Българските художници на двадесет и първи век

Отърсваме се от старото и се стремим към промяна. Търсим новото и модерното в изкуството, търсим и нови гледни точки и перспективи в живописта. Младото поколение художници на двадесет и първи век устремено върви към нови хоризонти и се стреми към нова визия. Старите похвати на импресионизмa и експресионизмa са забравени вече и гледат напред към модернизмa и постмодернизмa в работите си. Картините вече имат съвсем различна визия и ни предлагат гледки от бунища, стари и обелени сгради, метални конструкции на сгради, пусти ателиета на художници, и седнали в анцуг хора, които си пушат цигарата. Все неща, които сме смятали за неугледни и ненужни да ни впечатлят, но са част от ежедневието ни. Те, аутсайдерите, самотата, празни пространства, незабелязаните хора, тъгата, сега са тук. Художествената академия в София всяка година предлага на публиката нови таланти и тук в тази статия ще разгледаме някой български художници, творили през последните години. Те ни карат да се смеем с децата, които са нарисували, котките излегнали се на паважа, излятата боя върху масата, пощенските кутии, компанията на приятел в тиха лятна вечер. Те са непринудени и прями като деца в работата си.

Няма ги вече наконтените в бални рокли дами с ярко червило и тежък грим, няма ги и градините и натюрмортите с рози. Няма ги и скъпите интериори на богати домове. Произведенията предлагат гледки от живота на средната класа и бита на обикновеният човек. През последните години България се превърна в котел за творци. Някой от тях са вече с утвърден стил, макар и още незрели за много самостоятелни изложби. Работят с характер и отдаденост над новата си кариера. Описват ни света както го виждат. В картините често оставаме с нещо като нарисувано усещане за мъгла, дъжд, сенки, които бродят в пространството. Човекът е топка от цвят и просто усещане. Новите творци са повлияни от постмодернизма, модернизма и хипер- реализма. Надяват се да бъдат интересни и неподправени пред публиката си. Нека сега да започнем с нашата класация на съвременни български художници.

Силвия Богоева

Силвия Богоева е родена на 17.10 1990 година в София и завършва приложното училище „Свети Лука“ със специалност „Метал“ през 2010 година. След това се насочва към Художествената академия и там учи в специалност „Порцелан и стъкло“. Завършва през 2014 година. След това взима и магистърска степен Живопис“ в ателието на Ивайло Мирчев и Десислава Минчева. Има много самостоятелни изложби, предимно в галерии в София, но освен това излага свои картини в галерии в градовете Балчик, Русе и Трявна. Има и изложба зад граница в град Турси-Италия. След завършване на академията се ориентира предимно в живописта. Рисува с голям набор от материали като туш, въглен, креда, моливи и масло. Проявява особено майсторство в рисуването на портрети с въглен. Маслените ѝ картини са повечето в тъмни сумрачни цветове, но има и доста пъстри композиционни решения. Въображението ѝ е завладяно от празни хангари, претрупани с ненужни предмети задни дворове, хора които сутрин си пият кафето, спящи кучета и какво ли още не. Портретите ѝ се отличават с характер. Линията и е нервна, обяснителна, напрегната. Прави интересни, съвсем символични скулптури от ръждив метал и глина. Експериментира с формата. Награждавана е четири пъти на различни конкурси за млад автор. Работи и като интериорен дизайнер за известно време. Първата си изложба прави в галерия „Нюанс“, която е особено успешна.

Биляна Дешева

Биляна Дешева е млад художник и е родена през 1998 година. През 2021 година завършва художествената академия със специалност „Живопис“. Преди това е в националното училище “Илия Петров“. Има редица самостоятелни изложби в София и страната. Рисува предимно с масло. Картините ѝ носят леко чувство на изолация поради лилаво-синкавите цветове които ползва и страдащите лица на моделите. Обича да рисува хора в ботанически градини и сред растения. Пейзажите ѝ са особено богати на текстура и цвят. Растенията са нарисувани с жива линия. Използва жълто, кафяво, охра, зелено, розово и червено за тях. Биляна Дешева се включва и в интересна изложба, свързана с Атанасовското езеро и обитателите му. Малко хора знаят, че там живеят пеликани и фламинги, лопатарки и чайки. Тя ги рисува с голяма лекота и майсторство. Нейната изложба се нарича “Полет в солта“. Освен изложбата има и написана, илюстрирана книга към изложбата.

