пазар в Европа да отидете няма да намерите българска стока, а само местна. Ние тук сме затрупани до уши със земеделски стоки дори от „традиционно български” продукти като чесън лук, ябълки, сливи, пипер и какво ли още не.

В растителния свят не съществува понятието „стар” сорт, то е само дума. Примери у нас за „стари” сортове с голямо национално значение колкото искате. „Новият” сорт/хибрид не е гаранция, че е по-добър от „стария” и фермерите много добре знаят това. Нивото на съвременната наука позволява родните растителни ресурси не само да се съхраняват, но и да бъдат използвани ефективно чрез ефективни методи на селекция.  И ние като държава също разполагаме с растителни разновидности, които са плод на нашата земя, природа, човешки интелект, енергия и традиции. Селекцията на голяма част от земеделските ни култури е на повече от век и до преди 20-на години нейните сортове и хибриди бяха предимство за родината ни. Сега всички без изключение са в тежест на държавния бюджет. Родните ни земеделски научни институти и частни компании, които правят родна селекция на земеделски култури са низвергнати и оставени на произвола на съдбата без никаква финансова помощ и оценка на дейността им. Стигнехме до там да внушаваме „вина” на селекционерите, че не са направили сортове „по-добри, от западните”, при положение че никой у нас не оценява тази дейност като важна. Растенията, уважаеми българи, не са като машините! Хубавата машина е хубава почти на всякъде, за разлика от растението което е най-добро в средата, в която е създадено и отгледано. Е, и при машините  не е точно така, защото ако пуснем луксозния „Ролс Ройс” в пустинята дали  ще е толкова надежден за една седмица пътуване, колкото е по-евтиният „Фолсваген” в жегата и пясъка. Всичко това показва, че ние съвременните хора лесно се подлъгваме по привидни неща и факти, тиражирани на принципа на „една лъжа повторена сто пъти се превръща в истина”.

Във вихъра на динамичните промени в технологиите се променихме до толкова, че вече не забелязваме дори и съществени за нас и природата негативни моменти. Погазихме принципите на сеитбооборота, не спазваме доказали се във времето основни правила за отглеждане на всяка култура, не се грижим подобаващо за почвата (майката на земеделието), замърсяваме околната си среда излишно с пестициди, влияем негативно върху родната си флора и фауна, защото сме „модерни” и сме в крак с ускореното развитие на цивилизацията ни.

Всички „нови” методи, подходи или схеми на приложение, са добре забравени и уж „остарели” вече. Изключение в този ред на мисли са земеделските машини, нивото на които наистина е ново и непознато до сега. Високото технологично оборудване и навигация позволяват на фермера да повиши прецизността, бързината и ефективността на своите дейности. Това не изключва прилагане на утвърдени в родната ни практиката на технологични решения, които са съобразени с природните ни дадености, а точно обратното, те са гаранция за качественото им изпълнение. Привнасянето на готови технологии „на сляпо” не е добро решение, поради простата причина, че те са съобразени с почвено климатични условия твърде различни от родните.

Тези дни имаме новина: Ще възстановим работата на Института по микробиология или по-точно частта от него, чиято дейност „изведнъж” стана актуална за обществото. У нас все още в научни институти и селкционни компании, се произвеждат семена и посадъчен материал от български сортове, които са полезни за хората, като храна и лекарства. Трябва ли тяхната дейност да бъде спряна, за да може един ден да се събудим след години и да установим, че това е грешка. Ситуацията напомня народната поговорка „След дъжд качулка”. Нека да бъдем разумни и да предприемем мерки в земеделието (храната), които ще ни позволят да отглеждаме родни продукти и да не сме зависими от чуждестранните. Учените лекари от цял свят са категорични, че най-ценни за хората са продуктите, произведени в тяхната природна среда. Народът интуитивно без видими доказателства усеща това с душата си и затова упорито продължава да търси домати „Идеал”, ябълки „Карастоянка”, пипер „Куртовска капия”, зеле „Кьосе”, круша „Попска”, фасул „Елексир или Добруджански 7”, грозде „Болгар или Мавруд” и много други „стари” сортове. Дали е случайно това? Високото качеството на плодовете и зеленчуците родно производство е напълно аналогично на високото качество на родните подправки и билки. Защо се поддаваме на внушението че например „мурсалски чай” или „мащерка” произведени извън България ще имат същото качество. Не това е заблуда. Освен това, много от съвременните сортове, създадени у нас превъзхождат по качество тези от внос и същевременно не им отстъпват по добив. При всяка земеделска култура родните селекционери се съобразяват постоянно с новостите на световната наука. Важни характеристики като толерантност към стрес (суша и студ), устойчивостта към болести и неприятели, ранозрялост, качество на продукцията, които са „топ” постижения на науката във водещи по култури държави, несъмнено са вкарани в нашите родни сортове и хибриди. Това беше валидно до влизането ни в ЕС през 2007 г. След това започна бърз процес на интензивен внос не само на продукти, но и на цели технологии. В началото бяха „неприложими”, но постепенно се наложиха като изключително „иновативни”. Глобалната промяна на климата обаче е на друго мнение. Дефицитът от влага в почвата и температурните аномалии не са „съгласни” принципно с подобни „западни” технологии. И кой страда –фермера и обществото което използва продуктите за храна. Ежегодно сме свидетели на десетки примери, които показват че „свалянето от въоръжение” на българските сортове особено при полските култури е меко казано неправилно и води до мащабни загуби. Според климатолозите подобни сезонни аномалии ще зачестяват занапред, което е причина да се замислим по-сериозно и да предприемем адекватни мерки.

