Аврил е родена през 1984 година в Белвил, Онтарио, Канада. Майка ѝ е с английски, шотландски и немски произход, а баща ѝ Жан-Клод Джоузеф Лавин, е с френско-канадски. Името на дъщеря им е избрано, защото Аврил на френски означава месеца април. Лавин има по-голям брат, Матю и по-малка сестра Мишел. За брат си тя споделя „Брат ми беше свикнал да чука по стената, защото аз си пеех, за да заспя, а той го смяташе за наистина досадно“. Родителите ѝ забелязват вокалните качества на Аврил, когато тя е още две годишна докато се прибирали от църква и тя пеела „Jesus Loves Me“ („Исус ме обича“).

Когато Аврил става на пет години, заедно със семейството си се местят в Напани, Онтарио – град с приблизително пет хилядно население. В училище понякога е гонена от час заради лошо поведение, но родителите ѝ я подкрепят в пеенето, като й купуват микрофон, няколко китари, барабани и пиано и превръщат  мазето в малко музикално студио. Баща ѝ, следвайки своята собствена любов към музиката, завежда семейството в църка, където често свири на бас. Аврил участва и в национални панаири, пеейки песни на Гарт Брукс, Дикс Хикс и Шаная Туейн. Тя също започва да пише свои собствени песни. Първата й написана песен е озаглавена „Can’t Stop Thinking About You“ („Не мога да спра да мисля за теб“).

Ранни изпълнения и първи студиен албум

През 1999-та година Аврил печели радио конкурс за изпълнение с певицата Шаная Туейн пред двадесет хилядна публика. Лавин и Туейн изпълняват песента „What Made You Say That“ („Какво те накара да кажем това“) и Аврил ѝ казва, че един ден самата тя ще бъде известна певица.

По време на представление в общ театър „Ленъкс“ Лавин е забелязанa от местния певец Стивън Мед, който ѝ предлага да пее в песента му „Touch the Sky“. По-късно тя пее в „Temple of Life“ и „Two Rivers“, част от тогавашно предстоящия му албум  My Window to You.

В края на същата година, Аврил е забелязана от първия си професионален мениджър, Клив Фабри, докато изпълнява песни в книжарница в родния си град. Той изпраща няколко касети записани в мазето на Аврил до хора от музикалната индустрия, а тя бива посетена от няколко други мениджъри. Марк Джоует, съосновател на канадска управляваща фирма Nettwerk, подготвя Лавин да работи с продуцента Петър Зизо през лятото на 2000-та в Ню Йорк, където пише песента „Why“. Лавин бива забелязана от Ариста Рекърд по време на пътуването до Ню Йорк. През ноември 2000-та Кен Кронгард, представител на A & R, поканва Антонио „Л.А.“ Рейд, тогава ръководител на Ариста Рекърдс, в студиото на Манхатън, за да чуе, че как пее Аврил. Нейното 15-минутно прослушване „толкова впечатли“ Рейд, че той веднага я подписа с Ариста, като сключи сделка на стойност 1,25 милиона долара за два студийни албума и допълнителни $ 900,000 за публикуване. Групата на Аврил е избрана от Nettwerk, тъй като те искат млади изпълнители, които идват от канадската пънк рок сцена, които ще се впишат в личността на Лавин.

Антонио „Л.А.“ Рейд дава на Джошуа Сарбейн отговорността да наблюдава развитието на Лавин и записването на дебютния й албум. Те прекарваха няколко месеца в Ню Йорк, работейки с различни съавтори, опитвайки се да създадат индивидуален звук за нея. Един от тях е Клиф Магнис, който й дава пълната свобода на работа.

Песни като „Losing Grip“ и „Unwanted“, които по-късно са включени в дебютния ѝ албум, са сметнати за прекалено агресивни рок парчета от Рейд и той се страхува целия албум да не се превърне в такъв. И макар това да са песните, които Аврил смята за отразяващи нейната визия за целия албум, Рийд й намира нови съавтори.

Накрая Аврил работи с The Matrix – поп музикален екип за писане на музика и продуциране, състоящ се от Лорън Кристи, Греъм Едуардс и Скот Спок.

За Аврил е важно по-голямата част от песните й да са авторски. Според нея, тя и Кристи са написали всички текстове заедно, докато музиката е написана почти и изцяло от Аврил. За това тя казва „Греъм можеше да дойде и да ми изсвири няколко части на китара и аз щях да кажа ‘Това ми харесва’ или ‘Това не ми харесва’, но тези песни нямаше да бъдат от мен“. The Matrix, които продуцират шест песни за Лавин, пет от които се появяват в албума, имат още едно обяснение за това как се развива сътрудничеството. Според тях те пишат по-голямата част от  частите в трите сингъла:“Complicated“, „Sk8er Boi“ и „I’m with You“. Рейд допълва въпроса с проблема за кредитите на песните, като казва, че когато търси сингъл за певец не го интересува от кого е написан. Той допълва и „Аврил имаше свободата да прави каквото наистина харесва, а песните показват нейната гледна точка. … Аврил винаги е била уверена в идеите си.“

За първи сингъл е избрана песента „Complicated“ и, въпреки че Аврил не усеща тази песен да изразява изцяло уменията й на писане на песни, тя се е нуждаела от поп песен, с която да пробие. Според нея „Complicated“ е успешен първи сингъл, но предпочита песента „Losing Grip“, защото за нея означава много повече, когато песента е написана изцяло от изпълнителя.