Драго Дочев

Драго Дочев е наистина шлифован диамант в живописта. Роден е през 1987 година във Варна и завършва бакалавър „Живопис“ в Националната академия през 2013, а после и магистър през 2015. Занимавал се е с програмиране. Направи наистина голям пробив с изложбата си в галерия „Ларго“ където включва и мултимедийни проекти и скулптури. Особено запомняща се беше мултимедийната му картината „Шкафът на имагинерното“, комбинация от дигитални картини, принтове и скулптура. Използва страшно много цвят в живописта си. Портретите му действат почти халюциногенно. В неговите произведения формата има превес над съдържанието. Опитва се да излезе от двуизмерната картина. Напластява много боя. Получава се ефект на размиване на цветовете един в друг. Формите му нарочно са груби и недодялани. Той е един добър пример за постмодернист в изкуството. В изложбата изследва гротеската форма. Рисува много горгойли, използвани за водоливници на катедралите през Средновековието. Следва друга изложба във Варна “Състояния“, изградена изцяло от негови портрети рисувани в Академията в София. Образите са символични изградени с много дебели намазки боя.

Явор Костадинов

Явор Костадинов е роден на 2.06.1993 година в Пловдив. Завършва художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив през 2012 година. След това завършва степен бакалавър в Софийската художествена академия през 2018 година. Специализира живопис в Милано. Излага свои картини в Австрия, Гърция и Италия. От 2019 е преподавател в академията, специалност „Текстил“. Работи между София и Пловдив. Негови картини са част от колекциите на музеите в Монтана, Габрово и Сливен. Прави редица автопортрети, които обаче не са толкова вълнуващи колкото неговите картини на софийски блокове, стари метални скелета и изоставени, полуразрушени сгради. Сивотата те обзема отвсякъде. Пейзажите са пустинни, а гледката тъжна. Работи с много черно и сиво. Сградите са сякаш в мъгла. Контура и изчистен и здрав. Картините му от пленера в с. Шишковци променят всичко това. Те са рисувани с голям замах, имат цвят и текстура. На места дори използва слама. Широко иззползвани от него цветове са оранжево, зелено, синьо и охра. Използва шпатула, пясък и релефна паста. Живи, наситени, раздвижени форми. Серията му от картини “Дъжд и самота“ е рисувана със смесена техника въглен и масло. Художникът става особено известен с изложбата си “Темпорално“. Според неговите слова това е игра на думи. Темпо има отношение към времето и как една конструкция на сграда реагира на него и „реално“ това, което ни заобикаля. Сюжетите на тази изложба са от ателиетата на Националната академия. Бегли силуети преминават през това пространство. Те са само временно там ,за да оставят пак пространството пусто. След като завладя сърцата на софиянци, с тази си изложба направи и една самостоятелна наречена “Отвъд всичко това“. Рефлексията в творбите му по негови думи му помага да види през различен ъгъл себе си от дистанция и да запази това, което е най-важно.

Албена Петкова

Албена Петкова е наистина талант за България и по света. Родена е през 1995 година в Бургас. През 2014 година завършва националното училище по изящни изкуства “Илия Петров“. През 2019 година завършва специалност“ Живопис“ при Андрей Даниел. До момента има само една самостоятелна изложба в София в галерия „Дебют“, това обаче не я прави маловажна като художник. Реалистичните и картини в ярки цветове на деца са запомнящи се и вълнуващи. Почти напомнят снимка направена през неделен ден. В тях има много настроение и дух. Рисува моделите си в интересни ракурси. Непринудеността на позите на моделите и също играе важна роля в творчеството и. Албена Петкова действително използва дигиталната камера на телефона си, за да отрази камерни моменти от бита на човек. Участва в обща изложба в галерия “Нюанс“. Целта на изложбата е да покаже, че всеки даден момент от битието ни е предопределен от предходен такъв. Художничката има свой специфичен начин на работа като първо прави много рисунки и проекти. После каквото хване окото го поставя на платното.

