Интроверти и екстроверти

Психичните свойства, като част от човешката психика са: темперамент, характер, навици, нагласи и умения. Ще се спрем на типовете нагласи. Най-популярна стана аналитичната школа на Карл Густав Юнг, ученик на Зигмунд Фройд. Юнг разглежда типовете нагласи. Според него основните два типа са интровертност и екстравертност.

Всъщност Юнг класифицира няколко типа нагласи, като изхожда от двете най-общи: екстравертност и интровертност. Човешката психика се характеризира в четири основни насоки:

 

Класификацията на Юнг се разширява до 16 основни типа нагласи. Едната насока е най-силна, водеща при отделния човек.

Основните психични функции при типа с екстравертна нагласа са:

  • екстровертен мисловен тип;
  • екстровертен емоционален тип;
  • екстровертен сетивен тип;
  • екстровертен интуитивен тип.

Основните психични функции при типа с интровертна нагласа са:

  • интровертен мисловен тип;
  • интровертен емоционален тип;
  • интровертен сетивен тип;
  • интровертен интуитивен тип.

 

Смятаме да дадем информация за двата типа основни нагласи от книгата на Юнг „Психологически типове“, написана през 1989 г., с българско издателство от 2005 г.

 

Преди да разгледаме интровертните и екстравертните типове мъже и жени, е добре да вметнем една забележка. Още в един от първите варианти на своята теория (лекция от 1913 г.) Юнг разгрежда интровертността и екстравертността като два начина на психическа реакция, които могат да се наблюдават у един и същи индивид. В „Психически типове“ той разглежда психическата нагласа не като неизменно и винаги присъща на даден индивид, а като проявяваща се при всички възможни отклонения и т. н.

 

 

  1. ИНТРОВЕРТНАТА ЖЕНА И ЕКСТРОВЕРТНАТА ЖЕНА

 

  • Интровертната жена (The more Impassioned Woman)

Тя е със спокойно поведение, тредно разбираем характер, понякога критична до сарказъм. Нерядко дава твърде силен израз на лошите си настроения. Тя не е истерична, вманиячена критикарка и мърмореща. Тя излъчва спокойствие. Но под тази повърхност стоят афекти и страсти. Емоционалността й съзрява бавно. Тя е способна да съчувства и да съпреживява. Афектите й са толкова силни, че насърчават разума й. Обича прекалено силно, но и мразя без мяра.

Моралът за нея е дълбоко чувство, което следва свои, независими пътища. Тя не поема по пътя на морала, заради някаква отплата. Разкрива всичките си предимства и недостатъци в интимна връзка. Нейните недостатъци са: непримиримост, своенравие, гневливост, ревност и дори разюзданост. Този тип жена се поддава на моментни състояния и не се интересува дали няма да засегне околните.  Може лесно да забрави за другите и да не усети как минава времето. Спонтанно изразява съгласието или одобрението си. В преценката си е мека и толерантна.

 

  • Екстравертната жена (The Less Impassioned Woman)

Тя действа скорострелно и е опортюнистка. Не е постоянна и последователна. Животът й е изпълнен с дреболии. Тя обича да говори. Убедена е, че нищо няма да стане, ако не го проконтролира. Обича да поддържа чистотата на дома. Няма нито страсти, нито идеи, нито покой.  Афективното й развитие приключва рано. На осемнадесет години вече е такава, каквато ще е и на четиредесет и осем.

В обществото показва добросърдечие. Тя е щедра и гостоприема към всички. Съди всекиго, без да разбере, че и нея я съдят. Обича да помага. Не изпитва дълбоки страсти. Тя няма истински убеждения. Тя не вярва, а приема. Изпитва любов към промяната. Социалните контакти й носят наслада.

 

  1. ИНТРОВЕРТНИЯТ МЪЖ И ЕКСТРАВЕРТНИЯТ МЪЖ

 

  1. Екстравертният мъж (The Less Impassioned Man)

Той е непредвидим и непостоянен по нрав. Склонен да се поддава на настроения, непрестанно суетене, неудовлетвореност и непрекъснато сипене на преценки. Презрително се изказва за всичко и всички, но е доволен от самия себе си. Макар преценката му често да се оказва погрешна и плановете му се провалят, той ни най-малко не се измъчва от съмнения.

Съзрява рано. Често е доста полезен за обществото. В обществения живот участва активно. В социалната си изява проявява самоувереност. Рядко ражда нови идеи и прокарва нови пътеки, но бързо умее да следва, да овладява, да прилага и да изпълнява. Нерядко идеалът му е толкова възвишен и непоклатим, че нищо не може да попречи на формирането на един широк и справедлив светоглед. Обикновено животът му е белязан от нравственост и идеални принципи. Жадува за чист въздух толкова, колкото и за внимание. Убеден е, че хората го виждат такъв какъвто би искал да е. Способен е да развълнува другите с речта си, без сам да се вживава в нея. Прави всичко възможно, за да остави благоприятно отношение у околните.

