Обичаи и Традиции на Коледа

Всички знаем, че Дядо Коледа живее в Лапландия, заобиколен от елени, шейна и на светлия празник носи чувал с подаръци. Също така, повечето от нас са запознати с българските ритуали по Коледа. И разбира се всеки избира как да празнува – с елха и очакването на Дядо Коледа или да посрещне коледарите с питка – а защо не да съчетае и двете?

Санта Клаус

СантаКлаус (в превод – Свети Клаус) е съкратено от името Санта Никлаус, т.е. Свети Никола. Това е реално съществувала личност, канонизирана след смъртта си – малоазийският светец Никола Мирликийски, когото източноправославните наричаме Св. Николай Чудотворец. В Белгия, Нидерландия и Германия в деня на светеца децата излагат обувките си навън и ако са били послушни през годината, ще открият в тях шоколади и бонбони, а ако са били лоши – ще открият въглени и съчки. Ето откъде идва цялото очакване на дядо Коледа и чувала с подаръци за добрите деца! Освен това, очевидна е приликата между нарисувания епископ Никола Мирликийски и по-късно възникналия образ на Санта Клаус – всъщност червената шапка на белобрадия старец е произлязла от червената епископска тиара със златист кръст отпред. Нидерландците пренасят Синтерклас, т.е. Свети Никола, в Ню Амстердам, както е старото име на Ню Йорк (градът известно време е бил владение на кралство Нидерландия).  Забалежителното е, че светецът е покровител на детето – още една връзка между Санта Клаус и децата. Самият Свети Никола в нидерландската традиция е изобразяван с червени дрехи, къдрава брада и червена тиара – по този начин се възражда и бъдещият дядо Коледа, използван в комикси и реклами на „Кока-Кола“. Руският еквивалент на Дядо Коледа е Дядо Мраз (чиято внучка е  Снежанка), но неговият произход не е свързан със Санта Клаус, а с „мраза, снега, бурята“.  А както знаем Дед Мороз носи подаръците за децата на Нова година.

Санта Клаус живее в Лапландия – северните части на Русия, Финландия и Швеция. Домът на Санта Клау се е в региона Корватунтури, Рованиеми, който се намира във финландската част на Лапландия. Дървената му къщичка е построена през 1822 г. и има обзавеждане и за елените му. Санта Клаус живее със съпругата си – г-жа Клаус, която иначе се казва Муори. Санта Клаус носи очила за четене, понякога пуши лула и обича да си похапва курабийки. Работи интензивно само по Коледа, когато трябва да разнесе подаръци на милиони деца по света, а през останалото време през годината чете писма и подготвя подаръците.

Верни помощници на Санта Клаус, разбира се, са джуджетата. В своята работилница те изготвят подаръците, които пък се опаковат от горските елфи.

В нощта на Коледа Санта Клаус обикаля с шейната си, на която е натоварена торбата с подаръци и пуска през комините на къщите същите тези подаръци, предназначени за децата, които са били послушни през годината. По-точно той не обикаля, а лети с приказната си шейна, водена от елени. Елените си имат имена: Дашер, Дансер, Прансер, Виксен, Комет, Кюпид, Донер, Блитцен и най-прочутият: Рудолф. Той е водачът на шейната Рудолф и е с голям червен нос, който свети през нощта. Заради носа си Рудолф често е подиграван от останалите елени.

Как са възникнали коледната елха и коледната украса? Някои казват, че първият запалил свещ на върха на коледно дърво е Мартин Лутер – католическият германски свещеник, който създава лутеранския протестантизъм в Германия. Легендата разказва, че една вечер около Коледа, Лутер се прибирал вкъщи през гората. По едно време бил поразен от невинната красота на звездната светлина, сияеща през елхите. Желаейки да сподели това преживяване със семейството си, Мартин Лутер отрязал една ела и я занесъл у дома. Той постави малка свещ на клоните, която символизирала коледното небе.

Това, което е сигурно е, че към 1605 г. коледните елхи са били посевмесно разпространени, тъй като през тази година историческите записи сочат, че жителите на Страсбург поставят елхи в салоните и окачват върху тях рози, изрязани от многоцветна хартия, ябълки, вафли, златно фолио. Повечето американци от XIX в.  намират коледните елхи за нещо странно. Първият запис на изложен е през 1830 г. от немските заселници в Пенсилвания. Но дори през 40-те години на XIX в. коледните елхи се възприемат като езически символи и не се приемат от повечето американци.

В подготовка за коледното празненство през 1800 г., проведено за местните деца в замъка Уиндзор през същата година, кралица Шарлот е украсила тисовото дърво в Queen’s Lodge. Нейната гостна, осветена от свещи и пълна с плодове, сладкиши и играчки, е била нова гледка за аристократските деца.

Звездата, окачвана на върха на елхата, символизира Витлеемската звезда. Украста е германско хрумване. Коледните гирлянди са внесени от Индия чрез английските колонисти там. Поставянето на подарците под елхата– английска добавка. А приготвянето на кекс-щолен и горещ шоколад – австрийска.

Коледа

Рождество съвпада с празника на славянския бог Коледа. Как се е случило това? През II пр. сл. н. е. папа Телесфор (126-137) определя 24/25 декември за Рождеството на Иисус – денят, в който според славяните се ражда Бога на Младото Слънце, а именно – Коледа. Това едва ли е случайно, предвид факта, че Телесфор е от тракийски произход. По-долу ще сравним раждането на Коледа и раждането на боговете според тракийците. Но предвид, зародилата се още две-три века по-рано широките социални и икономически връзки, това не е никак необичайно. Още повече, че е напълно естествено тракийския етнос да е имал връзки със славянските общности още в древността – не е тайна, че племена като бриги, фриги и т. н. са обикаляли цялото Черноморие, включително Западното (българските земи) и Северното (територии, населявани от славяни).