Петра Димитрова

Петра Димитрова е родена през 1996 година във Варна. През 2015 година завършва училище по изкуствата “Добри Христов“ отново във Варна. Мести се в София и завършва специалност “Живопис“ в националната академия. Има една самостоятелна изложба в страната през 2022 година, която включва рисунки на „Женския пазар“ в София. Серията й от картини “Деградация и материализъм“ стана емблематична. Това са предмети изхвърлени на сметището. Но кой би се замислил да рисува такова нещо? Ето, че тя го прави и е нарисувано наистина страхотно. Ненужните предмети стават обект на изкуството и гледката съвсем не всява смут. Самата тя се определя като наистина странна личност. Обича френските художници. Обича да рисува улиците, чистачите, сметища и кофи за боклук. Навсякъде ходи със скицник. Обича да хваща интересни моменти и изоставени и надраскани сгради и места. Първата и самостоятелна изложба е . За изложбата черпи вдъхновението си от колорита, динамиката, балканското което струи от това място. Цветовете и са бежово-кафеникави. Рисува сергиите, гълъбите, чешмата, трамваите около мястото. Вдъхновява я бита на обикновения човек.

Северина Енева

Северина Енева е родена през 1996 година в София. Първо завършва гимназията по приложни изкуства “Свети Лука“ в София със специалност „Художествена тъкан“, а после и академията със специалност “Живопис“ при професор Леон Даниел. Изцяло е повлияна от почерка на Андрей Даниел в рисуването си. Има и други любими художници които следва по пътя на творец. Това са Пол Сезан и Дейвид Хокни. Картините и са вълнуващи и топли с тези ярки цветове. Гледа много работи на свои колеги. Рисува пушещи на балкона жени, кучета, спящи хора. Придава особен смисъл на съвсем елементарни рутинни действия на хора в ежедневието. Рисува предимно с масло. Прави изложби в София, Кюстендил, Варна ,Велико Търново и Бургас. Тя е фигуративен живописец и обича да рисува изследваната реалност не кошмари или видения. Изследването на формата е нейната сила. Рисува в ярки топли цветове и картините и светят. Първата и обща изложба е в Академията под надслов “учители и ученици в изобразителното изкуство“. Всяка година Академията организира такава. Ролята на преподаватели в Академията е като ролята на бащата трябва постоянно присъствие сред учениците. Това са едни много фини отношения. Духовната комуникация между ученик преподавател трябва да е на високо ниво.

Екатерина Раденкова

Екатерина Раденкова е родена на 22 март 1985 година в София. Дипломира се в националната художествена академия при професор Андрей Даниел специалност “Живопис“. Участва в много изложби в София както и в две в Англия. Излагала е веднъж картини в Австралия с пътуваща експозиция. Тя обаче става наистина известна с дебютната си изложба “От Аляска до Аляска“. Художничката заминава за Америка малко след дипломирането си, и по-точно за Аляска. Земята там я привлича неудържимо, връща се там няколко пъти до 2009 година. Работи във фабрика за почистване и консервиране на риба. Вече в България се захваща сериозно за четките и пресъздава много пейзажи от Аляска, натюрморти и хора. Обикаля и други градове в Щатите. Планува да направи изложба там. Обича да пътува и до други дестинации по света като Камбоджа ,Перу и Египет. Последният и проект е да е за известно време преподавател по рисуване на деца в ателието на галерия “Париж-Москва“.
Мартина Вачева е родена през 1988 в град Пловдив. Завършила е националната академия специалност “Илюстрация“, а после и специализира в Германия дизайн и изящни изкуства в град Хале. След 2016 започва да организира самостоятелни изложби в Хелзинки, Буенос Айрес, Лондон и София не на последно място. На изложбите си показва керамика, скулптури и живописни платна. Работи предимно във Франция. Става известна с изложбата си “Circle Pits” на която представя серия творби с тема рок концерт и неговите зрители. Светлината в картините е приглушена, неонова, различна. До картините има оставени дамски обувки, конфети и празни търкалящи се бутилки. Това е всичко което остава след концерта. Лицата са изкривени и деформирани. Ние виждаме други личности там на концерта. Останалите и картини също са от парти. Дами по бански пият коктейли на фона на флорален тапет. Тя е интересна, провокативна и неочаквана. всичко в работите и се вихри.

