Представяме на вашето внимание десет велики революционери с леви убеждения, които дръзват да се противопоставят на статуквото и без които светът днес нямаше да е същия.

Джузепе Гарибалди (1807-1872)

Гарибалди е италиански революционер, национален герой,  един от главните действащи лица в италианската революция и последвалото обединение на Италия. Гарибалди е наричан „герой на два свята”, заради военните кампании за освобождение, които провежда на два континента – Европа и Южна Америка. През 1834 е осъден на смърт от правителството на Генуа, заради подривна дейност и бяга в Бразилия. Там взима участие в републиканско въстание, което е безмилостно потушено. Прехвъря се в Уругвай, където взима участие в съпротивата срещу аржентинския диктатор Мануел де Росас. Основава партизанския отряд „червените тениски”, доброволческа организация, вярна на Гарибалди. В последствие се връща в Италия и след дългогодишна гражданска война успява да обедини много територии на Италия.

До края на живота си е убеден републиканец и се определя като социалист. Въпреки че по негово време Италия е все още монархия, той поставя основите на бъдещата република. Неговият авторитет сред работническата класа е огромен. Въпреки огромната си слава, той е определян от своите съвременници като скромен човек, който не се стреми към власт и привилегии,а към свобода и повече социална справедливост. Макар и парадоксално, имайки предвид войнствената му натура, към края на живота си прегръща идеите на пацифизма.

Христо Ботев (1848-1876 г.)

Великият български революционер Христо Ботев е признат по цял свят като един от най-големите майстори на перото. Освен гениален поет Христо Ботев е организатор и главнокомандващ на въоръжено въстание срещу османската власт през 1876 г. Заедно с около 200 души четници, те отвличат австро-унгарския кораб „Радецки” и слизат край село Козлодуй, където развяват българското знаме. Въстанието е смазано, а Христо Ботев загива, но тяхното геройство привлича сериозен международен отзвук. Не след дълго започва Руско-Турската война, която води до освобождението на България. Христо Ботев е убеден републиканец и социалист. Той презира чорбаджиите и богатите хора, които са за него „народни изедници”. Ботев остава в народната памет като защитник на слабите, унижените и онеправданите.

Роза Люксембург (1871-1919 г.)

Роза Люксембург е жена-революционер и политик, която заема твърда позиция срещу участието на Германия в Първата Световна война. През 1915г. е един от основателите на антивоенния клуб „Спартак”. Съюзът разпространява нелегални, антивоенни памфлети. Тя се опитва да организира антивоенна стачка на работническата класа в Германия, за което е хвърлена в затвора за две години и половина. Продължава революционната си дейност дори от затвора. Макар да е силно повлияна от идеите на Маркс и Енгелс, в една от статиите си тя критикува болшевиките за установяването на еднопартийна система и нарушаването на демократическите свободи в Русия. По време на ноемврийската революция в Германия, която води до отстраняването на монархията, е освободена. Обявява се против смъртното наказание и за амнистия на всички политически затворници. През януари 1919 г. заедно с Карл Либхнет и други дейци от клуб „Спартак” основават комунистическата партия на Германия. Роза отхвърля насилието като начин за вземане на властта, като взима предвид лошото въоръжение на работниците и неравното съотношение на силите. Въпреки това тя подкрепя избухналото през януари въстание на „спартакистите”. Въстанието е брутално потушено, а Роза е екзекутирана.

Лев Троцки (1879-1940)

Лев Троцки е създателят на червената армия, стратегът на „Октомврийската революция” в Русия. Ненадминат оратор, той превъзхожда повечето от своите другари с изключителния си интелект, което обаче му навлича завист и презрение. Троцки има главната заслуга за успеха на болшевиките. Заедно със своя влак той обикаля бойните полета на Русия по време на последвалата гражданска война и вдъхновява с присъствието си войниците на бойното поле. Ленин го цени високо и му доверява ключови държавни постове. Той бързо се превръща в национален герой на СССР. След смъртта на Ленин обаче започва жестока борба за надмощие в комунистическата партия, в която Троцки е крайно пасивен. На власт идва Сталин, който не търпи инакомислие, а Троцки му е трън в очите. Троцки се държи високомерно, противоречи на Сталин, с което  си навлича гнева на диктатора. Сталин всячески се опитва да го дискредитира и да му отнеме всички постове. Постепенно Сталин завзема цялата власт, а Троцки е принуден да бяга в чужбина. Избито е цялото му семейство, а накрая е  убит и самия Троцки.

Владимир Илич Ленин (1870-1924)

Ленин e руски революционер и лидер на партията на болшевиките.Той е младеж с будно съзнание, който чете много. За Ленин капиталистическото общество е крайно несправедливо, а единственият възможен изход от гнета на господарите капиталисти е въоръжената съпротива. Заточен в Сибир, защото публикува и анализира статии на Карл Маркс. Постепено партията на болшевиките набира популярност. В края на Първата Световна война руския цар абдикира, а икономиката на страната е в бедстващо състояние. Ленин успешно организира и ръководи „Октомврийската революция” през 1917 г., при което властта преминава в ръцете на болшевиките.  Първото нещо, което Ленин прави след като взема взима надмощие е да изведе Русия от войната. Ленин е човек на принципа, който живее скромно и яде с работниците – истински социалист. Взима под крилото си Сталин. В края на живота си осъзнава, че това се оказва най-голямата му грешка , но вече е твърде късно. Той вече не е в състояние да говори, заради силно влошеното си здравословно състояние. След смъртта му на власт идва Сталин, който провежда страховити репресии срещу собствения си народ.

