Пролетта бе дошла. Отново. Възрастният мъж наблюдаваше хората, които се движеха по алеята в парка, но сякаш не ги виждаше. Чувстваше се безкрайно изморен от живота. Бе загубил жена си преди доста години, децата му се бяха разпилели по света. Чувстваше се самотен. Изоставен. Ненужен. Незабелязан. За какво живееше изобщо?! Разнообразяваше се, разхождайки се […]
Коя съм аз? Една очарователна несъвършеност. Стоя пред огледалото. Вглеждам се в образа, който то ми показва. Погледът ми обхожда внимателно лицето ми – тенът ми е блед, личи си, че слънцето не ме е целувало скоро. Носът ми – твърде голям, устните – малки, формата на лицето – твърде заоблена, бузите – изпъкващи, косата […]
Изречението, което винаги така силно ме обърква и предизвиква у мен известно притеснение, особено ако действието се развива пред тълпа непознати. Да се представя? Нося името Мария. Тялото, което обитавам, е на 22 години… самата аз съм някак по-стара и уморена. Умът ми се занимава с „Иранистика“ – учи персийски език и се диви на […]
В детството се създават едни от най-истинските приятелства, казват някои хора. Други пък мислят, че не е важно от кога е приятелството, за да се определи като истинско, а по-скоро интензивността, с която се случва и истинността на действията и чувствата. Това звучи като някаква формула за приятелство, формула за любов, а и за всичко […]
Сутрешен джогинг по тротоара, събирам витамин D под юлското слънце и си чакам безплатните ендорфини… Единайсет, дванайсет, тринайсет… Колкото по-уморено е тялото, толкова по-бодър става умът и по-лесно различава лудостта от реалността. Шестнайсет? Чакай малко… Спирам. Обръщам се назад, проследявам невидимата линия, по която съм минал. Не може да съм допуснал грешка, но се връщам […]
Всяка вечер, когато луната се показваше високо в небето и навън грейваха уличните лампи като големи светулки, обездвижени от тъмнината. Точно тогава майка му влизаше в стаята и двамата навлизаха в своя измислен свят. Това се беше превърнало в рутина и за двамата. Любимото занимание преди лягане. На всяко малко дете вечер му четат книжки, […]
Август месец е, един от най-топлите през годината. Събуждам се сутринта, поглеждам телефона, който винаги стои до главата ми. Знам, че не е хубаво докато спиш да държиш телефон до главата си, поне така казват. И все пак – навик. Понякога е трудно да се отървеш от него. Време е да ставам, имам работа за […]
…с признателност и адмирации към г-н инж. Нуредин Кафелов, кмет на община Якоруда, за шанса… За всеки човек Коледа е време за сбогуване с неосъществени мечти, радост от постигнатото и обещание за успех и просперитет. Това е времето на белобрадия благ и мъдър старец и на Снежанка – символ на благородство, чистота и щедрост. Време […]
Дочу се крясък на гларус. Яна се протегна и отвори очи. Слънцето печеше все така жарко, въпреки че беше вече следобед. Не се беше усетила кога е задрямала. Шумът на морето я беше унесъл. Скочи от хамака и се запъти към двора зад къщата. Всъщност малката и схлупена къщичка, в която живееше с баба си […]
Нацъфтял беше вече люлякът в двора. Ароматът му се разнасяше навред, а ярките дребни цветчета мъждукаха дори след залез слънце. Дългоопашати синигери пъргаво подскачаха сред обраслите му със свежи листа клони в ритъма на любовните си игри. Някъде под навеса пък лястовици кърпеха гнездото си и правеха пътека от парченцата кал по напукания цимент. Готвеха […]