Драматизацията на Дисни “Красавицата и звяра“ за мнозина е поредното клиширано пресъздаване на темата за истинската любов, с чиято сила се побеждава злото. Имайки удоволствието да гледам самия филм мога да кажа, че поредната екранизация е подходяща най-вече за тийнеджъри. В никакъв случай не може да се говори за сериозно игрално кино. Продуцентите на филма са наблегнали на анимираните триизмерни ефекти, които са наистина впечатляващи и изпипани, но без които интересът към тази продукция би бил почти нулев. Като цяло сюжетната линия на приказката е спазена. На доста места във филма са вкарани елементи на мюзикъл, които се натрапват на зрителя с безкрайното повтаряне на едни и същи фрази. Само в една песен, величаеща един от главните персонажи, името Гастон може да го чуете поне 100 пъти, като че ли авторът на текста няма какво друго да ни каже.
Все пак филмът има едно ясно послание: зад привидно нелицеприятната външност на превърнатия с лоша магия човек в звяр се крие една добра и способна да обича душа, докато в един съвсем нормален човек може да се таи сатанинска злоба, егоизъм и коравосърдечност. Зрителят лесно открива двата образа-антипода във филма: на звяра-романтик и на отблъскващия с липсата на нравственост Гастон. Спокойно можем да направим паралел с едно класическо произведение: „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго. В него звънарят на катедралата Нотр Дам, наричан още Квазимодо, защото бил грозен и гърбав, става жертва на лъжливо обвинение от осиновилия го архидякон Клод Фроло в това, че е отвлякъл красивата Есмералда. Изправен на позорния стълб пред Нотр Дам и подложен на изтезания, той събужда състрадание у Есмералда, която отива до него да му даде вода. От този момент нататък звънарят се влюбва в красивата танцьорка. Фроло не може да понесе мисълта, че Есмералда е влюбена в своя спасител Феб дьо Шатопер, и затова изготвя коварен план за неговото убийство. Този път Есмералда бива обвинена в убийството на своя спасител и тя е осъдена на смърт. Злият архидякон, който стои зад този заговор, е бутнат от звънаря и пада от камбанарията, след което гърбушкото изчезва мистериозно. Година и половина след смъртта на Есмералда биват открити двата скелета, вплетени в прегръдка. Става ясно, че звънарят сам избира смъртта си оставайки до своята любима. И в едното и в другото произведение платоничната любов съществува благодарение великодушното и жертвоготовно поведение на двама души, чиято съдба им пресича пътищата в трудни моменти, за да ги направи завинаги неразделни един от друг.
Да разгледаме накратко сюжета на „Красавицата и звяра“: Посред тъмна нощ младата и смела девойка тръгва към омагьосания замък, за да избави своя баща хванат в плен на звяра заради една откъсната роза. Търсейки избавление тя се жертва за свободата на своя баща и остава пленница на звяра. Героичната и същевременно самоотвержна постъпка е ненадминат момент в изразяването на обичта на героинята към най-скъпия за нея човек. Затворена в омагьосания замък тя всячески се стреми да си върне свободата правейки невъзможни опити да напусне мрачните покои на звяра. На нейна страна застават олицетворените с човешки образи предмети от замъка. Пред очите на зрителя оживяват часовникът и свещникът, впоследствие и скринът с женски глас се втурват да убедят младата девойка да остане при тях, за да развали магията. Въобще ансамбълът от одухотворени вещи около нея оживява с пълна сила, виждайки в красивата девойка надежда за премахване на проклятието и превръщането им отново в нормални хора, каквито са били някога. Магията на любовта се заражда между нея и звяра, когато той проявява изключителна смелост и самоотверженост, спасявайки я от лапите на освирепели вълци, като едва не загива в борбата с тях. От този момент нататък те се сближават напълно. Красавицата вижда вече в лицето на звяра своя спасител и закрилник, а не онзи страховит типаж в началото със своите деспотични маниери. Попаднал за дълго време в плен на лошата магия у него се пробуждат угаснали чувства благодарение на нейното присъствие. Тя е мощният лъч светлина, който го озарява, за да възроди гаснещата в него надежда за нормален човешки живот.
Няма нужда да преразказвам в подробности цялата история. Като всяка приказка и тази има щастлив край – злодеят Гастон бива победен от звяра падайки от върха на замъка в тъмната бездна, а звярът успява да оживее бидейки прострелян от Гастон. Магията на проклятието бива развалена. Всички омагьосани предмети се превръщат отново в хора, а пред младата девойка се изправя един красив момък, който до скоро е бил превърнат в подобно на животно създание. За финал доброто успява напълно да възтържествува над злите сили, което се очакваше да се случи още преди да сме гледали филма.
Извод: Истинските злодеи около нас ги разпознаваме не по външността, а по техните дела.
