Почитаме ли истински деня на жената?

жена, която държи цветя за 8 март

Жената е негърът на света,
да така е, помислете за това
(из песен на Джон Ленън)

Живеем безспорно в много трудни и мрачни времена, белязани с  пандемии, войни и екокатастрофи. От ден на ден нравствеността у човека губи почва под напора на житейските несгоди. Ние хората сме склонни да не забелязваме добрите качества у другите, а да се фокусираме само върху лошите. И в този водовъртеж от проблеми и грижи, ние не обръщаме поглед към онази част от човечеството, която е дарена от природата да дава живот и да създава ново поколение. Те, жените, са раними и имат нужда от нашата мъжка закрила.

Жената е била дълго време пренебрегвана в социалния живот, като едва преди 110 гoдини тя започва да си извоюва права наравно с мъжете. Празникът на жената 8-ми март има американски корени. През 1908г. 15 хил. жени излизат на протест в Ню Йорк с искания за намаляване на работния ден, увеличение на заплатите и право на глас. Първоначално на следващата година Американската социалистическа партия предлага последната неделя на февруари да бъде определена за Ден на трудещите се жени. Основна роля в утвърждаването на равни права на жените изиграва германската социалдемократка Клара Цеткин, която на конференцията в Копенхаген през 1910г. предлага да се учреди Международен ден за борба за женско равноправие и еманципация. Първоначално празникът започва да се чества на датата 8-ми март в редица европейски държави, сред които Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а по-късно към 1913г. и във Франция и Русия.  През 1975г. Генералната асамблея на ООН провъзгласява 8-ми март за ден на достиженията на жените във всички области на живота и протест срещу остатъците на неравенството между половете.

На този ден е необходимо да отдадем истински почитта си към жената и майката. Един малък жест от наша страна, една блага дума изречена към жената, която ни е дала живот: „Мила мамо, обичам те, бъди щастлива!“. Отбелязването на празника с подаряване на цветя и правенето на подаръци придобива в наши дни по-скоро комерсиален характер. Не е нужно само на този ден да се изхвърляме с големи подаръци, а е хубаво, когато жената получава малки жестове и без повод. В стремежа си просто да се „отчетем“ пред нея, пренебрегваме емоционалната страна на нещата, не разбираме огромното значение на този ден за извоюване на права наравно с мъжете. Жената е и символ на зараждащото се ново начало, което ни кара да сме още по-благодарни и признателни спрямо нея.

Без съмнение празникът трябва да продължава да се чества, въпреки многобройните упреци, че бил наследен от комунистическото ни минало, за да показваме на жените уважение и да ги караме да разцъфтяват пред нас. Не бива да забравяме, че те са ни родили и отгледали, че са дали най-хубавото от себе си, за да ни направят хора. Несъмнено заслужават повече признателност, отколкото получават в момента.

Ще завърша с един много точен цитат на Мартин Лутър Кинг:

„Без жена не може да се живее също така, както не може да се живее без храна и вода. Родени и откърмени от жените, ние в значителна степен живеем техния живот и нямам е никаква възможност да се отречем от тях.“

radi81_az

Author: radi81_az

Радо публикува статии на политически и социални теми. Има добри умения в прилагането на маркетинговите инструменти за популяризиране на сайтове.

Вашият коментар