Ако сте лабилен или не искате да се депресирате, по-добре не четете този текст. Той съдържа болезнени и тежки думи, които не всеки би понесъл. А за тези, които се интересуват от панически атаки, депресивни състояния и проблеми с дишането – заповядайте, тук е вашето място!
Вероятно би ви се сторило странно жизнен и позитивен човек като моя милост да е склонен към депресивни състояния, но и на най-добрите се случва. За щастие се оказа, че не съм луда, както мнозина (включително и аз самата) винаги са мислели, но веднъж годишно се случва. Наричам го Състоянието, мама му вика Есенната депресия, а голяма част от приятелите ми се шегуват, че Пиралкова излиза в отпуска за 2 месеца, за да може на спокойствие да си се надепресира. Някой от тях дори пеят песни и танцуват танци, за да я прогонят. Може би ви се сторило някак неестествено и неадекватно някой да може спокойно да говори за най-черните си страни. Но как иначе ще можем да помогнем и на другите колеги, които имат/ще имат/може да имат подобни проблеми. Понякога човек трябва да спре да мисли за това какво мислят другите за това, за което той самият мисли и просто да се опита да помогне на друг, който се нуждае от подкрепа. Какъв по-добър начин да се почувстваш човечен?
В България доста често се срещат ограничени съзнания, които действат праволинейно, не виждат по-далеч от собствените си разбирания и съществуват заблуждавайки се, че живеят. Ако кажеш на такива същества, че ти има нещо и не знаеш какво е, те ще ти се изсмеят, ще те посъветват да не се „филмираш“ и ще започнат да те избягват. Такива човекоподобни смятат психологията за безполезна, а посещенията при психолог – явен признак, че си психично нестабилен. Е, аз не съм от тях и смятам, че има ли нещо, което те притеснява, не е нужно да задръстваш съзнанията на приятелите си с ненужна информация, която те не са способни да асимилират, а е по-удачно да потърсиш помощ. Можеш да я откриеш в лицето на психолог, който си разбира от работата и знае какво прави. Не се заблуждавайте обаче, че някой друг може да ви помогне. Той може да ви насочи, да ви ориентира и да ви покаже начини как ВИЕ сами да си помогнете.
Чували ли сте за ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО а.к.а НАТРАПЛИВА НЕВРОЗА? Защото аз съм. С две думи това чудо представлява тревожно състояние, което се характеризира с непрекъснато повтарящи се натрапчиви мисли, наричани обсесии и натрапчиви действия, които пък се зоват компулсии. Обсесиите са стереотипно повтарящи се нежелани идеи или представи, които нахлуват в съзнанието ти без да си ги канил там. Може и да осъзнаваш, че те са несъответни, прекомерни или безсмислени, но дори да опитваш да им се противопоставиш, нямаш шанс за успеваемост. Компулсиите пък са повтарящи се действия, ритуали или мисловни операции, които жадуваш да изпълниш, въпреки че осъзнаваш тяхната безсмисленост и неадекватност.
Депресирахте ли се? Ако още не сте – продължавам. Тук е моментът да ви издам моята малка тайна. Най-добрият лек срещу подобни терзания е чувството за хумор в комплект с най-добрата си приятелка – самоиронията. Ако съумеете да се смеете на всичко, което ви се случва и не спирате да си повтаряте, че това е само временно – всичко ще е наред. Какво обаче може да ви помогне със справянето с паник атаките, задушаванията, главоболията и всички тям подобни лайнории, които ви тормозят и се опитват да се настанят в съзнанието ви? Няма да им се давате, ей! Човекът е по-силен от нещата, които главата му ражда. И може да ги убие. Или поне да ги вкара в кома. Но не и да избяга от тях. Защото колкото повече бягаш от нещо(то), толкова повече то те застига. И отърване нЕма.
Знаете ли какво е да живееш активно? Да си почиваш докато спортуваш и да не умееш да бездействаш? Оказа се, че имам късмета не само да го правя, а дори да прекалявам с това. Често чувам думите: „Е, не се спираш!“, „Ти си хиперактивна!“ и „Как успяваш да правиш толкова неща за един ден?“. Е, тайната е една – давам си два месеца в годината, в които се отдавам на бездействие, депресия и почивка от себе си. За да се презаредя и после да бъда точно това, което съм. Нелепо, нали? Не знам защо се случва. Знам само, че през тези два месеца всяко нещо, което обичам да правя, не ми доставя удоволствие, че ми костват неимоверни хипопотамски усилия да върша и най-елементарни действия и че паническите атаки са ми най-верните другари. А вие познавате ли ги?
