Съвременните глобални компании могат да се похвалят, че притежават много повече пари, отколкото компаниите от края на XIX и началото на XX век. Съвременните мултинационални компании могат да изтъкнат, че разполагат с много повече технологични предимства. Че вече не се налага да използват телеграф и не се налага да чакат с дни, за да осъществяват комуникация. И също така, че са много по-добре информирани за междупазарните различия от своите предшественици. Парите ли са най-ценното, което притежават фирмите-гиганти? Огромната власт, която произтича от тях? Възможността да ползват свръхнапреднали технологии, чрез които да трупат по-лесно своите милиарди?
Нека сега да си представим една такава мултинационална компания, разполагаща със свръхмодерно оборудване, активи възлизащи на стотици милиарди щатски долара, изключително печеливша и работеща. Дотук всичко е перфектно. Нека сега си представим, че изведнъж нещо се случва с хората на земята и те се променят. Събуждат се на сутринта, отварят очи и се оказва, че се чувстват напълно щастливи. Нямат нужда да отидат на шопинг, за да се откъснат от сивото ежедневие, да пръснат пари на хазарт или да се напият в дискотеката. Жените нямат необходимост да си купят скъпи бижута, за да бъдат харесвани, а мъжете не пестят, за последен модел автомобил, за да се перчат. Свят, в който няма глад, няма жажда, няма завист, омраза и печал. Безконечните хорски ламтежи най-накрая са задоволени. Хората не се интересуват от пари и не търсят постоянно начини да се самодоказват. И какво би се случило на една такава водеща компания, която се оказва, че е останала без своите довчерашни клиенти? Отговорът е много прост – тя ще изгуби всичко.
Разбира се, това едва ли ще се случи. Глобалните корпорации ще продължават да оказват влиянието си върху правителства, медии и обществено мнение, защото имат власт. Властта им се корени в това, че хората имат нужда от тях, имат нужда от техните стоки и услуги, за да удоволетворяват безкрайните си потребности. Парите сами по себе си са нищо, те са само средството, чрез което фирмите упражняват своята власт, а хората са първопричината мултинационалните корпорации да играят роля в обществото. Ето защо и хората се явяват най-ценният актив на една транснационална компания и по-точно това са нейните потребители и персонал. Потребителите са машината за печелене на пари за корпорацията. Те са тези, без който тя не би могла да съществува, те са тези, благодарение на които тя упражнява своята власт. За да е печеливша, компанията трябва да си отговори на въпроса от какво нейните клиенти имат нужда в точно определения момент и да им го предостави във вид, който те да харесат. От своя страна, за да може корпорацията да си отговори правилно на този въпрос, на нея отново са ѝ необходими хора, този път става дума за нейния персонал. Той е този, който може единствен правилно да идентифицира нуждите на клиентите, защото това не би могла да стори нито една машина, тъй като на нея и липсват нескончаеми желания. Необходимо е мениджърите активно да работят със служителите си и да им предоставят възможност да участват във взимането на решения, защото персоналът може да се окаже изключително ценен генератор на идеи, които впоследствие да се материализират в пари, а парите да се използват за придобиване на повече власт – това към което компаниите се стремят.
И така, днес, както е било и преди, глобалните корпорации продължават да разчитат на своя най-ценен актив – потребителите и служителите си, за да могат да играят някаква роля в постоянно променящия се в технологично и икономическо отношение свят.