През тази пролет сме свидетели за пореден път на тежка от земеделска гледна точка ситуация. В голяма част от североизточна България, почти до В. Търново има вече хроничен недостиг на влага в почвата. Есенните култури започнаха да завяхват, да страдат и естествено добивът зърно ще бъде намален. Отново „изведнъж” разбираме, че българските сортове понасят сушата по-успешно. Знаят го всички фермери, но като че ли са забравили улисани в лавината от „нови решения” в технологиите на отглеждане. Да си спомним думите на мъдрия ни народ „направил си сметката без кръчмаря”. Подвластни сме на природата (кръчмаря) и да не забравяме че земеделието е завод под открито небе.

Крайно време е българската държава да обърне подобаващото и се внимание на родната селекция на растения и животни. Нека се стимулира производството и търговията на български земеделски стоки и продукти. Само по този начин ще съумеем да запазим на живо истинската и традиционна българска храна на трапезата си. Начинът по който са отглеждали предците ни културите сега се нарича „органичен”, „биологичен”, т.е вече е и модерен. Не случайно биологичният тип земеделско производство набира скорост в света, въпреки редица спекулации и в него. Сигурен съм, че родните продукти са много по-пригодни за подобен начин на отглеждане. Ако има ежегодна финансова помощ за този тип на производство ще ядем истинска храна без следи от отрови в нея.

След всички изброени мотиви предлагаме да се създаде нормативна база за подпомагане производството на всички земеделски култури с български произход. Всяка една от точките предполага продължителен и обективен анализ на големи групи натрупани и чакащи за решение проблеми. Тези анализи е задължително да бъдат изработени и съобразени с мнението на голям набор различни учени експерти, от областите биология, земеделие, екология, икономика, медицина, фармацевтика и др.

1. Незабавно да се положат всички усилия от МЗХ да се изработи Национална рамкова програма, чиято цел е да определи мащаба и пропорциите на производството на земеделска продукция, според реалната консумация на нацията ни. Само по този начин би могло разумно да се подпомогнат сектори, които трябва да се разширят или други- да се ограничат. Целта е да се доведе земеделското производство до максимално възможен баланс в растителната и животинска продукция.
2. Да се подпомагат относително по-силно дребните фермери, отглеждащи растения за директна сурова консумация (плодове и зеленчуци)
3. Да се дотира ежегодно с поне 50 % от преките разходи в производството на семена и посадъчен материал от родни сортове на всички земеделски култури в частния сектор. Относително предимство да се дава на тези сфери, които трябва да бъдат разширени като площ и производство.
4. Да се създаде система за обективна оценка на земеделските продукти по отношение на качеството и липсата на пестициди в тях. Постигането на по-високо качество заедно с определени критерии за чистота (без пестициди) да се подпомага финансово от държавата, особено при плодовете и зеленчуците. Тази продукцията с високо качество да бъде използвана предимно за храна на децата в детските градини, училищата и домовете за възрастни хора.
5. Да се създадат задължителни държавни стандарти за преработка и съхранение на всички земеделски продукти от растителен и животински произход, под общото название „храни” (брашно, сирене, олио, кашкавал, колбаси, консерви, сушени плодове, ядки)

Списък на разсъжденията и мерките може да бъде много по-обхватен. Важното е да се обърне най-после подобаващо внимание на всичко което е българска храна у нас. Това е жизнено важна и реална гаранция да пребъдем като здрав, работлив и разумен народ.

Ежегодно българският фермер изразходва стотици милиони лева за покупка на семена от внос. Разходите биха могли да бъдат намалени с пъти ако нивите се сеят с семена от български сортове, а не от чуждестранни сортове, произведени в България. Така и семенарският бизнес ще работи ефективно и качествено, а приходите ще остават в българския производител.

Днес още имаме родни български продукти при всички традиционни за българина растения за фураж, храна, подправки и лекарства. Родната селекция не е спряла да работи въпреки финансовите затруднения и липсата на мотивиращ интерес от производството. Редица от тях се отглеждат успешно във всички съседните нам държави. Голяма част от българските сортове (полски, зеленчукови и плодове) са устойчиви на икономически важните болести у нас при съответната култура. Те дори са „модерни”, защото са пригодни за биологично земеделие. Нека и ние да използваме пълноценно това национално богатство, създавано с упорит труд,  десетилетия наред. Това ще ни помогне да получаваме по-евтина и качествена продукция при значително по-ниски нива на замърсяване на околната среда, а качеството на храните ни ще се установи на възможно най-високо ниво. И отново да завършим с народната мъдрост „Богат е, който е здрав”.

Проф. дсн Николай Ценов