Някои забравени стари български обичаи
Из „ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ – НРАВИ И СВЕТОГЛЕД НА БЪЛГАРИТЕ“, изд. Еделвайс
СВАТБЕНИ ОБИЧАИ
Сватбата се прави е неделя или на празник. Семействата могат да ходят на пазар и да се приготвят заедно или поотделно. Гостите са поканени/ калесани. Бащата на момчето е поканил и кума. Денят преди сватбата, както и в самия сватбен ден се приготвят хлябовете, кумовото дръвче, знамето и венците.
Обредни хлябове
Те са имали много важна роля, защото не само ще нахранят гостите, но и чрез своите магически действия ще донесат на младото семейство здраве, берекет, много деца, мир и разбирателство. Хлябовете започват да се приготвят няколко дни преди сватбата, в дома и на момчето и на момичето. Правят се символични изображения, поставят се в брашното или житото момин пръстен или гривна или момков пръстен, а девойката, която меси хляба трябва да има живи родители. Хлябът се меси задължително с песни. Смисълът на засевките, на замесването на хляба е със значение на смесване на двамата млади, да са „на едно”. Момите, които специално са поканени да местя тези хлябове, избират нечетен брой сита, от три до девет и пресяват брашното.
Два основни типа са обредните сватбарски хлябове: меденик/ сладка пита и кумови краваи. Сладката пита е кръгъл хляб почти без украса. След опичането се намазва с мед, а вътре се поставя стара пара. Тя е предназначена за тези, които са участвали в приготвянето на хлябовете. Разчупването е знак за края на старото и започване на новото начало на семейството.
Кумовите краваи
За разлика от сладката пита те са с пищна украса и с дупка по средата. Символичните изображения върху кравая трябва да предпазят човека то злите сили, те са носители на плодородие и здраве. Най-типичните изображения са птици, змии, гущери. Птиците символизират семейството. На хляба на момъка са насочени навътре, защото той остава в родния дом, а на моминия хляб сочат навън – знак, че тя като птица отлита от родното гнездо. Кумовите краваи са част от кумовото дръвце.
Сватбеното знаме
То се нарича още байрак, пряпор, уруглица, стяг. То се изработва обикновено в момковата къща, но може да се прави и у невестата. Знамето е важна част от сватбения ритуал, защото е символ на шествието, което се движи от дома на булката към момковия дом и обратното. Знамето е червено или бяло на цвят. То и символ на Дървото на живота. Понякога може да бъде двуцветно. Отсичането на дръжката трябва да стане само с един удар. Така венчилото на младите ще бъде само едно. Платът, както и всички предмети за украса на знамето като зеленина и цветя се зашиват с червен конец или с мартеница, а на върха се слага някакъв плод: смокиня, д/ля, лимон, но най-често червена ябълка. Знамето се предава на девера, който го закача в къщата на младоженеца. Свалят го едва когато всички тръгнат към дома на булката.
Виенето на венци
сравнително рано отпада от сватбената обредност. Метални корони в църквите изместват венците в края на 19 в. Венци са се виели както за невестата, така и за момъка. Основата на венеца е лозова, шипкова или трендафилова пръчка, която се увива с цветя, зеленина и разноцветни конци. Терминът венчавка идва от „венец” – когато се поставят на главата на младоженците, смислят и самият акт.
Канене и раздяла
На сватба не се ходи неканен. Каненето/ калесването не е случайна работа. Човек може да е близък роднина, но ако не е поканен, не участва в сватбеното шествие. Първо се калеса кум. Това обикновено е кръстникът на младоженеца или негов роднина. За сватба се кани в деня преди невестата да бъде взета или по-рано. “Калесари” или хората, които канят са деверът, зълвата, младоженецът, ергени или моми от момкова или момина страна. Калесникът черпи с вино, а ако калесаният отпие, значи е приел поканата. В съботния ден преди сватбата е денят за раздяла. В дома на момата цари тъга, защото тя се разделя с роднини, братя и сестри, с дома си. В този период е добре да и гостуват роднини и приятели, да разглеждат чеиза и да я успокояват. Прието е да се носят подаръци. У момъкът обратното – вечерта е весела.
Чеизът и момковите дарове
Най-важното в живота на едно младо момиче преди да се омъжи е било да приготви чеиза си – дрехите за мъжа и децата и сватбената си рокля. Девойката не участвала сама в този процес, всички жени роднини и помагали. Младите момичета първо били научавани да плетат, после да предат и тъкат. Всяка вещ, която момата е събирала, пила и бродирала е била изработена с любов и очакване на голямото събитие – да се превърне в жена. Всяка мома си е закодирала знаци в шевиците, които да и носят късмет, здраве, разбирателство, плодородие.