До последно албума е бил наименуван „Anything but Ordinary“, но накрая Аврил променя името на „Let Go“. Дебютния й албум излиза на 4 юни, 2002-ра година, като се превръща в един от най-големите поп дебюти за годината и получава доста добри мнения от критиците. До момента тя има пет издадени албума, като скоро се очаква да излезе и шести.

Музикална кариера

След „Let Go“ Аврил издава втория си студиен албум озаглавен „Under My Skin“. По-известни песни от него са „My Happy Ending“,  „Nobody’s Home“ и „Don’t Tell Me“. Албума отново има голям успех, макар и не толкова голям колкото дебюта ѝ. Втория албум на певицата потвърждава уменията й на автор на песни и всяка песен от него е родено от лично преживяване на Аврил.

Третия й албум „The Best Damn Thing“ представлява забавната страна на Аврил. Тя споделя, че не е влагала толкова много смисъл в повечето текстове, а го е направила за забавление. Най-известната песен от него е „Girlfriend“, която е и номер едно хита на Аврил. Други известни са „When You’re Gone“ и „Hot“, като първата е по-емоционална, а втората изобразява идеята на Аврил за „забавен албум“.

От друга страна четвъртия ѝ студен албум „Goodbye Lullaby“ е точно обратното. Той изразява ранимата част на певицата. По нейни думи песните в него са за личните й преживявания като цяло, а не толкова за любовния й живот, макар че част от песните са посветени ѝ на него. Първия сингъл „What the Hell“ е в пълен контраст с целия албум, но другите два „Smile“ и „Wish You Were Here“ изобразяват по-голямата част от него. Звученето му не е толкова поп пънк както предните. Интересен факт е, че работата по него е започнала на шега.

Петия албум на Аврил озаглавен „Avril Lavigne“ е с най-поп звучене от предходните ѝ. Първия сингъл е „Here’s to Never Growing Up“, а в „Let Me Go“ Аврил си партнира с бившия си съпруг Chad Kroeger от Nickelback. С него са работили и по доста материал от предстоящи ѝ албум.

Други песни, които не са хитове, но все пак си заслужават слушането и някои са по-добри от най-големите хитове на Аврил са: „Unwanted“, „Anything but Ordinary“, „Tomorrow“, „Take Me Away“, „Slipped Away“, „Forgotten“, „Innocence“,  „I Don’t Have to Try“, „Not Enough“, „Stop Standing There“, „Falling Fast“ и „17“.

Участие в киното и телевизията

Лавин се интересува от появата си по телевизията и в игралните филми. Въпреки, че дългогодишният й опит в създаването на музикални видеоклипове е в нейно предимство, Лавин призна, че опитътѝ  в пеенето премахна страха от камерата. Тя конкретно споменава, че видеото „Nobody’s Home“, включва най-много актьорска игра. Първото й появяване по телевизията е в един от епизодите на Sabrina, the Teenage Witch, където изпълнява песента „Sk8er Boi“ заедно с групата си.

Аврил започва появата си в киното, избирайки малки роли като начало. През 2005-та година заснема частите си във филма The Flock, който излиза през 2007-ма. Тя също така озвучава героинята Хедър в анмацията Over the Hedge. Друг филм, в който участва е Fast Food Nation. Тази година излезе и анимацията Charming, където Аврил озвучава Снежанка.

Мода

През юли 2008-ма, Аврил пуска модната линия Abbey Dawn, като избира това име, защото Abbey е бил прякорът й като дете. Модната линия на Аврил се произвежда от амриканката търговска марка Kohl’s. Те определят Abbey Dawn като „тийнейджърска мода“, която преобладава черепи, зеброви раета, звездо, пурпурен цвят и розово и черно. Лавин, която носи част от дрехите и бижутата от линията си на различни концерти преди официалното лансиране казва за себе си, че е дизайнер. За нея е важно дрехите да се вписват добре и да са добре направени. Те отразяват музиката ѝ и след излизането на първия й студеин албум, тя е разбрала колко голяма роля има модата в музикалната ѝ кариера.

Лавин изкарва свой парфюм Black Star с аромат на розов хибискус, черна слива и тъмен шоколад. Втория ѝ аромат се нарича Forbidden Rose и е с нотки на червена ябълка, винена праскова, черен пипер, цвете на лотос, подсунка, сандалово дърво и ванилия.

„The Avril Lavigne Foundation“ – фондацията на Аврил

Борба с Лаймска болест и шести студиен албум