Карлос Алонсо Перез – поглед назад и реверанс към XVIII век

carlos alonso perez

Карлос Алонсо Перез е роден в семейство на художници през 1881 г. в Сарагоса. Това е град с богата и разнообразна история. В началото на 712 г. градът е заселен от маврите, които остават там, докато не биват прогонени от християнските армии. Като централен град на Арагон, той също е бил цел за нахлуващата наполеонова армия през 1808 г. Такава смесица от местно наследство трябва да е предложила на младия Перез изключителни възможности за наблюдение на останките от много културни традиции. Може би по-важно за един прохождащ художник обаче е фактът, че Франсиско Гоя също е роден в Сарагоса. Той е майстор на живописта, гравюрата и графиката. Гоя е известен най-вече със серия гравюри показващи ужасите на войната. Той започва да учи живопис именно в Сарагоса при Жозе Лузан. Предполагам, че е повлиял на решението на Алонсо да рисува, макар че родителите му също са художници.

 

Малко се знае за ранното образование на Перез, освен че баща му Мариано също е бил художник и вероятно е дал на сина си инструкции в изкуствата. Картините на по-възрастния Перез се характеризират с предпочитание към анекдотични сцени с костюми, подобни на тези на Мариано Фортуни. Мариано е един от най-успешните испански художници на времето си. XIX век е свързан с индустриалната революция и тоалетите на дамите са много по-обрани. Костюмите на мъжете са с цилиндри, а не триъгълните шапки на XVIII век и са с прав, дълъг панталон. Париж е вече индустриален и модерен. Перез прави реверанс към XVIII век в творбите си точно през този период. Това е едно наистина романтично отклонение на художник за това време. Париж е дом на значителна общност от италиански  художници. Градът с неговите многобройни галерии се оказа важен изход  за семейство Перез. Известно е, че Алонсо Перез е живял в Париж през 1901 година, въпреки че е напълно възможно да е пристигнал много по-рано. Той започва да излага творбите си още двадесет годишен. Участва в Парижкия салон през 1901 г. Записът на съюза на френските артисти предоставя документация, че картината на Алонсо Перез “Добрият Фарс“ е била включена в изложбата.

 

Артистично художникът следва стъпките на баща си като рисува леки жанрови сцени, които са базирани на модели от XVIII век. Много от тях изобразяват флиртуващи срещи, както и урок по билярд. Ежедневните дейности като отиване на пазар, които отразяват буржоазния живот, както и кокетни игри в дворцови градини. Въпреки това Перез рисува и съвременния живот в Париж като често използва смесица от декори на улици от края на XIX век съчетани с модни костюми от по-ранен период. Това любопитно съпоставяне предполага, че Перез е експериментирал, за да намери своят стил. По подобен начин Перез е повлиян от импресионистичния подход към цвета и светлината. Цветовете му са ярки и варират в розово и оранжево. Влюбени двойки се разхождат през паркове и градини. Пикниците също са неотлъчна част от живота на аристокрацията. В картините му те играят крикет или си говорят спокойно на столове в градината. Особено красиви са картините му на аристократи с развети чадъри в дъждовен ден на разходка. Това е „La Noce” рисувана през 1914 година. Дами в красиви светли рокли държат чадъри и вятъра духа роклите им, а дъждът е силен. Ясно се вижда породената паника от времето навън и как те искат да бягат от дъжда. Същата красота и елегантност виждаме и в картината му “Цветарката“. На градски площад цветарка е изтървала цветята си, а благородник й помага да ги събере. Вали дъжд и всички на улицата държат цветни чадъри. Такава елегантност е изписана в стойката на благородника, навел се да помогне на младата дама да вдигне цветята си. Изключително емоционалнo  наситена и с красиви цветове е картината му „Пристигането на каретата за писма“. Девойки са наобиколили красиво момиче-пощальон в униформа, което държи в едната си ръка писма. Картината е на градски пейзаж от Париж в края нa XIX век. Жените са в красиви рокли със свежи цветове и домашни шапки. Има и наблюдатели на сцената на радостта. Девойките чакат писмото си. Насядали мъже гледат жените облечени в изискани дрехи от края на XIX век, усмихват се и клюкарстват. Може би най-допираща се до импресионизма картина е „Разходката“. Тя е толкова изящна и нарисувана с изключително чувство. Тя е рисувана в по-късен период от автора – през 1930 година. Мъж и жена се разхождат по централна градска улица и двамата облечени в почти еднакви тонове. Жената е с красива шапка и развети поли. Двамата си говорят и не забелязват другите наоколо. Три прислужници ги гледат връщайки се от пазара и клюкарстват. Мъжът държи жената елегантно за ръка и я гледа в лицето. Двамата носят красиви лачени обувки. Разходките през този период са били основното забавление. Дрехите, които носят имат за цел да впечатлят гражданите. Алонсо Перез обръща внимание на детайлите на дрехите, косите, фризурите, шнолите, текстила. Рисува изкусно маниерите на аристократите, рисува с детайл шапките им и обувките, които носят. Описва в картините си живота им и дневните им забавления. Замъци и стари имения присъстват като фон на картините на младия художник. Мъжете са в стилни розови чорапи. Една от прекрасните му картини е „Градска сцена“. На нея са изобразени жени на централна улица с кръгли кутии от магазини. Пазарът е важен за жените и мъжете им правят компания като им помагат да изберат своите покупки. Доволни след деня те се прибират вкъщи. Балните вечери също са тема, която вълнува Карлос Перез. Картината му с танцуващи в бална зала двойки е уникална. Дамите са с розови рокли на везани цветя. Кавалерите просто придържат леко ръцете им като ги подканват да танцуват.

 

Картините на Перез, малки по размер намират готов пазар сред буржоазните колекционери. Художествената продукция на Перез включва и проекти за тъкани копринени гоблени за „Нейрет Фрерс и сие“ в района на Рона. Тези поръчки вероятно са били резултат от по-ранната дизайнерска работа с баща му. Баща му е произвеждал копринени гоблени в малък мащаб. Занимавал се е производството на луксозни панделки за специални медали.

 

В началото на XIX век испанските художници са още тромави и рисуват все още  картини с  религиозни сюжети. Няма го още блясъка и красивата светлина на импресионистите. Платната са почти от ерата на Готиката, тъмни и тъжни. Те са сравнително закостенели и прекалено традиционни за времето си. Карлос Алонсо Перез вкарва нотка на веселост и красота с творбите си и красиво  прави своя реверанс към XVIII век с ярки цветове и усмихнати дами насреща. Рисува моделите си с напудрени перуки, но на фона на градове и улици от XIX век. Това го прави наистина интересен като автор, който трябва да се разглежда наравно с импресионистите. Той е необичаен, красив, лек и изискан. Струва си да се разглежда като една наистина интересна находка за периода, в който работи и създава своите творения за поколенията.

Ralitsa Chapkanova

Author: Ralitsa Chapkanova

Аз съм родена в Стара Загора на 15.12.1973 година. Автор съм на Астрологичната книга“ Серийни убийци“ и освен това на статии за мода и пътешествия в E-spisanieto. Рисувам и работя като секретарка.

Вашият коментар