Момковото семейство
е имало друга задача – да осигури накитите на младоженката. До годежа момата е имала право да носи само украшения от мъниста. На годеницата свекърът подарявал пафти и златна или сребърна гривна. И при украшенията няма нищо случайно, всичко е имало строго определен смисъл. Нанизаните по забрадката скъпоценни камъни и парички, които падали нежно на челото са имали задачата да предпазят ума. Пендарите на гърдите предпазвали млякото на бъдещата майка, а коланът и пафтите стояли като броня на детеродните и органи. Украсата на жената е трябвало и да звъни – всички висулки, треперушки и парички са имали способността да прогонват злите сили.
Ритуалът за смяна на социалния статус
В деня на сватбата един от най-важните моменти е бил наплитането на младата невеста. Това се е правело от други моми в бащиния дом на момичето. Плетенето символизирало смяната на социалния статус – от девойка към омъжена жена. Момата, според древните славяни е свободна и символ на това било да носи косите си пуснати на воля. Омъжената жена никога повече не може да пусне косата си свободно.
Мъжкият ритуал за промяна на социалния статус и края на ергенството бил бръсненето на младоженеца. Под брадата на момъка държат бяла кърпа, която му е подарена от годеницата. Там се събират всички косми и се пазят от магия. Ритуалът на бръсненето е съпроводен от музика и веселие. След като бъде избръснат, момъкът е готов да поеме към къщата на бъдещата си невеста.
Пазарлък
Момъкът се „пременюва“ с нова премяна. На дясното си рамо премята бял пешкир, подарен от годеницата му на годежа. Основните цветове на сватбата са бяло и червено. Бялото и символ на женското начало, на чистотата, а червеното – на мъжкото плодородие и огъня. В по-късни времена се появяват черното и тъмнокафявото. Сватовете тръгват за невестата, като преди това минават да вземат кума. Сватбарите избират път, по който после няма да се върнат, за да не овдовее невестата и да се върне при баща си. Стигат сватовете до момата, но вратата е заключена. За да ги пуснат при невестата, младоженецът трябва да плати откуп, да се пребори с брата на невестата или да реши трудна задача. На някои места сватовете е трябвало да превземат моминото знаме със сила. Така показвали своята сила и сръчност. През това време невестата била скрита и се опитвала първа да зърне жениха си, но през сито, за да бъде той „сит” от нея. След това тя излиза да посрещне гостите. Целува ръка, ръси с вода за здраве и посипва с жито за плодородие. След като извърши тези ритуали, следва пребулването и. Сватове и гост сядат на трапезата, а момите и ергените играят хора. А който пръв успее да настъпи другия, ще се чува неговата воля.
Прибулване и обуване на невестата
Един от най-важните ритуали в сватбената церемония е прибулването на невестата. В по-стари времена това се е правело с червения пояс на мъжа, а след това са използвали червено було от тънка материя, с което да прикрият лицето на момата. Никой не бива да вижда младата невеста, за да не я стигат лоши помисли и уроки. Именно булото е основният белег, по който годеницата се отличава от невестата. Чак през 20 век цветът на булото се сменя и става бял. Булото се е закрепвало на специално фесче, което булката носела н а главата си. След като бъде забулена, невестата започва да говее, т.е. пази обредно мълчание. Това се прави в знак на уважение и покорство към свекър и свекърва. Продължава от няколко часа до няколко месеца. Когато свекървата благослови невестата, тя можела да спре да говее.
След забулването, следва обуването на невестата. Много рядко младоженецът извършвал това деяния, обикновено деверът обувал булката. Папуците или чехлите задължително били донесени от момковото семейство. Деверът поставял монета в дясната обувка и я обувал на невестата.
Сватбата
Невестата е готова. Излиза от бащината си къща, а дружките и пеят тъжни песни. Гостите ръсят младоженците с жито за плодородие, а деверът гръмва с пушката в знак, че са готови да вземат невестата По пътя за църквата сватбата трябва да мине през вода – река, кладенец, селската чешма. Водата е символ на границата между два свята, в случая невестата напуска своя свят и навлиза в чуждия.
Прагът на църквата задължително се прекрачва с десния крак и от двамата, за да са заедно цял живот. Ритуалът започва. Свещеникът разменя венчалните корони и пръстените и захранва младоженците. На някои места част от тези ритуални действия са се извършвали от кума и кумата. Ако в селото на младоженците няма църковен храм, венчавката се е извършвала в дома на девойката.
След венчавката сватбеното шествие поема към дома на момъка като внимават да не минат по същия път, поп който са дошли, за да не се върне момата при баща си. В новия си дом невестата е посрещната от свекърва си с мед и масло или хляб и сол. За да се приобщи към новото си семейство, невестата трябва да бръкне в огнището и да разрови огъня. Следва разтоварването на чеиза. Всичко, което невестата е тъкала, прела и шила по време на моминството си, се подрежда на двора, за да го видят всички. На трапезата гостите ядат и пият, има песни, танци и музика, но младоженците стоят прави в знак на почит и уважение към всички.
