Да си добър не е просто нещо. Можеш да го направиш по наивен начин и да пострадаш от това. А може и да си спестиш добротата на места, където е изключително важно да я проявиш, и така и ти, и този спрямо който си я спестил, а и обществото като цяло да загубите.
Да си добър по един конструктивен начин изисква не само емпатия и добронамереност, но и интелигентността да различиш кога, какво и колко да предложиш на другия.
Какво е доброта обаче?
Добротата е морално качество и добродетел, вид поведение, белязано с прояви на щедрост, внимание или загриженост за другите, без да се очаква похвала или награда. Ницше нарича добротата и любовта „най-лечебните билки в човешкия контакт“.
Аз лично гледам на добротата като на грижа за другите и грижа за цялото. Тя се изразява в това да забелязваш как е другия и с поведението си да намалиш част от теглото, което той носи на раменете си. Или пък да му дадеш от силата ти и от вярата ти в неговите сили, за да може той да носи това бреме, без да бъде прекършен.
Означава желание да разбереш ситуацията му и него самия и да видиш живота през неговите очи. А после да предложиш емоционална подкрепа и даже практическа помощ. Означава да задържиш за известно време инстинктивната негативна реакция спрямо друг човек и да прецениш дали тази реакция ще донесе повече полза за двама ви или повече вреда. Да си добър означава да приемеш, че всеки човек има своята ценност за цялото и че заслужава едно базово добро отношение, независимо дали ти лично харесваш този човек или не. Да си добър означава да осъзнаваш кога ти самият с поведението и нагласите си разрушаваш другия и цялото и да се спреш. Означава да разбираш, че и ти не си безгрешен и да забелязваш как ти самият се отразяваш на околните.
Какво не е да си добър?
Да си „people pleaser“ не е същото като да си добър. Да угаждаш на другите от страх или малодушие, не е доброта. Да вършиш за хората неща, които те могат и трябва да свършат сами за себе си, не е доброта. Да спасяваш хората от последиците на тяхната глупост, също не е особено конструктивно. Да се ангажираш да решаваш проблемите, които те са си навлекли със своите собствени усилия и нагласа, също.
Не е конструктивно да си добър, ако поставяш себе си в ситуация на дълготрайно страдание. Ако твоята доброта води до деградация и разрушение за теб самия. Ако си добър по задължение, също не е доброта. Или ако го правиш, за да изтъкнеш себе си и за да се почувстваш нещо повече от другия. Не е доброта, ако правиш добро с очакването за ползите, които това ще ти донесе.
Не е доброта, ако я ползваш като средство да манипулираш другия или да получиш нещо в замяна. Не е доброта и ако я натрапваш и вършиш въпреки волята на другия човек. Не е доброта и когато имаш нуждата после да разкажеш на целия свят за нея, за да натрупаш точки в очите на другите. Не е доброта, когато я правиш с търговска цел, за да лансираш и подсилиш бранда си.
Изобщо мотивите, стоящи зад проявите ни на доброта, са доста важни. Както и контекста, в който я проявяваме. Различаването на подходящите място и форма за проявата ѝ е супер важно за ефекта, който тя ще окаже. Както и за нашето собствено добруване и израстване като човешки същества.
