Как да прилагаме НЛП техниките в класната стая?

Отношенията между учител и ученик по време на урок са важни за правилното и качествено протичане на часа. Преди всичко те трябва да бъдат такива, че учениците да не влизат със страх в класната стая. Обучението трябва да е насочено към ученика. Той трябва спокойно да участва в учебния процес, без страх от грешки. За да си свърши работата, учителят разбира се трябва да има авторитет, но той трябва да е разбиращ, да позволява на учениците да задават въпроси, ако не са разбрали материала, атмосферата да е ведра; учитеят да поправя грешките така, че ученикът да получи конструктивна критика, а не да чувства притеснение, че е знае.

Ако всичко от горното отсъства в класната стая като отношения и атмосфера, се получава нездрава обстановка, в която учениците блокират, стават неуверени. От страх да не бъдат порицани от преподавателя  или да не станат обект на подигравки от страна на съучениците сине смеят да задават въпроси ако не са разбрали материала и се прибират у дома с неясноти и празнини, които след това се натрупват и трудно се попълват. Резултатът: новия материал остава неусвоен.

Ако учениците се чувстват неуверени и се страхуват от грешки те, дори и да знаят, не смеят да вземат участие по време на урока и така учителят често не успява да добие ясна представа за знанията и уменията на всеки ученик.

В началото на тази учебна година четири нови паралелки от девети клас започнаха изучаването на италиански език при мен като втори чужд език от ЗП. Не познавах учениците, нито те мен. Още в първите часове забелязах по-плахите и по-нахакани ученици. Стараех се да обръщам внимание на всички. Обстановката в моите часове е предимно ведра, рядко се налага да повишавам тон, ако започнат да шумят. Дори и в шума обаче, децата работят, обясняват си едно на друго, не се притесняват да ме питат дори и по няколко пъти едно и също, а аз, колкото и да ми е досадно понякога да обяснявам граматика на ниво А1 по няколко пъти на ден, се старая да отговарям с усмивка така, че детето да не се чувства глупаво заради това, че не е разбрало. Когато ги изпитвам се старая да им внуша, че за мен е по-важно да видя мисъл и работа; защото поне на този етап, когато тепърва започват да изучават езика, грешките за мен са част от работния процес и е съвсем нормално да грешат.

Резултатът от вече втора година работа – децата влизат в моите часове с усмивка и желание да работят. Знаят, че няма да бъдат ощетени в оценяването, спокойни са, че ако се издънят, еднократно да речем, ще им спестя така ужасната двойка. Защото моята цел не е да си пишем двойки и шестици, а в края на обучението си да излязат от училище усвоили в някаква степен италианския език. Да, всеки ще го усвои в различна степен. Важното е да умеят да го ползват. И да добият усещането, че човек не трябва да се срамува от грешките си, защото те са част от ежедневието ни.

Промяна на вътрешното състояние

(техника от НЛП като помощно средство в ЧЕО)

Всички ползваме техники от НЛП (невро-лингвистично програмиране) в ежедневието си. Например всеки знае, че ако му е тъжно или скучно, може да си пусне музика или филм и това вероятно ще му помогне да си смени настроението, нали? В НЛП това се нарича техника за промяна на вътрешното състояние, а използваният в случая инструмент се нарича “котва” или “закотвяне”. Когато човек разказва някаква случка в момент, когато изпитва доверие или да го помолим да разкаже такава случка – в момента, когато той преживява отново чувството да доверие, ние слагаме „котва“ – дума, казана от нас с определена интонация, жест, докосване по рамото…да чукнем по масата…най-добре действат кинестичните котви – с докосване. Така всеки път можем да предизвикаме чувството, задействайки котвата. Важното е докосването да става по един и същ начин. Котвата може да не действа дълго време, но може да се закрепи в съзнанието на човека.

Когато, докато изпитвам ученика, се опитвам да му покажa , че идеята не е да видя колко много не знае и да му поставя слаба оценка, а да го убедя в искреното си желание, че искам да извадя на показ максимума от неговите знания, че за мен е важно каква оценка ще получи; че се радвам на всеки един негов проблясък на знания – така ученикът се доверява, успокоява се и се старае наистина да даде всичко от себе си. След като спечеля неговото доверие, вероятността да се увеличи и мотивацията му за учене е голяма. В такива случаи повтарям едни и същи думи с една и съща интонация, примерно: „можеш да го направиш”, „знаеш, просто трябва да помислиш още малко”, „изречението ти е вярно, само трябва да обърнеш словореда”, вместо „изречението ти е грешно” и т.н.