Първата брачна нощ
За гостите празненството продължава, а за младоженците следва може би най-важният момент – първата брачна нощ. И тук се извършват множество ритуали, целящи да предпазят младото семейство от зли сили и уроки, за здраве и плодородие, дълъг и щастлив живот. Задължително е невестата да е девствена (честна, чиста, арна). Обратното е равно на срам и позор и момковите родители могат да я върнат на баща и, защото нечестието на девойката може да донесе нещастие на младоженеца и семейството му.
Девствеността е последната жертва, която младата невеста трябва да принесе в жертва. Тя се явява и като последно препятствие, което женихът трябва да премине, за да бъде създадено новото семейство. За първата брачна нощ или така нареченото свождане се избира специално помещение. Брачното ложе се приготвя предварително от зълвите, под надзора на кумата. Това е много важна задача. Избраните настойници съветват поотделно младите какво следва. Въвеждат невестата в помещението и доверени на свекървата стари жени я преглеждат, за да се уверят, че е девствена. На брачното ложе се постила специална риза за булката. Друг важен ритуал, който правят настойниците е да развържат всички копчета и възли. Това е като превенция за младоженеца, да не се окаже омагьосан, „завързан” и да не успее да изпълни съпружеските си задължения. Докато младоженците извършват свещения акт, най-близките са на трапезата в трепетно очакване. В някой краища на страната се играят танци и се пее „Как се сади пиперо”. С гърмеж се оповестява, че свещеното действие е извършено и невестата е била чиста. Заиграват се буйни хора, свекър и свекърва приемат поздравления. Невестата се измива след сношението и заедно с младоженеца слизат при гостите да се кланят. Гостите се чернят и цапат с въглени от огнището, за да им полива булката да се измият. За да се съобщи официално, че булката е била чиста и не е посрамила семейството си, младоженецът още същата вечер носи на кума от благата ракия. Кумът слага трапеза, понякога излизат на хоро в селото и черпят всеки, когото срещнат. Деверът е този, който пък донася благата вест (пак от ракията) в семейството на невестата. Там също с голямо нетърпение чакат да разберат дали момичето им е запазило честта си или ги е посрамило. По пътя деверът е много шумен, гърми с пушка и нарочно влиза, уж объркал се, в чужди къщи. Целта е колкото се може повече хора да разберат, че булката е чиста и добродетелна. Майката на невестата го посреща и го дарява, дарява и коня му.
Ако случайно невестата е нечиста, всички са тъжни и засрамени. По-лошо е обаче, ако срамът на девойката се скрие, смята се, че скриването може да донесе по-голямо нещастие. Музиката с пира, а посрамената булка меси хляб на кучетата. В някои краища младоженецът отива в гората, за да и „съобщи” за срама, а свекървата „съобщава” това на домашните животни. Ракията не е сладка и топла, а студена. Понякога я поднасят в пробита дървена чаша, за да изтече. А родителите на булката разбират за срама на дъщеря си не от девера, а от изпратен циганин, който маже вратите им с катран или хвърля в двора пепел и други нечистотии.
СЛЕДСВАТБЕНИ ОБИЧАИ
Носене на вода
Първият ритуал, който невестата извършва в новия си дом е ходенето за вода. Това се прави в деня на сватбата, след венчавката или сутринта на деня след сватбата. Момкови водят младата булка за вода на реката, на извор, кладенец или чешма. От донесената вода невестата дава първо на мъжа си. После полива на останалите и накрая раздава дарове, а момковите роднини и дават пари.
Отбулване и забраждане
Отбулване и забулване на младоженката на младоженката обикновено се прави в деня на сватбата, след венчавката, а понякога след ритуала с носенето на вода. Извършва се или в къщата или под някое зелен или плодно дърво или трендафил, в двора, на кладенеца, на дръвника. Невястата задължително гледа с лице към изгрева. За да се свали булото се използват пръчки от плодно дърво, а понякога точилка, вретено, кавал. Почти никога не се сваля с ръце. Докато разбулват булката, кумът изрича различни благословии за новото семейство. Булото се хвърля или на покрива на къщата или на плодно дърво.
След разбулването следва забраждането на младоженката. Тя вече не е мома, а млада невеста. Няма право вече да носи косите си пуснати на свобода. Тя ще носи своята забрадка до края на живота си.
Краят на сватбата
Краят на сватбата се изразява в извършването на определени ритуали. Младата невеста трябва да бъде въведена в ежедневието на новото си семейство, домакински труд, общуване. Най-напред се прекъсва говеенето, т.е. обредното мълчание. Това става след като свекървата „разреши” и благослови младата булка. Младоженецът извършва обредно мълчание на родителите на момичето до деня на сватбата или до гостуването у тях. Това гостуване се извършва първата неделя след сватбата. След това се гостува и у кума. Изобщо цялата седмица след сватбата младите предимно гостуват и не работят – на кум, на девер, у стария сват и други момкови роднини. Когато приключат всички сватбени обреди, младоженците официално са признати за семейство и започват своя самостоятелен живот.
