Думи, думи, думи… – целият ни живот е свързан с думите. Думите са необятен океан. Те са тези, които ни помагат да изразим мислите и чувствата си. Те са тези, с които разкриваме емоциите и желанията си. Благодарение на тях се защитаваме, като отвръщаме на удара с бича на словото.
Всеки човек разполага с различен лексикален ресурс, който се отличава количествено и качествено от този на другите. Това зависи от изтънчеността на духа и от самото ни отношение към словото, което има свойството да причинява. Думите са суровина, а ние сме онези чираци и калфи, които със своето длето ги обработваме и им придаваме смисъл и значение. Така някои думи причиняват щастие, а други – болка на отсрещния човек. Но кои думи са повод за усмивка и кои – за тъжна гримаса?
Ако си позволим да разделим условно думите на красиви и грозни, ясно бихме казали, че красивите доставят удоволствие на душата и мозъка, а грозните затлачват душата и я душат в мътните си прегръдки. Необходимо е да носим отговорност за онова, което сме казали, защото могъщо нещо са думите. Не всеки успява да борави с тях както трябва, но всеки усеща тяхното магнетично действие.
Чисто фонетичната конструкция на някои думи ги прави красиви и приятни за нас. Тези думи често обозначаваме като ,,поетични”, защото вътрешната им музикалност ни напомня финото поетично слово.
Като пример в това отношение могат да се посочат думи като: ,,шепнешком”, ,,боготворя” ,,блажен” и др. Даже наименованията на някои населени места са красиви. За мен такива са: ,,Рудозем”, ,,Мадан”, ,,Жеравна” и др. Безспорно няма по-красиво име от това на любимия човек или на мястото, където имаме свидни спомени и мили приятели.
Според мен точно тези красиви по структура думи биват дискриминирани от нас. Не ги употребяваме активно в ежедневието си. Отчасти мисловните и езиковите клишета, отчасти агресивният аспект на живота ни пречат за това. Сякаш сме задължени да кажем „клон“, сякаш ще бъдем наказани, ако употребим друга дума вместо тази, например, „гранка“, която звучи по-хубаво. В този ред на мисли – защо не казваме „езероок“, а „синеок“. Смятам, че асонансът в думата „езероок“ я прави по-питателна за ухото. Същото се отнася и за изумруден(и) (очи).
В зависимост от смисъла, с който е натоварена думата, също бива красива или грозна. Думите, които са кандидати за Червената книга, са изключително красиви. Ярки примери са думите: „благодаря“, „извинявам се“, „прощавам“, „обичам те“.
Не бих казал, че има грозни по конструкция думи, но има отровни по смисъл думи. Такива са: „гняв“, “ завист“, „омраза“”, „мразя те“ и прочие.
Интересна е констатацията на Ярослав Хашек: „Няма мръсни думи, има мръсни хора.“ Важно е от кого е изречена думата, а и самата ни нагласа към казаното от другите. Склонни сме да се обиждаме повече на лоши думи от страна на тези, които обичаме. Много повече бихме се сломили от грозните думи/обидите/, отправени към нас от любим човек. Този, когото не толкова симпатизираме, все едно ни е какво и как ще кажеш по наш адрес.
Грозните думи излизат от грозни усти. Онзи, който притежава блага душа, не би изрекъл лоши (грозни) думи. Грозните думи дразнят душата, но съм склонен да вярвам, че човек прибягва до тях само в определени ситуации – когато е ядосан или се чувства ощетен.
Както отбелязах в началото, думите причиняват. Ако някой желае да ни причини радост или поне да не ни причини зло с дадена дума, може да го стори и с грозна такава. Великолепен пример е „мразя те!“. Това словосъчетание, изказано по определен начин, е най-голямото обяснение в любов. А едва ли има по-красива и велика дума от думата любов! „Обичам (те)” може да бъде най-голямата апатия, най-грозната дума, ако я произнасяме небрежно и престорено, не влагайки емоция.
“ O, tempora, o, mores! Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре, свиня или вол; и не се сърди – дори още се радва, – кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце?“, пише Ботев.
Някои думи за нас по презумпция са грозни и не желаем да бъде споменато името ни в един контекст с тях. Защо човек да се сърди, когато го наречеш ,,куче”, кучетата не са ли умни и добри приятели на хората?!
Думите могат да предотвратяват конфликти и да потушават войни. Една мисъл гласи: „Има битки, които се печелят по-лесно с перо в ръка, отколкото с меч.” В съвременното общество, когато има някакъв проблем, хората се стремят да го решат с помощта на думите, чрез преговори, а не със сила. Пример за разрешаването на конфликт чрез словото е случаят с българските медици в Либия. В продължение на осем години те бяха пленници на един режим, на една остаряла система, която не зачита човешките права. Но една жена с правилните думи буквално победи старата система, един която няма място в съвременния свят. За 48 часа тя успя да убеди властта, че тези хора нямат вина, че упоритостта и агресията са безсмислени. Думите ѝ достигнаха до целия свят и постигнаха един от най-големите успехи в световната история.
Думите силно оръжие, което можем да използваме срещу останалите. А защо не и срещу себе си? Нанизът от думи прави гердан, с който се окичваме и вървим сред хората. Не ни трябват никакви цветя, подаръци или нанасящи вреда средства, за да постигнем цела си, достатъчни са думите.
Красиви или грозни – думите изискват отговорност. Важно е да стоим зад казаното, защото е „по-добре да бъдем грешни, нежели двулични.” (Н. Захариева). Животът е кораб, който пътува в море от думи. Мисля си – бихме се удавили в прекалено сиропираното/сладкото/ море от красиви думи. Щом съществуват грозни думи, значи и те си имат своето предназначение – те са щипката сол, с който се постига баланс. Нека има мярка, нека грозните думи се употребяват само по необходимост, нека красивите думи попадат в повече и повече души! Защото… „красотата ще спаси света.”
© 2019 Нехсат Сезгин Хасан
Нехсат е ученик в XI клас в СУ„Св.Св.Кирил и Методий“ – с.Самуил. Неговото есе „Има ли красиви и грозни думи? Какво ги прави такива за теб?” се нареди сред финалистите в третото издание на конкурса за есе „Походът”.