Никола Вапцаров (1909 – 1942)

Никола Йонков Вапцаров е български поет и революционер. Завършва образованието си в Морското училище във Варна, което по-късно е преименувано на негово име. Провежда учебна практика на корабите „Дръзки” и „Бургас”. След завършването си работи като огняр, работник и машинен техник. Вапцаров е идеалист, който непоклатимо вярва в социалистическата идея. След началото на Втората Световна война Вапцаров се включва в крайно лявото партизанско движение в България. През 1942 година е задържан за развиване на подривна дейност от фашистката полиция и е осъден на смърт в името на цар Борис III.

Че Гевара (1928-1967)

Че Гевара е любимецът на всички хора с леви убеждения по света. Неговият лик може да се види на тениските на много хипита по света. И не само, защото изглежда добре с шапка. Че се превръща в символ на борбата против статуквото. Че е роден в Аржентина и изиграва изключителна роля в Кубинската революция през 1959г., в която заедно с Фидел Кастро детронират американския слуга Батиста и освобождават Куба от колониалното робство. След революцията остава в Куба, по молба на своя приятел Фидел, за да изгради и обучи свободната Кубинска армия. За отрицателно време Че успява да подготви и изгради армия достойна за възхищение, която успява да удържи на инвазията на САЩ през 1961  г. в „Залива на прасетата”. Застоят обаче не се отразява добре на Че и той решава, че трябва да продължи партизанската война, докато още има народи по света, които не са се отървали от колониалното робство. Затова той заминава за Конго, където се бие на страната на бунтовниците комунисти. След неуспеха на въстанието се прехвърля в Боливия, където е арестуван и разстрелян. Смята се, че последните му думи са: „ Стреляй, страхливецо, ти просто ще убиеш един човек.”

Фидел Кастро (1926-2016)

Фидел Кастро е легендарен кубински революционер, който построява социалистическа държава под носа на САЩ и напук на американците устоява на всевъзможни опити да бъде свален от власт близо пет десетилетия. За Кастро се твърди, че е оцелял след над 600 опита за покушение. Фидел превръща Куба от детската площадка на САЩ в символ на съпротивата срещу статуквото. Благодарение на него Куба скъсва оковите на колониалното робство. Кастро е демонизиран от САЩ и неговите съюзници, но в същото време е икона за всички хора по света с леви убеждения. Фидел провежда редица крайно леви реформи в страната си, чрез които осигурява на кубинците безплатен достъп до здравеопазване и образование. По времето на Фидел кубинската медицина става една от водещите в света. През 2000 година кубинските лекари възкресяват великия аржентински футболист Диего Марадона, след като той едва не умира заради свръхдоза наркотици. По-късно, след като научава за смъртта на Фидел, Диего ще възкликне: „Безспорно най-великият човек, несъмнено! Той ми беше като баща.”

Манолис Глезос (1922)

Манолис Глезос е 18 годишен младеж, когато нацистка Германия окупира Гърция. Немците забучват нацисткото знаме насред Aкропола, източник на национална гордост за гърците.. Глезос, заедно с още един антифашист от съпротивата са две луди глави, които са силно скандализирани от това. Още същата вечер те свалят свастиката и успяват да избягат. Манолис е гръцки партизанин и активен участник в съпротивата. Неговият брат, Никос, е убит от фашистите. След края на войната продължава да се бори за лявата идея. Прекарва 16 години от живота си по затвори. Осъждан е на смърт, но присъдата не е приведена в действие. Поради левичарската си дейност, той придобива голяма популярност и си спечелва симпатиите на много хора с леви убеждения по света. През 2014 година, на 91 години, става най-възрастния депутат в Европейския парламент, от листата на гръцката крайнолява партия „Сириза”

Нелсън Мандела (1918-2013)

Нелсън Мандела е приятел на Фидел Кастро и на хората с леви убеждения по света. Той  слага край на престъпния режим на апартейд в ЮАР. Мандела е яростен противник на статуквото, той се бори за социална справедливост и равномерно разпределение на благата. Мандела преживява 27 години по затвори в ЮАР и има забрана за посещение на САЩ до 2008 г. поради участието си в крайно лявото партизанско движение „Африкански Народен Фронт“. През 1990г. е освободен от затвора, през 1994 г. взема властта в ЮАР и успява да договори края на апартейда. Макар и непримирим като партизанин, Мандела е изключително балансиран като политик. За разлика от повечето си колеги, Мандела е привърженик на свободния пазар и е против национализацията като единствен възможен път за развитие на държавата. Неговата цел е да построи социална държава, без да сложи край на частната инициатива. Преразпределение на благата е необходимо, но то трябва да е балансирано и чрез поощряване на малкия и среден бизнес.

Author: Atanas Yonkov

View all posts by Atanas Yonkov >