Мда, наистина неповторимите хард-рокаджии от Австралия успяха да покажат на целия свят, че рокът е все още жив, напук на всички, които вярват, че той отдавна е погребан. В какъв възторг изпаднах като разбрах, че след дългото отсъствие на вокалиста Брайън Джонсън поради сериозните проблеми със слуха му, бандата се завръщат на музикалната сцена с нов албум. Въпреки тежката загуба на водещия китарист Малкълм Йънг през 2017, бандата намира сили да продължи творческата си кариера. Чудото се случва с „Power Up“, изкарвайки групата от годините на затишие и възвръщайки изгубените надежди у феновете, че AC/DC отново са в състояние да ни разтърсят, както са го правили преди. Още по-изненадващо е, че албумът се изстрелва веднага на челното място в престижната класация Билборд топ 200 албуми, като само в първата седмица след пускането му на пазара в САЩ са реализирани 117 000 копия! За наша радост той е изцяло нов студиен албум, а не просто компилация от най-добрите им парчета или бокс-сет. Не бива да пропускаме да отбележим, че този албум е посветен на Малкълм, подобно на „Back In Black“, който пък е записан в памет на покойния вокалист Бон Скот.
Каквото и да кажем за парчетата в него, ще е недостатъчно да опишем енергията и наелектризиращото усещане, което струи от тях. Вече порасналите момчета не се притесняват от годините си, а категорично демонстрират на всички как се свири истински рок-енд-рол в типичния им мръснишко-блусарски стил. Сушайки парчетата разбираме, че и този път те не изневеряват на старото си станало толкова популярно звучене. Ангъс отново се вихри на сцената в неизменната си ученическа униформа, а дрезгавият глас на Брайън все още пронизва тъпанчетата, Стиви Йънг (племенникът на Малкълм) съвсем достойно се вписва в бандата. Не останаха много такива банди като тях, които да са съхранили първоначалния си облик и са устояли на модните течения, и изпитанието на времето. Сещам се единствено за рок-динозаврите от „Роулинг Стоунс“, които все още се изявяват активно на музикалната сцена, удивлявайки ни с неизчерпаемата си енергия. Самите AC/DC признават за себе си, че вече са закостенели в добрия смисъл на думата и няма нужда да променят посоката. Те си свирят в същия стил, който най-добре си умеят, за радост на многобройната армия от почитатели. Наистина не може да си ги представим в по-различна светлина, например на едни улегнали татковци, експериментиращи с новите музикални течения и изявяващи се без бомбастичния им концертен реквизит. Да, турнетата им се подготвят от екип, наброяващ 90 души на щат, които се грижат всеки концерт на живо да се превърне в незабравимо преживяване, а оборудването им се транспортира от 10 камиона. Надуваема пищна мръсница се появява на сцената, точно когато започва „Whole Lotta Rosie” или култовата “The Jack”. Камбаните на ада са в унисон с парчето “Hells Bells”, а 21 топовни салюта ще отекнат в пространството на финала на “For Those About to Rock (We Salute You)” и при това от съвсем истински оръдия. Ангъс постоянно подскача на сцената, изпълнявайки виртуозни сола, а Брайън е винаги във вихъра си, пеейки (почти крещейки) във високия регистър с дрезгавия си глас. Такава разточителна сценична декорация човек рядко може да види на който и да е друг концерт. Няма как да опишем всичко, което се случва пред нас, докато те свирят. Тази емоция трябва да се преживее! За щастие в момента имаме възможност да гледаме стрийм видеа през интернет на най-добрите им концерти.
Започнах да слушам AC/DC още докато бях гимназията, когато повечето слушаха чалга или в най-добрия случай „Спайс Гърлз“, „Бекстрийт Бойз“, „Тейк Дет“, „Ийст 17“. За щастие имаше и фенове на „Продиджи“ и „Мадона“ :). Още тогава осъзнах, колко стойностни са като музиканти и до ден днешен нито едно от парчетата не ми омръзнало да го слушам и ще продължавам да им се кефя. Дълбоко се надявам, че след кризата с корона-вируса догодина ще има световно турне и дай Боже в графика им да присъства и България. Пожелавам на бандата да продължават в същия несломим дух и да ни радват със своите изяви!