 

  1. Интровертният мъж (The More Impassioned and Reflective man)

Той не сменя час по час забавленията си, пристрастието му към определено удоволствие е постоянно. Той не дири наслада, движен от постоянна неудовлетвореност. Когато заема обществен пост, това става или благодарение на опредлени заложби, или за да осъществи някаква своя идея.Склонен е да наддценява заслугите на сътрудниците си. Той не е и не може да бъде перманентен критикар.

Развива се бавно. Склонен е към колебания, не е религиозен водач. Никога не притежава увереността, че знае кое е толкова грешно, че заради това да осъди безжалостно. Макар че не му липсва храброст, все пак не е дотам убеден в непогрешимостта та своите идеи. Ако е богато надарен, околните го изтикват на преден план.

Ето как примерно изглежда Юнговата основна класификация на двата психологически типа:

Интроверт Екстраверт
 

1.    Ръководи се главно от субективни фактори, действията му се съобразяват повече с неговите представи, воля, желания, отколкото с обективните потребности. Ориентиран е главно към вътрешния живот на душата. Противопоставя се на обекта, съпротивлява се на всяка зависимост от него. Отбранителната му позиция и почти непрекъснатото отстъпление от външния свят често го карат да се страхува от него.

 

2.    Съдбата му се определя повече от неговото вътрешно аз, което за него е висша ценност.

 

3.    Отчужден е от обекта, но по правило, издигайки се над него, му въздейства по-силно, защото му налага своето аз, моделира го спрямо аза и така се утвържадава. И в голямо, и в малко общество се чувства сам и сякаш изоствен. Но в своята отчужденост всъщност е по-активен, разкривайки субективната мощ на своята воля. При откиртата му подозрителност към външния свят изпада в твърда дависимост от идеята, което го тласка към монизъм и му създава вътрешна свободау често съчетана с властнически нрав.

 

4.    Ръководи се предимно от собственото положение, но не е безучуствен, не отхвърля света, само че не може да намери в него необходимата му защита и затова я търси в себе си, в своята затворенос, самота, изолираност. Отхвърля традиционните ценности, давайки предимство на онова, което е ценно за него. За дълбочината на чувствата чу може да се догажда, обикновено е мълчалив, треднодостъпен, потънал в себе си, където се пази от грубостта на света. Слабо реагира на чувствата на другите, при което е идправен пред реалната опастност да се откъсне от практическия живот и да подценява неговите ценности.

 

5.    Повече е песимист и страхлив, търси защита в себе си и в себе си намира най-сигурното пристанище.

 

6.    Поставя въпроси, създава теории, има нови виждания и открива перспективи, често без да се съобразява с фактите, или съобразявайки се с тях в неоправдано малка степен, служейки си с тях повече като илюстрация, отколкото като доказателство. Склонен е към абстракни инвенции, подходящи за култура.

 

7.    При него класическият принцип cogito, ergo sum сякаш се модифицира в cogito ergo cogito –  мисля, следователно мисля.

 

8.    Има и топическа изменчивост. Източният човек постига смисъла в себе си, освобождавайки се от света.

 

1.    Ориентира се съобразно с обекта и външните фактори са главното, към което е насочена психическата му активност и което обуславя неговите мисли и решения, чувства и действия,

Оставяйки малко за вътрешния живот на душата. В устремеността си към обекта се ввчувства в него, идентифицира се с него до степен, която му позволява да го асимилира.

 

2.    Съдбата му се определя повече от обектите на неговия интерес, които за него са върховна ценност.

 

3.    Макар и да се ориентира и съобразява с външните обстоятелства, често потъва в тях и там се изгубва, понякога без да успее да им въздейства и в най-слаба степен. В своята отдаденостт обективно е повече рпасивен, подчинявайки волята си на претенциите на обекта. При неприкритата си подозрителност към вътрешния свят, зависимостта му от обектите, от разнообразието, се оставя на течението на света, като по този начин се лишава от възможността от воля за неговото изменение.

 

4.    Воден е от събитията, от фактите извън него. Социален е, със силно обществено чувство. Съобразява се предимно с онова, на което обществото е дало морална санкция и поставя живота си в зависимост от общественото мнение, което цени в най-висока степен. Дори и доста светци са признавали, че не биха вярвали в достовереността на евангелието, ако църквата не ги е принуждавала към това. А и огромен брой по-обикновени екстраверти харесват онова, което другите харесват и защото те го харесват, одобряват, онова, което другите одобряват и защото те го одобряват, вярват в онова, което другите вярват, и защото те вярват.

 

5.    Повече е оптимист и смел. Потопен в света, той си играе с него и в тази игра търси своята наслада.

 

6.    Мисленето му е предимно позитивно, продуктивно, насочено към откриване на нови факти или към създаване на нови общи концепции, основани на разнообразен или разпръснат емпиричен материал. Насочен е към практически достижения, на които се основава цивилизацията.

 

7.    При него класическият тип cogito, ergo sum сякаш се модифицира в est, ergo est – съществувам, следователно съществувам.

 

8.    Има и топическа измеримост. Западният човек довършва света, придавайки му смисъл.

 

Автори: Ния и Кремена Каменови

NiyaKremena Kamenovi

Author: NiyaKremena Kamenovi

Ние сме две близначки от Варна

Вашият коментар