Настъпва очакваният момент и синът ми постъпва  в яслена група. Ден първи – всички сме развълнувани. Аз и синът заставаме ми на опашката за прием. Поради ковид мерките, родителите нямат право да влизат в сградата на детската градина – разбираемо. Идва нашият ред. На врата се появява сестрата на яслената група, която аз и детето виждаме за пръв път. Колкото и да ми е притеснено, аз се стремя да съм позитивна и усмихната и да дам на малчугана престава, че му предстои нещо хубаво. Усмихвам се на сестрата с надеждата, че тя ще се усмихне на детето и ще му каже нещо хубаво. Тя го изтръгва от ръцете ми и го замъква на някъде. Трябва незабавно да тръгна, за не драматизираме излишно. Тръгвам и започвам да плача. Но вярвам, че жените си вършат работата и смятам, че това е техния професионален подход, който ще накара детето да свикне бързо. Те са малки и се справят добре с новостите. И така, след известно време,  моят герой сам влизаше в сградата, в която аз нямам право да влизам. Оставяше на страна общителните си умения и сякаш, като мълчалив войник влизаше смело напред. Повод за гордост. Веднъж по телефона, разбрах от сестрата в групата, че моят “войник” не общува там и не играе. Разбира се, като загрижена майка, провеждах с него разговори, за да го мотивирам да се отпусне в новата среда. Казах си – “това е преход и ще го израсте”. Благодарна съм на екипа, който се грижи за детето ми. Така трябва да бъде. Те са мили жени, които правят всичко по силите си.

Тема, подложена на множество дискусии е за отношението на възпитателите към децата в детските градини. Всеки родител изпраща най-милото си там, където неговият контрол бива ограничен. Това е стресиращо за един родител и за едно невръстно, познаващо единствено света в семейството. Но в крайна сметка, такъв е живота и детето трябва да израсте и да се социализира,  за да може да се изгради като личност в заобикалящото го общество. Естествен процес, протичащ в свят на бързо променящи се морал и ценности. Динамичното напредване на науката, появата на нови и нови възпитателски методи, както и заимстването на такива от чужди култури, пренасищането с ненужна информация и много други, са повод за наличието на пропуски в детското възпитание. Свидетели сме на доста новини, видеа, постове, коментари по този повод. Настръхваме при мисълта, че някой може да се държи грубо с децата ни, да обижда или да им посяга. Темата е дълга, а моят пример, вероятно е познат на мнозина.

Ето, че вече сме големи. Преминаваме в първа група. Виждам старанието, което полагат възпитателите и съм спокойна, че детето ми е в добри ръце. Казват ми, че моят “войник” по цял ден мълчи, което е непонятно за мен, но нали е преход- ще го израсте. Научен на самостоятелност, се оказа, че там (в сградата) той се напишква много. Оказва се също, че и доста други деца го правят. Дали да се притеснявам? О не, разбира се. Обяснението на възпитателите е, че вероятно е вирус. Един ден дочух от близка до мен майка, че една от възпитателките бие децата. Не го вярвам това, при все, че има толкова много сигнали и тези жени биват следени под лупа… Реших да попитам детето, просто ей така, на шега. Отговорът беше: “Не, аз не крещя.”. Това ме втрещи. При което, се породиха безброй въпроси. След допитване до някои от родителите, стана ясно, че децата твърдят, че са удряни от “Госпожата”. За да сме сигурни в твърденията на две/три годишни бебоци, направихме експеримент. Показахме обща снимка с екипа възпитатели на групата, на всяко дете поотделно. Всяко дете посочи точно кой е добър и кой лош, както и кой бие. Нямаше различно твърдение. Ами сега???

В такава ситуация  доста родители се притесняват от това, какъв би бил резултатът от техните  предприети действия. Дали трябва да се говори очи в очи с преподавателя или трябва да се търси съдействие от по- високостоящи над него? В нашия случай преминахме през обширни анализи. Не защото се страхувахме, а защото искахме да подходим по възможно най-правилния и безболезнен за всички начин.

Тук някои биха се обърнали открито към възпитателя или към директора със скандали и заплахи. Разбира се, тази агресивна постъпка е най-естествената, най-човешката  за една майка или баща, с която да защити малкото си. Само, че какво би следвало от това? Първо никой няма да си признае, че си “изтърва нервите” върху чуждо дете. Второ – няма никакви явни доказателства. Трето – не се знае  как ще рефлектира подобен скандал върху детето в групата. Естествено какъвто и да е резултатът, винаги има крайна мярка- преместване в друго детско заведение, с надеждата, че там няма да има подобна случка.

Подслушващи устройства и мини камери- широко разпространено средство. При все, че нямаме никаква видимост и контрол над мястото, а имаме съмнения, които трудно се опровергават, е нормално да се изкушим от използване на такива средства. Тук искаме, дори и незаконно да докажем правотата си. Напълно съгласна съм да се деде урок на всички възпитатели, които се чувстват безнаказани. Но това, за мен е крайна мярка.

Има институции, които следят за реда в детските градини, извършват периодични проверки и дават инструкции за работата с деца. Но от къде може да се тръгне и към кого можем да се обърнем в случай на нередности от страна на възпитател в детска градина :

• Възпитателя

Първото нещо, което по протокол следва да направим е да се обърнем към лицето, към което имаме претенции. Разговорът е най-добрият инструмент за решаване на проблем, без излишно утежняване на ситуацията. Малко са хората, които биха рискували да си изгубят работата, упражнявайки я по неприемлив начин. В интерес на всеки е да изчисти недоразуменията на момента.

• Ръководителя на детското заведение

При невъзможност конфликтът да бъде разрешен, следващата инстанция е директора. Можем да подадем жалба в писмена форма или да разговаряме лично. Голяма е вероятността, това действие да има положителен ефект над ситуацията. Едва ли ръководителя би желал градината да е обект на проверки и всячески би се постарал да изчисти нередностите. Това също е плюс в запазването на едни добри отношения с градината.

• Сигнал в общината

В случай, че претенцията ни бъде игнорирана или отхвърлена, можем да подадем сигнал към съответната община. Би следвало да бъде извършена проверка. Доколко, обаче проверката ще разкрие нередности или ще докаже грубо отношение над дете, е само догадка. Но да не забравяме, че все пак се упражнява контрол над детските заведения.

• Прокуратурата

Съгласно установен график, граждани могат да депозират жалби и сигнали в прокуратурата.

• МОН

Тук също може да бъде подадена жалба. Може да се подаде на място (гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 2А, всеки работен ден от 9:00 до 17:30 часа без прекъсване;), по пощата или по електронен път. Много удобна е Системата за сигурно електронно връчване – https://edelivery.egov.bg/.

Да се надяваме, че случаите на грубо и непрофесионално отношение в детските ясли и градини ще намаляват с времето. По пътя към един по-спокоен свят има много препъни камъни – повод за размисъл и необходимост от усилие за много от нас.  Нелеката задача на учителя да опази и възпита нашите деца на ценности, бива не малко критикувана. Критиката е градивно средство, което е част от изграждането на една всеобща рамка и налагането на всеобщи принципи. Важно е, родители и институции да вървят ръка за ръка в мисията си за по добро бъдеще за децата. Всяко несъответствие, недоразумение трябва да бъде коригирано.

Моят “войник” продължава да се адаптира в своята сграда. Той върви по пътя, заедно със своите връстници и аз вярвам, че той ще се почувства, като в свои води там и това ще му помогне да изгради характер и добро възпитание.

(C) 2022 Янка Кафадарова