Най-искрено се надявам дори да не сте чували за тях. Те са нещо, което не може да пожелаеш и най-върлия си враг. Защото са погубващи, разрушителни и изцеждащи. Бих ги описала по следния начин – докато си седиш спокойно и си мислиш за разни депресивни неща (защото това се е превърнало в ежедневие), изведнъж като гръм от ясно небе нещо те удря. Рязко ти прилошава, завива ти се свят, стягат ти се гърдите, чувстваш, че главата ти ще гръмне, а мислите в нея започват да се бият една с друга, сякаш са подивели. Сърцетупът ти се учестява, ръцете се разтреперват и не знаеш какво да направиш. Мислиш, че това е краят. Отговорът е прост – ДИШАЙ. Просто дишай. Спри за момент и вдишай най-дълбокият си дъх и после бавно го издишай. Повтори упражнението няколко пъти. Докато се успокоиш. Това е същинска магия – лесна, проста и ефикасна.
Вероятно би ви се сторило странно, но дишането седи в основата на йогата. Преди за се допра до това (не)земно чудо, се подигравах на мудните и спрели хора, които си мислят, че спортуват, а всъщност изглеждат нелепо. Сигурна съм, че много люде мислят по подобен начин. Е да, ама не. Понякога една йога практика може да се окаже по-изтощителна и натоварваща от един час във фитнеса. За йогата трябва кондиция на цялото тяло, баланс, който да умееш да пазиш и пластичност, с която да успяваш да правиш позите максимално добре. И да – от йогата може да се изпотиш. Аз се запознах с нея преди около година и половина, докато живях в Белгия. В онези времена бях вече пуснала в отпуска Пиралкова, бях се отдала на гореспоменатите обсесии и тежах колкото едно средностатистическо момче високо 1,76.
Исках промяна и имах нужда от нещо ново. И тогава съвсем случайно попаднах в една огромна зала, препълнена с около 123-ма студента, които чакаха нещо да се случи. Всеки се бе разположил удобно на мате (или шалте сиреч постелка) когато в залата влезе слаба женица на средна възраст с рошава къдрава коса и шантав поглед. От нея лъхаше смирение и мир. Започна бавно и спокойно да ни обяснява да се отпуснем и да се отдадем на йога практиката. Заговори за целта, която трябва да си поставим преди да започнем, за това как не бива да се сравняваме с околните, а просто да се отдадем на приключението, което ни предстои да изживеем заедно. На ум си казах: „Това е поредната секта, в която попаднах. Тази жена не е с всичкия си.“ А час по-късно я боготворях. В края на практиката не можех да дишам. Нямах въздух, а лицето ми гореше. На няколко пъти щях да припадна и наистина не знам каква сила ме заведе там отново. Но се случи.
И не съжалявам. Тази смахната женица ме научи, че дишането води движенията и че не дишаме, само за да съществуваме. Дишаме, за да живеем, да обичаме, да се движим. Показа ми, че йогата не е просто гимнастика, а връзка с духовното ти начало, с мислите и емоциите ти. Звучи смахнато, но докато не опиташ няма как да разбереш. А ти ще опиташ ли? Защото йогата не е просто спорт. Тя е магия, която те докосва. Приказка, която те потапя в един вълшебен свят. Мир, който изпълва цялото ти същество. Любов към теб самия, но и към другите, към света и живота. Йогата е полезно успокоително, освобождаващо преживяване, емоционално привързване към твоето истинско АЗ. Тя е баланс, синхрон, сила, мощ. Тя е лек.
А за тези, които продължават да смятат йогата за глупост, препоръчвам медитацията. За нея не е нужно да си в група. Може да я прилагаш когато решиш, стига да си готов да се отпуснеш достатъчно, да затвориш очи и да оставиш на съзнанието ти да се рее. Из спомени, мечти и цели. С музика или без, но винаги с желание и отворено сърце.
И ако след всичко прочетено, все още не ме мислите за тотално ненормална или крайно смахната, искам да пожелая на всеки, които е поставен пред подобно предизвикателство като моето, да не се страхува. Депресията е илюзия, а паник атаките са нещо, с което можем да се справим. Нали така? За това ще ти кажа само едно…ДИШАЙ!