Името Коледа се среща при почти всички славянски народи. На старославянски – коляда; на български – коледа; на сръбски – коледа; на руски – коляда; на полски – koleda, на чешки – koleda.

Името „коледа“ произлиза от думата „кръг“ (запазено в руския – кольцо).

Бог Коледа е бог на Зимното слънце. Наречен е още Бог на Младото Слънце. Свързан е със зимното слънцестоене и неговото раждане съвпада с най-дългия ден от годината. Празникът е свързан с настъпването на новия цикъл, който побеждава тъмните сили.

В руските изображения бог Коледа е облечен в светли одежди като те често са везани в червено и златисто. Той е със сиви коси и златисти коси. Понякога е изобразяван и с брада.

Бог Коледа е роден от Майа Златогорска – първата съпруга на Даждбог (богът на слънцето и топлината). Майа ражда Бога в пещера, за да не би лошите духове (навите) да й попречат да роди Бога. Майа ражда Коледа и Авсен. Авсен е Богът на Есенното Слънце, покровител на урожая. В крайна сметка и навите помагат за това раждане.

Интересното е, че при траките и особено в орфизма има ритуал за посвещение, които напомня на раждането на бог Коледа. Посветеният, който ще става бъдещ главен жрец, пребивава известно време в пещера. Когато излиза от нея, той вече е бог.

Бог Коледа има два символа:

  1. Колядник – свастичен знак с осем лъчи. Този символ се носи, за да се избегнат неуспехите и бедствията и за да се привлече успех в работата.
  2. Черното Слънце – слънцето на света на навите. Този символ се е носел само от стари хора. И до днес той се продава като амулет в Русия.

Как празнуваме Коледа?

При славяните Коледа също е съпътствана от пост, смирение, въздържание. Не се празнува на 25 вечерта, а след полунощ на 24 декември.

Бъдни вечер е наречен още Божич, Кадена вечер, Суха Коледа. Обредите на тази вечер могат да се разделят в две групи: 1. Бъднивечерска трапеза и 2. Бъднивечерски огън.

По традиция Бъднивечерската трапеза е постна. Ястията трябва да са нечетни на брой. Те биват поставяни върху слама. Домакинята приготвя обреден хляб – ботовица, вечерник, коледник. Той е изпъстрен със символи – орач с рало, кошара с овце. С нареждането на трапезата, най-старият от къщата прикъдява трапезата, а също така и домашните животни и обора. Стопанинът разчупва боговицата и дава на всички от нея. След вечерята се правят гадания по пръстени – за любов и женитба; за времето и плодородието.

Бъднивечерският огън е предмет на особено внимание. В него се поставя дебело дърво или пън – наречен бъдник. В Средна и Западна България се нарича бъдняк; в Котленско – коладник; в Кюстендилско – прикладник. Този пън трябва да гори през цялата нощ, защото неговото угасване означава нещастие за цялото семейство. На сутрината се гадае по бъдника.

По традиция Коледа се празнува, когато мине полунощ след Бъдни вечер – а не на следващата вечер. След полунощ започват да минават коледарите и се празнува.

Коледарите са организирани на групи по десетина, като всяка група има свой водач – станеник. Станеникът се избира преди Коледа. Той трябва да знае всички благословии, които понякога надминават 80 на брой, както и песните за Млади Бога Коледа. Облечени празнично, коледарите обикалят от къща на къща и пеят песни за всеки член от семейството – стари и млади, земеделци и животновъди. В песните се хвали домакинът и къщата, пожелава се плодородие в полето и приплод на добитъка. След изпяване на песните благословии за всеки член от семейството, стопанинът на къщата взима хляба благословенник и го подава на четника, който си сваля калпака, взима хляба и започва да слави. След изпълняването на песните, коледарите потеглят за следваща къща.

Ако се случи коледарите да не са посрещнати добре, то те си отмъщават като задигат някоя кокошка или отнасят външната врата и я занасят до реката или на по-отдалечена чешма.

На следващия ден коледарите празнуват – колят прасето и си визмат от храната, която им е била дадена през нощта.

Характерен обичай на Коледа е и заплашването на овощните дръвчета да раждат. Стопанинът взима брадвичка и при всяко дръвче в градината заплашва да го отсече, но някой от домашните го възпира като му казва, че те ще родят през следващата година.

Погрешно някои от нас смятат, че името Коледа идва от коленето на прасета. Коледа е със славянска етимология. А обичаят е тракийски. Траките са имали доста голям култ към прасето. За тях то е и жертвено животно. Прасетата са се колели при доста религиозни обреди, а както и в чест на богиня Бендида.

Така при славяните става смесване на два празника – Коледа и Рождество, а в Северна Европа – денят на Св.Никола Мирликийски и Рождество.

Излиза, че съвременните българи празнуваме три празника – Рождество, Коледа и Санта Клаус. Почитаме Раждането на Иисус, езическият славянски бог Коледа и пречупеният през призмата на северноевропейците Св. Никола. Украсата ни е германо-нидерландска, коледуването – старославянско, трапезата – християнска, а обичаите – традиционни.

 

Автори: Ния и Кремена Каменови

NiyaKremena Kamenovi

Author: NiyaKremena Kamenovi

Ние сме две близначки от Варна

Вашият коментар