По този начин, чувайки всеки път едни и същи, в случая положителни фрази, учениците  постепенно започват да вярват повече в собствените си възможности. А когато си повярват са склонни да дадат максимума от себе си за да научат нещо ново или да демонстрират вече наученото. 

Промяна на времевата перспектива

(техники от НЛП като помощно средство в ЧЕО)

Тази техника от невро-лингвистичното програмиране е подходяща за повишаване мотивацията на учениците. Факт е, че съвременните ученици имат ниска или никаква мотивация за учене и афинитетът им към учебния процес изобщо е слаб. За да имат положителна нагласа и желание за изучаване на определена дисциплина в училище учениците, особено от гимназиален курс се нуждаят от нещо повече вменяване на задължение от типа „учим, защото трябва”. Те имат нужда да изяснят най-вече на себе си защо трябва да изучават дадения предмет, особено ако са в профилирано или професионално училище и дисциплината не е директно свързана със специалността им.

В последните години много се говори за това как да повишим мотивацията на децата. Начини има не един или два. Така наречената промяна на времевата перспектива е един от тези начини. Това е, когато накараме някого да се пренесе въображаемо в бъдещето и да мисли за това. Той после ще си мисли за това, какво ли би било, ако го направи? В повечето случаи няма значение, дали си мисли, че ще съжалява, че е казал „да”. Просто актът на предугаждане на резултата е достатъчен, за да подтикне съзнанието му да каже ДА.

По-голямата част от моите ученици са художници. В горен курс (9-12 клас) повечето то тях се интересуват предимно от дисциплините, свързани с профила им, а именно изобразително изкуство. Почти всички владеят английски език на много добро ниво и когато започнах да работя с тях ми беше трудно да ги убедя, че още един език никога няма да им е излишен, а в частност овладяването на италиански език би им донесло редица ползи. Учениците от паралелки с такъв профил се интересуват  от продължаващо университетско образование в сферата както на изобразителното изкуство, така също и в сферата на модата, графични и интериорен дизайн. И тук  започнах да прилагам техниката за промяна на времевата перспектива. Факт е, че Италия е люлка на изкуството, голяма част от великите художници и моделиери са италианци. Опитах се да накарам децата да мислят за бъдещето си, свързано с употребата на езика – да си представят как учат вече като студенти в Италия при известни дизайнери или художници и контактуват с тях. Понякога вместо да преподавам новия урок водим дискусия за техните бъдещи професионални планове. Започвам от там, че кандидатствайки в италиански университет и живеейки в тази държава италианският език ще им е много нужен, въпреки, че там има и програми за обучение на английски. След това минаваме на друг „кадър” – как установяват контакт с известни личности, касаещи тяхното бъдещо развитие и реализация и как фактът, че владеят техния език им дава психологическо предимство в съзнанието на този, от когото зависят в някаква степен. След това ги връщам мислено към настоящето с идеята, че за да се получи картината в бъдеще, основите се полагат сега, в този момент, все час. По този начин ги обвързвам с желания резултат и вероятността от постоянство и ангажираност към изучаването на езика се увеличава.

Създаване на непоклатима правдоподобност

(техники от НЛП като помощно средство в ЧЕО)

Тази техника от невро-линглистичното програмиране е подходяща за повишаване мотивацията на учениците. Факт е, че съвременните ученици имат ниска или никаква мотивация за учене и афинитетът им към учебния процес изобщо е слаб. Все по-често учениците от горен курс се оплакват колко са натоварени и как в същото време не учат онова, което те биха искали. Но когато стигнем до хипотетичната фаза те да определят какво и колко да изучават се оказва, че ученето се свежда до минимум.

Създаване на непоклатима правдоподобност означава да приемем позицията на другата страна и да почувстваме това, което чувства той/ тя. Обикновено, когато двете страни са на противоположни позиции, никой не очаква, че отсрещния ще застане изведнъж на неговата страна и ще го разбере. Това кара „противника” да се отвори, да се довери. В този момент ние започваме да налагаме нашата позиция и гледна точка, защото отсрещната страна е много по-възприемчива.

Учениците от двете паралелки дванадесети клас, в които преподавам нямат мотивация да учат. В последната година от обучението си предметите, които са им приоритет са български език и литература (заради факта, че ще се явяват на зрелостен изпит) и предметите, свързани с профилираното им обучение. Мотивация за изучаване на италиански език имат отделни ученици в класовете. Основната причина, която изтъкват е, че са сменили много преподаватели или че имат пропуски в материала и вече е късно да наваксат. В 12-ти клас са много натоварени и с други предмети и италианският език не им е приоритет, което до някъде е нормално. Основният проблем се корени в това, че те се опитват да сведат всеки час до състояние „хайде нищо да не правим”, което е абсолютно недопустимо. Случвало се е да водим спорове и дискусии защо е нужно да работим в час по италиански език, въпреки, че са последна година. В такива случаи аз обикновено съм в позиция, обратна на тяхната. В някакъв момент ми хрумна, че ако подходя обратно, с разбиране, но без да се съгласявам с желанията им може би ще има положителен ефект.