Кирил Иванов

Кирил Иванов е роден на 7.08.1980 година в град Пловдив. Завършва „Сценична живопис и бутафория‘ в същият град. Специализира „Църковна живопис“ през 2005 година. Прави редица самостоятелни изложби в родният си град и в Австрия. Обича да е сам и да рисува на открито. За целта ползва къщата на баба си и дядо си в Еленският Балкан. Рисува много детски играчки, стари родопски черги, пейзажи. Сестра му има две момчета и той се вдъхновява от техните играчки. Изображенията му са супер реалистични и докосват душата на човека. Избира странни и несъвместими предмети за натюрморти. Рисува предимно с масло. Макар и на 41 години се чувства жизнен и зрял да работи над нови проекти. Първата му изложба е през далечната 1999 година. Роден е в Пловдив ,но никога не рисува Старият град винаги избира нещо което другите ще подминат. Обича града по свой собствен начин. Обича природата и обича сам да се разхожда с часове. Седи и дълги часове наблюдава пейзажа.

Мирослав Йотов

Мирослав Йотов е роден през далечната 1977 година в град Исперих. Завършва средното си образование в Разград със специалност графичен дизайн. През 2000 година завършва Шуменският университет със специалност „Педагогика на изобразителното изкуство“. Първоначално след университета работи какво ли не, като се почне от златар, проекти от ковано желязо, спасител по плажовете. Живее в различни градове. Пет години след университета започва да се занимава с рисуване интензивно, взима много поръчки за картини. Занимава се и със скулптура. Известен е с картините си на исторически теми, най-вече битки на български царе. Прави странни натюрморти с нарове и стари кубинки, тикви и тигри. Има поредица картини с полу-голи женски тела. Стилът му би се определил като сюрреалистичен. Той живее в България и смята ,че тя е една много пъстра и интересна държава. Не се вълнува от политика и казва ,че трудно нещо може да му попречи да прави това. Не вярва в това ,че докато седиш безцелно ще получиш муза да рисуваш, вярва в това че тя се появява докато работи върху платното.

Венцислав Марков

Венцислав Марков е роден през 1984 година в град Варна. Далече назад през 2003 година завършва училището по изкуства “Добри Христов“. През 2009 година завършва и националната академия-специалност “Метал“. Член е на СБХ. Излага картините си в София, Варшава и Варна. Първата му изложба е през 2004 година. Рисува предимно градски пейзажи в охра, кафяво и жълто, рисува с масло. Най-голямо впечатление правят скулптурите му от камък и метал. Това е невероятна симбиоза и на двата материала. От метал прави разярени петли, риби, скорпиони, раци и сови. Той е наистина особен и талантлив скулптор. На 1 Септември 2021 година автора се представи със самостоятелна изложба, “Материя и време“ в галерия Ларго. Освен малките пластики които представи картините му също интегрират обекти от метал. Тази изложба му даде наистина добър старт като творец. Автора има участия в поне 50 изложби с други творци.

Иван Маджаров

Иван Маджаров е роден на 13.08. 1986 година в град Търговище. Специализира „Живопис“ във Велико Търново. Прави много самостоятелни изложби в страната и в Англия. Първата му изложба е през 2003 година в Сливен. Обича да рисува балерини, които не отстъпват по изящество дори пред тези на Дега. Има множество хипер-реалистични натюрморти и проекти с голо тяло. Рисува предимно с масло и акварел. прави страхотни нощни градски пейзажи. Интересува се от хипер-реализъм в работата си и го постига с лекота. Прави много снимки, а после избира моделите. Завладян е от движението и танца.

Животът днес е друг, по-сив, забързан, конструктивен. Хората често преминават през тънката пелена на ежедневието и рядко обръщаме внимание на елементарни неща, които ни заобикалят, поставката за цветя, блоковете, празната стая, недовършена сграда, празните бутилки. Те през цялото време обаче са там и са част от нашият ден. Новото поколение художници ни обръща внимание на тях и ни кара да ги приемем за също толкова красиви колкото и градина с цветя. Новите художници ни отърсиха от изискващият внимание лукс, дребнавостта, позьорството на 20 век. Неговата помпозност и арогантност. Сега ние сме себе си и преживяваме деня такъв какъвто е. Това не значи ,че им липсва елегантност в живописта, дори напротив. Това е нашата реалност сега и тук. Можем да намерим много цвят и форма и в нея.