Шипката или още както я наричат „дивата роза“ е изключително богат източник на витамин С. В 100г плод се съдържат до 2 г от него. Съдържанието на минерални соли също е високо – калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и др. В плодовете може да бъде открит уникален природен комплекс от естествен витамин А и незаменими мастни киселини (Омега-3 и Омега-6) в комбинация с мощни антиоксиданти – флавоноиди и витамин Е, които правят кожата здрава, еластична и млада, като значително елиминират симптомите на нейното остаряване – бръчки, петна, стрии.
Древните гърци свързвали дивата роза с богинята на красотата и любовта Афродита, която щом научила за смъртта на своя любим Адонис, се втурнала към него през гъстите шипкови храсталаци. Мъката й била толкова голяма, че не забелязвала как бодливите шипове наранявали нежната й кожа. И всяка капка кръв, паднала върху зелените клонки се превръщала в червена роза. Прекрасния юноша богинята превърнала в анемона. И оттогава, когато в гората цъфнат анемониите, иглите на шипката се скриват от прелестни розови цветове.
За приготвянето на винена напитка шипките е най-добре да се берат през есента, когато плодът е напълно узрял (познава се по тъмночервения цвят) и съдържанието на захари (предимно захароза) е най-високо. Количеството, което ще наберете зависи от това колко вино искате да си приготвите. За да напълните едно 40-50 литрово дъбово буре (ако нямате такова може да ползвате обикновен пластмасов бидон със същия обем) ще са ви нужни към 8-10 кг плод. Ако няма достатъчно добре узрели шипки може да късате и по-малко узрели плодове, но те не бива да преобладават.
След като сте набрали необходимото количество очистете шипките от мустачки, листа, за да не се отделят при ферментацията нежелани вещества, които да развалят вкуса. Хубаво е да ги измиете през гергир на течаща вода – така ще се очистят от полепналия прах и други прашинки. Подсушаваме ги добре. Почистения плод слагаме на порции в плик, завиваме с кърпа и с чукче за месо ги начукваме докато се раздробят добре. Слагаме натрошените шипки в почистения съд за ферментация и ги заливаме с предварително разтворен на тих огън захарен сироп. Количеството на захарта е 1:1 спрямо това на плода. Пропорцията на водата е 3:1, т.е. към 8 кг шипки ще добавите 24 л вода. Не забравяйте да сложите 3-4г/л лимонена киселина за потискане развитието на нежелани организми и за придаване на свежест. Бурната ферментация протича до 2 седмици при температура окло 20 градуса. Контролирайте процеса като разбърквате ширата с дървена бъркалка поне веднъж дневно. Не затваряйте плътно съда, за да влиза по малко въздух. Замерете началната захарност. Разликата между началната захарност и крайната стойност преди да претакате ширата трябва да е поне 12%. Шипковото вино се претаква по обичайния начин, както се претаква виното от грозде, като го наливате през маркуч на принципа на скачените съдове в стъклени дамаджани или бутилки. Тихата ферментация протича в неплътно затворените съдове. Замервате съдържанието на захари поне веднъж дневно, като преизчислявате полученото процентно количество алкохол. Готовото за пиене шипково вино достига не повече от 8,5 – 9,0% алкохол, сладко е на вкус и се усеща лека киселинна резливост. Съхранявайте го в студени помещения, за да не се вкисне. Трайността му е не повече от 3 месеца.
От отделените шипки (джибри) може по желание да направите втора заливка като количеството захар ще е по-малко отколкото при първоначалното залагане на плода. Ферментацията протича по-бурно заради развилите се винени дрожди. Претакването на „втората цедка“ трябва да стане преди да се е вкиснал плодът.
Важно е да знаете, че не бива да слагате шипките в метален съд, защото се унищожава съдържащият се в тях витамин С. Също така виното трябва да е защитено от слънчева светлина поради същата причина. Ако се интересувате и от други рецепти за вино ви препоръчвам да прочете и другата ми статия: „Рецепта за вино от ябълки и шипки“.
Благодаря за страхотната статия или рецепта!