При разговор започнах да им вменявам, че ги разбирам и че съм съгласна с тях; че признавам факта колко са натоварени и им съчувствам за това, че вече няма време и смисъл да влагат прекалено много усилия в ученето на италиански език. Но все пак има критичен минимум, който трябва да владеят, пък и все нещо трябва да бъде направено в час, недопустимо е часовете да бъдат запълвани с бездействие… Мисълта, че аз ги разбирам и ги смятам за прави започна да ги успокоява и да притъпява агресията. С времето постигнахме някакъв баланс, където аз като преподавател съм склонна на компромиси (по-леки часове, по-малко домашни, без сурови санкции към онези, които понякога са неподготвени за час), а те от своя страна прекратиха бойкотирането на часовете с демонстративно бездействие. Сега работят с малко повече желание и дисциплината е на нужното ниво. Установявам, че не се чувстват насилени да правят това, което изисквам от тях, стават склонни да сътрудничат, а вниманието им се фокусира върху мен  и успявам да проведа часа.

Използване на пространството

(техники от НЛП като помощно средство в ЧЕО)

Пространството в психологията е ключово понятие. Без значение дали става въпрос за сграда, стая или част от помещение. Тук не става въпрос толкова за материалното пространство, а за психологическото    такова, личната територия на всеки човек. А в една класна стая пространството на учителя е до катедрата и дъската, пространството на ученика е мястото му на чина. Когато човек е на „собствена” територия принципно е по-уверен.

Когато бях ученичка, изпитвах психологически и емоционален дискомфорт, не ми харесваше да демонстрирам знанията си пред дъската, чувствах се като изправена на съд, въпреки, че си знаех урока. Вперените в мен десетки очи ме правеха неспокойна и тревожна. Това се отнасяше, когато ме изпитваха да разказвам урок. При решаване на задачи по математика или физика не се чувствах така. Опитвах се да убедя някои от учителите ми, че ако ме оставят на мястото ми ще се представя много по-добре. И не защото ще погледна от учебника или някой ще ми подскаже… Някои се съгласяваха с мен, други не. Въпреки, че от съвсем скоро преподавам на деца, едно от първите неща, които забелязах е, че повечето ученици се чувстват идентично, поставени в същата ситуация (като мен някога).

Когато човек е притеснен трудно вади на показ целия си потенциал, обикновено част от съзнанието му е ангажирано с причината за дискомфорта, който усеща в дадения момент. Моята задача като учител е освен да предам познанията си по италиански език на учениците е и да ги оценя подобаващо на база на знанията и уменията, които те демонстрират. За да се получи това децата трябва да спокойни и да участват активно в учебния процес, а когато имат поставена задача, вниманието им да бъде насочено само към нея. Затова, когато не е наложително, обикновено им позволявам да говорят от място,седнали, като внимавам да не ползват помагала (според задачата, която им е поставена) или някой да не им подсказва. Предполагам, че това им спокойствие, отговаряйки от място, се дължи на подсъзнателното усещане, че са на своя територия, заобиколени от „себеподобни” (съучениците си). Когато биват изпитвани, усещането, че имат потенциална възможност да получат помощ от „приятел” или да погледнат тайно в учебника за секунда им дава сили да се представят успешно и без да прибягват до горното. Излизайки на дъската, прави пред всички и пред учителя, те се чувстват „голи” и вниманието им се ангажира с мисълта за дискомфорта, който усещат, а не с усилието да извадят на показ познанията си.

От наблюденията си в часовете съм забелязала и друго. Мнозинството от децата, когато им е зададен въпрос и аз стоя „от другата страна”, на катедрата, те отговарят спокойно и са съсредоточени в задачата си. В момента, в който започна да се движа и се приближа към тях, усещам как стават повече или по-малко неспокойни. В един момент реших, че аз като личност им създавам този дискомфорт, но след разговори с други колеги, преподаватели по различни дисциплини, установих, че учениците се притесняват не толкова от личността г-жа Димитрова, която е пред тях, а от ролята учител. Това разбра се не се отнася за всички ученици.

За нормалното и качествено протичане на часа е важна атмосферата в стаята. На онези от децата, за които е важно да са „в свои води”, за да се представят добре, аз се старая да им осигуря тази възможност, когато учебният процес позволява.

© 2022 Илиана Дечкова