Тези две все по-често срещани думи, въпреки съвсем различното звучене, имат доста сходства помежду си. Нека да си отговорим на въпроса какво поражда нуждата от едното или от другото. Коуч в превод от английски буквално означава треньор, инструктор. В по-широк смисъл думата може да значи и гуру. Ментор от своя страна се превежда наставник, ментор, възпитател, което е почти еднозначно със значението на думата коуч. Но не съвсем!
Основната разлика между двата типа наставници е в това каква точно роля играят в процеса на обучение. Коучовете казват на обучаваните какво точно да направят, дават им ясни инструкции, но въпреки това им предоставят възможност да проявят самоинициатива или да вземат собствено решение. Те имат за задача да провокират мисловен процес у обучавания с цел той сам да намери вярното според него решение. Менторите от своя страна целят да трансферират своите знания и опит с цел да развият уменията на обучавания сам той да може да усвои новия процес по-бързо. Обикновено менторите като по-старши заемат по-висок ранг в организационната структура и дават насоки на търсещите кариерно развитие какви стъпки да предприемат за заемане на една или друга позиция или дават съвет коя позиция би била по по-подходяща за тях. В този случай менторът задава отворени въпроси, които карат учащия благодарение на интелекта си да намира сам отговорите. Информацията не се спуска наготово, а се използват насочващи въпроси, подсказки, модели за подражание и разиграване на ситуации. Менторът се стреми да развива дълготрайни умения у учащия, докато при коучинга се набляга на подобряването на представянето му и постигането на по-високи резултати в по-краткосрочен план. Менторството като цяло е свързано с развитие на личностните умения и интелектуалните способности.
Разликата между двата типа роли на обучаващи може да бъде онагледена и по следния начин: коучът не е задължително да е натрупал практически опит в сферата, в която предава своите професионални знания и разбиране как протича даден процес, докато при менторът се изисква той да притежава емпиричен опит. Коучът е по-скоро академик в своята област, а менторът – практик. При коучингът се създават трайни взаимоотношения между треньор и трениращ. Коучовете не дават съвети за бъдещи роли в организацията, а окуражават трениращия и го подтикват към непрекъснато усъвършенстване. Те изискват от обучавания да следва определени цели и предоставят съответно обратна връзка за това, къде и как може да се подобри представянето му. Коучовете са винаги насреща, когато трябва да бъдат опора на трениращия при захващането му с нови процеси.
В бизнес средата нуждата от ментор или коуч може да се определи при наличие на следните цели или обстоятелства:
Бизнес организацията се нуждае от коуч, ако:
- група или определен служител трябва да повишат своята квалификация за кратък период с цел усвояване на нов процес;
- има талантливи служители, но тяхната производителност е под очакванията;
- въвежда се нова структура или програма;
- има подразделение в компанията, което изисква натрупването на определени компетентности;
- изпълнителните директори на компанията изискват да се придобият нови знания, целящи да се разшири обхвата на поетите отговорности.
Бизнес организацията се нуждае от ментор, ако:
- необходимо е за компанията да се разширят уменията както на служителите, така и на изпълнителните директори;
- компанията иска да преодолее пречките, които не позволяват да се постигне успех;
- съществува необходимост за развитие на комплексно умение у служителите чрез усъвършенстване на определени умения и знания;
- компанията възприема идеята да запази професионализма у служителите и той да бъде споделен с потенциални сътрудници;
- директорите на компанията биха искали да запазят баланса на работните процеси вземайки предвид както личностните, така и професионалните фактори.
Като обобщение може да кажем, че двете роли си приличат по това, че се изграждат взаимоотношения при обучението, които помагат на хората да ръководят своето собствено развитие, да разкриват своя потенциал и да постигнат цели, които те смятат, че си струват. Двата метода при всички положения са взаимодопълващи се като изградените отношения спомагат за личностното развитие, формиране на възгледи и желание за промяна.
