През 1908 г., когато образованието тепърва оформя съвременния си вид, д-р Мария Монтесори (първата жена-лекар в Италия) започва работа по революционна методология на преподаване, която в последствие ще стане известна като „метода Монтесори“.

Достигането до този момент обаче е предшествано от впечатляващи научни постижения, както и  дългогодишна практика в психиатрична болница. Именно там Монтесори за пръв път се сблъсква с необикновения детски ум. Работата й с тези специални личности създава у нея дълбока емпатия и любов към детското, които съпровождат цялата й кариера по-нататък.

След като разработва програма и материали, приспособени за деца със специални образователни потребности, и получава световно признание за тях, д-р Монтесори осъзнава, че може да подобри обучението и на нормалните ученици.

На какво се основава методът „Монтесори“?

Наричат се „принципи на Монтесори“ и се базират на разбирането, че детето има естествено любопитство, което трябва само да се насърчава по правилния начин. Тук е важно да уточним, че педагогиката на Монтесори е насочена предимно  към децата от 3 до 6 години. Самата Мария Монтесори определя ума на детето в този период, като гъба, който попива изключително много знания и умения.   В този смисъл ранният етап от развитието на индивида е от огромно значение за неговото по-нататъшно реализиране в обществото

Свобода на детето

Първият и най-основен принцип е свободата на детето. Всички останали виждания на Монтесори произтичат именно от него. Неспазването му обезсмисля цялата система.

Д-р Монтесори твърди, че детето има собствено желание да учи и открива света и единственото, което се изисква от възрастните е да  го „следват“ и насърчават.

Подходяща среда

За да стане това обаче, то трябва да се намира в специално подготвена среда.

Класната стая Монтесори е чиста, светла и уютна. В нея няма чинове, а маси, пригодени за височината на децата. Най-важни са Монтесори материалите, разпръснати из цялата стая. Това са различни видове пособия, разработени по специален и съобразен с целите на Монтесори начин, от висококачествени материали и с изключителна грижа към детето. Те позволяват самостоятелно разучаване и откриване на материята, повторяемост и самопоправяне на допуснатите грешки.

Учене чрез движение

Това ни насочва към следващия принцип –  учене чрез движение. В класната стая децата са свободни да се движат, да докосват и разучават желаните от тях предмети. Монтесори отдава голямо значение на визуалното, опростено представяне на сложни абстрактни понятия, така че те да станат разбираеми и достъпни за учащите се. „Ученето чрез игра“ е особено застъпено. Например граматиката се разбира чрез триизмерни цветни форми, всяка от които представлява някаква част на речта.

Любопитен примерен урок за метода „Монтесори“

Самообучение

Това в комбинация със свободата, дадена на детето, формира принципа за самообучение.  В този процес ролята на учителя е обърната. Той няма авторитет, не седи зад бюро, нито най-отпред. Той е наблюдател и помощник. Насърчава избраната самостоятелно дейност и помага в нейното осъществяване, но в никакъв случай не поставя цели и задачи. Методологията Монтесори уважава детето в най-висока степен и очаква същото от своите учители. Вярата в детето и неговата способност само да направлява развитието си е основополагаща.

Смесена класна стая

Последният принцип, който ще бъде споменат, е за смесената класна стая. В нея не влизат само деца от една и съща възраст. По този начин се имитира семейната среда – по-големите се грижат за по-малките, а те от своя страна се стараят да им подражават.

Напълно революционните за времето идеи на Мария Монтесори карат учителите и учениците да излязат от рамката на традиционния учебен процес. Макар и значително по-разпространени от преди, принципите на Монтесори все още не се прилагат масово (поне в България) и следващата част на настоящата статия ще разгледа именно какви са минусите, но и плюсовете на системата и колко приложима е тя в българското образование.

Предимства на метода Монтесори

Ако всичко написано по-горе ви е заинтригувало, нека сега разгледаме внимателно кои са доказаните предимства на метода „Монтесори“ и защо се счита, че обучението по този метод изгражда характери.

Силата на собствения избор

Вероятно един от най-сериозните проблеми за българските (а и като цяло) деца е липсата на интерес. Много често  още от предучилищна възраст учениците биват смачкани от огромните изисквания, поставяни върху тях от страна на учителите и собствените им родители. Те не намират смисъл в безкрайното преписване на букви, цифри или ученето на стихчета наизуст. Отделно в тази възраст организмът разполага с големи количества енергия и има нужда да ги изразходва чрез различни дейности . В ранното образование в България често не е предвидено достатъчно движението и това изключително потиска децата. Още преди да е започнало, училището за тях става равносилно на скука, ограничение, досада.

Методът Монтесори е много подходящ за преодоляване на наблюдаваното явление. Чрез свободата, която им се дава, децата започват да осъзнават учебния процес като техен собствен избор, а не като принудително задължение. Чувстват се уважавани и възприемани за това, което са. Това засилва любопитството им да откриват, както и мотивацията да се развиват още повече.

Самодисциплина

Още по време на своите наблюдение върху учебния процес, д-р Монтесори забелязва, че дисциплината е сериозен проблем в системата. За да реши това затруднение, тя дава свободата, за която вече многократно говорихме. По този начин детето работи върху интересни за него предмети и демонстрира огромна концентрация и продуктивност, докато го прави. След като приключи с дейността то е щастливо и доволно от постигнатото, което на свой ред предизвиква още по-голямо желание за усвояване на нови знания. Пускайки контрола върху учебния процес, учителят възпитава у децата по-голяма дисциплина, отколкото, ако сам им поставя задачи.

