Всички знаем, че Лев Толстой е руски писател и философ, майстор на реалистичната фантастика, създал едни от най-добрите романи в цял свят. „Анна Каренина“ е един от тях – той описва трагичната любов между Анна Каренина, омъжена жена, и офицера Вронски. За него Фьодор Достоевски, руски писател и публицист, казва – „Анна Каренина“ е съвършенство като художествено произведение… и то такова, с което нищо подобно от европейските литератури понастоящем не може да се сравнява.“
Лев Толстой е един от първите поддръжници на идеята творбите на изкуството да бъдат споделени с цялото човечество, но да носят името на своя създател. Неговото възпротивяване срещу църквата и държавата го превръща в анархист, който мрази частната собственост и първи отказва Нобелова награда за литература.
Неговите кратки, но изключително мъдри мисли за любовта, живота, надеждата и щастието, заслужават вниманието ви. Някои от тях ще бъдат перифразирани, за да звучат по-благозвучно и да предадат смисъла, който им е вложен:
„В нашия свят всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.“
„Всичкo идва навреме за този, който знае как да чака.“
„Всички щастливи семейства наподобяват едно на друго, всяко нещастно семейство е тъжно по свой собствен начин.“
„Великите неща са винаги прости и скромни.“
„Двата най-силни воини са търпението и времето.“
„Когато обичаш някого, го обичаш заради самия него, а не заради това, което искаш да бъде.“
„Ние губим, защото се самоубеждаваме, че губим.“
„Най-великите истини са прости.“
„Едно от първите състояние на щастието се изразява в това връзката между човека и природата да не бъде спряна.“
„Грешката не може да бъде коригирана от грешка, и злото не може да бъде победено със зло.“
„Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!“
„Човек може да живее прекрасно на този свят, ако знае как да работи и как да обича.“
„Има само едно време, което е важно – сега! То е най-ценното, защото е единственото, върху което имаме някаква власт.“
П.С. По време на своите лекции по руска и сравнителна литература в Университета на Корнел и колежа „Уесли”, руско-американският писател Владимир Набоков започва всеки час, като дръпва завесите. В абсолютно затъмнена стая, той започва така – „Ако си представяте руската литература като небе, то това е Гогол” и лекторът запалва една от лампите на тавана на залата. След това включва още две лампи – “Това са Чехов и Достоевски“. След това, Набоков се връща при завесите и ги дръпва с едно бързо движение. Когато всички са заслепени от бързо навлязлата светлина, той добавя – „И това е Лев Толстой”.
Източник: BrightSide
