„Ако в живота ви вали дъжд, съсредоточете се върху цветята, които ще разцъфнат благодарение на него.“
Защо са трудностите?
Наличието на трудни моменти ни помага да разберем колко добър е животът ни без тях, започваме да ценим щастието, бързаме да постигнем целите си. Ако изведнъж всички трудни ситуации изчезнат, не бихме имали база за сравнение. Ако винаги всичко е лесно и хубаво, ние ще престанем да го ценим, ще спрем да се радваме и да се усъвършенстваме и напълно ще забравим за хубавото. Трудностите ни помагат да се изградим като хора, като характер, чувства и т.н. Някои хора има повече проблеми, други по-малко. Във всеки един живот има периоди на трудности. Тези периоди са изтакани от съдбата, която решава да ни направи по-силни хора!
Някои хора ще кажат: „Ти не знаеш през какво минавам.“
Всеки минава през трудности, никой не знае срещу какъв човек стои, не знае през какво минава и с какво се бори! Зад всеки проблем стои решение и ни изгражда като личности. Проблемът носи със себе си своите мъдрости. Пред нас стои избора да помогнем на другите или да останем безучастни към чуждото нещастие. Понякога нашите собствени проблеми може да ни се струват толкова големи, че да заемат цялото ни съзнание и да не ни дадат възможност да отворим сърцето си за другия човек. И това е много жалко.
Моето послание е просто да не се отчайвате. Ако живота ви е сив и студен, ще дойде ден, в който всичко ще се подреди. Бъдете смели и силни! Живи и здрави и със акъл да живеем… Животът е красив с всичките си стъпала и проблеми! Обичайте се въпреки всичко, давайте любов на другите и всичко ще се подреди. Опитайте се да възприемате всяка трудност не като затруднение, а като проблем, който трябва да бъде решен. Тогава ще получите безценен опит. Животът е труден за всяко едно същество. Изправете се със сила на волята и способност за борба. Излезте по-силен и по-мъдър от преди.
Един разговор може да промени всичко
Един хубав слънчев ден, докато се разхождах по улицата, видях едно момиче на не повече от 25 години. Тя седеше на пейка със свити ръце и плачеше. Седнах при нея. Казваше се Роси, запитах я защо плаче. Тя ми сподели своята разтърсваща история:
– Като бях малка, моите родители починаха при катастрофа. Раснах по домове. Един ден, едно младо семейство ме осинови. В началото всичко бе розово, но с течение на времето започнаха да ме тормозят и бият безмилостно. Останах при тях до пълнолетие, защото други приемни семейства не му искаха. Не исках да остана при тях, но се страхувах и търпях всичко. Ходех посинена на училище и скривах болката си от всички. Веднага след като навърших пълнолетие, се махнах от това семейство. Опитах се да се установя, започнах работа, но ме уволниха, защото имах страх от всеки и от всичко.. Остана ми травма от това семейство. Днес, благодарение на тях, аз съм един изрод който не може да си намери хубава работа. Те ме съсипаха, сега съм с травма, всички ме мислят за луда, не ме искат на работа и т.н.
Казах ѝ, че това е само период и трябва да повярва сама в себе си и да се стегне. Това е нейният живот, добър или лош и тя трябва да приеме миналото си, колкото и противно да е то и да продължи напред. В нейните ръце е да промени живота си към по-добро. Разменихме си телефоните номера. Сега Роси работи в една хубава печатница, тя ме послуша и мина през тази трудност. От време на време се чува ме. Тя се чества по-добре. Не трябва трудностите да решават живота ни, защото не зависят от това нещо а от самите себе си. От нас зависи дали да преминем през тях и да ги оставим зад гърба си.
© 2021 Ема Асенова