Първо нека да се запитаме – Какво е Коледа? Разбира се, повечето православни християни ще кажат, че това е християнски празник. Коледа е Рождество Христово. Да, да ама не! Всъщност, Коледа е наименование на славянско езическо божество. Тогава се правели магически заклинания и се изпросвали подаръци. Но няма да развалям представатa на хората за Коледа. Всеки я вижда по различен начин. Аз съм малко реалист.
В днешно време Коледа е време със семейството, време в което можем да благодарим на близките около нас и разбира се да се охарчим. Момента в който всички сме на една маса и се радваме , че сме заедно. Това също е и момента в който започва и величанието. Всеки трябва да се похвали колко много е постигнал през изминалата година. Как всеки е изкарал много пари, а всъщност всички пазарувате от втората употреба. Но разбира се си мълчим, защото става неловко. А децата…те имат важна задача. Трябва да те пердашат със сурвачката и да викат с цяло гърло:
Сурва сурва весела година,
догодина до амина.
Златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна,
сурва, сурва, весела година, догодина, до амина.
На всичкото отгоре и получават пари за това да сурвакат. Но ти се държиш, защото цял ден си старала да приготвяш цялото това ядене и искаш да му се насладиш с родата. Сега, след като побоя с дряновицата и крясъците свършиха е време да за най-хубавата част, разбира се…храната. За щастие мушмороците не ядат много по Коледа, защото са заети с подаръците. И аз бях така, само, че винаги съм съм знаела , че Дядо Коледа не съществува. За мен той беше старец който се промъква вечер и прави нещо на децата. Не звучи толкова добре като се замислиш, нали? По-добре децата час по скоро да разберат, че белобрадия старец не е нищо повече от една маркетингова измислица. Опа, пак помрачих всичко. Не е нарочно. Нека продължим до където бях спряла. А, да…храната. Вкусна баница, капама, сърми, домашна питка и т.н. Чакайте да не забравим и онези глупави романтични, коледни филми които ми дойдоха до гуша, но понеже главатаря (мама) ги гледа, всички останали също трябва да ги гледат. А кучето. горкото зверче е чакало цял ден само за да се докопа до масата. Накрая и то получава нещо, разбира се. След като всички се угоим едно хубаво е време за почивка. От най-малките та чак до баба, която трябваше да си е легнала в 17:00 часа, но нали е Коледа. Както и да е. Това са просто много подробности. Други са важните неща. Коледа не е нито сезон, нито време , а състояние на духа. Да изпитваш щастие и благодарност. Това е нежността на отминалите дни, стойността на настоящето и очакванията на бъдещето.
Най-важното не е да имаш много подаръци или пари. Важно е да се създават незабравими спомени. В този ред на мисли искам да споделя един цитат от Маркъс Зюсък в „Крадецът на книги“: „Беше началото на най-великата Коледа. Съвсем малко храна. Никакви подаръци. Но със снежен човек в мазето им.” А кой е вашият любим Коледен спомен, драги читатели?
© 2020 Александра Студенкова