Увереност в собстените си възможности

С дисциплината идва и самочувствието. Методът Монтесори, уважавайки изключително много отделните нужди и характеристики на всяко дете, създава у учащите сигурност в собствените им избори, умения. Нерядко в българското общество се наблюдава липса на такова. Дори и способни, много често деца и възрастни, подценяват възможностите си и това ясно може да се види в цялостната отрицателна и пасивна настройка на обществото.

Социологическо изследване на агенция „Алфа Рисърч“ показва тревожно високи проценти на песимизъм по отношение на бъдещето на държавата, света и личното развитие. Това отразява колко „смачкани“ и обезсърчени са гражданите, в това число и децата, които неизменно се влияят от общата атмосфера. Източник: В очакване на 2023 година – между песимизма и надеждата

Изразяване на себе си, но и толерантност към различния, другия

Децата, обучавани в ранна възраст по Монтесори, са много по-креативни от останалите. Те свикват да изразяват себе си по автентичен начин, но и да приемат личността и странностите на другите около тях. Способни са да се приспособяват към социални ситуации, тъй като се обучават в група с представители от различни възрасти.

Българската образователна система в повечето случаи отделя децата със специални  потребности. Те се обучават в училища, детски градини, приспособени само и единствено за тях. В известен смисъл  са изолирани, намират се някак встрани от масовото обучение.  Монтесори е подходящ както за нормални, така и за специални деца и не прави разлика между тях. Децата във всяка група работят според собственото си темпо и желание, без да биват сравнявани помежду си или притискани да изпълняват конкретни задачи.

Без наказания

В методологията на Монтесори няма наказания. Излишно се подчертава, че те вредят, а не помагат на учениците. Вместо това се прилагат т.нар.  „ естествени последствия“. На детето се показва, че всяко грешно действие има своите последици. Например невнимателната работа с ножица, може да доведе нараняване. Ключова е комуникацията и разбирането, че зад всяко проблемно поведение стои някаква причина или незадоволена нужда. Вместо да наказва, възрастният трябва да се замисля как да разреши проблема.

Ако пък последиците са твърде далечни от детето и то ще се сблъска с тях едва след време, е нужно да се съставят  „логически последствия“. Чрез разговор, по разбираем начин и с примери, се обяснява какво би се случило в резултат на някакво действие (Ако продължаваш да ме будиш през нощта, на следващата сутрин ще съм изморен и не бих могъл да ти приготвя любимата закуска. Вместо това ще трябва да ядеш само препечена филия.)

Недостатъци на метода Монтесори

Методът Монтесори има и своите недостатъци. Нека сега разгледаме и кои са основните минуси на този метод в контекста на времето, в което живеем.

Неподходящ за масовото образование

В българската образователна система, независимо за кой етап от нея говорим, наказанията под формата на забележки, ниски оценки, изключване, оставане след часове са налични и нерядко срещани.  Трябва да се отбележи обаче, че групите в една държавна детска градина са от 20+ деца. Чисто физически един учител (дори той да има помощник) не би могъл да обърне толкова внимание на всяка една проява на лошо поведение. От тук идва и първия минус на Монтесори – неподходящ е за употреба в групи с много ученици.

Висока цена

Друг, а може би и най-осезаем, недостатък на тази педагогика е високата му цена. Създаването на класна стая, отговаряща на критериите, набавянето на необходимите Монтесори материали (за справка – цените на повечето учебни пособия варират от 50 до 300 лв.) , обучението на специално подготвени учители и т.н. изисква не малко  средства. Това е и причината масово училищата и детските градини Монтесори да са частни.

България в никакъв случай не е страна с достатъчно висок стандарт на живот и семействата, които биха могли да се позволят подобно образование, са малка част от населението.  За съжаление самата държава също не е способна да финансира достатъчно такива учебни заведение, така че те да станат достъпни до абсолютно всяко дете. Дори в напредналите страни по-голямата част от  Монтесори училищата също са частни – в САЩ от 4,500 училища, само 439 са публични.

Елитарност

Макар и съвсем далеч от първоначалния замисъл на д-р Мария Монтесори, нейната педагогика се превръща във вид привилегировано образование, достъпно само за хората с добри финансови възможности. Това почти веднага изключва семействата от средна и ниска класа и не дава малък достъп на децата с увреждания или затруднения  до подобно обучение, освен ако родителите им не могат да го заплатят.

Твърде свободна структура

По отношение на самото образование, което децата Монтесори придобиват, притеснение представлява липсата на конкретна структура в учебния процес. По-свободното обучение може да предизвика затруднения за децата при прехода им към училище. Когато те са свикнали сами да избират дейностите и интересите си, е възможно една промяна към строги изисквания, точно структурирани учебни часове и програма, домашни работи, тестове да бъде изключително шокираща. От своя страна този стрес може да доведе до непродуктивност и ниска успеваемост.

Обучението в българското училище набляга значително на изисквания и структурирана работа, затова описаният по-горе сценарий е съвсем възможен.

Възможно ли е прилагането на Монтесори педагогиката в държавните детски градини/училища?

Разбира се, решението дали конкретното дете да учи по метода Монтесори е изцяло личен и съобразен с възможностите на семейството. Говорейки обаче за масовото образование, тоест държавни детски градини и училища, Монтесори е непрактичен. Както вече беше обяснено, средствата, които се изискват за качествено изпълнение на методологията, са големи и това прави прилагането й нереалистично. Освен това някои от основните принципи не биха могли да се приложат от учителите, поради голямата бройка на учениците.

© 2023 Мария Кокова

Author: Maria Kokova

View all posts by Maria Kokova >