Интервю със Симона Стоянова, вокалистка на Second to None.
1. Здравей, Симона, моля да се представиш на читателите на „Походът“.
Здравейте! Казвам се Симона Стоянова и съм вокалиста на група Second to None. Живея във Варна и завърших Първа езикова гимназия. Отделно се занимавам с графичен дизайн и рисуване. Удоволствие за мен е да съм част от това интервю.
2. Откога пееш? Как се запали по рок музиката?
Занимавам се с пеене от около девет години, като навлязох в рок и метъл музиката едва преди четири. Смятам, че не е изненада за никой, че започнах с групи като Queen и Bon Jovi, а AC/DC даже беше доста тежко за вкуса ми. Към по тежка музика навлязох по-късно, а именно след като се намерихме с момичетата от Second to None.
3. Имаше ли ментори, хора, които ти подадоха ръка в началото, за които има запазено място в сърцето ти и до днес?
На първо място винаги слагам родителите ми, които винаги са подкрепяли мен и музикалното ми развитие. Когато навърших 10 години майка ми ме записа във вокално студио ”Angel Voices”, където близо 6 години се развивах при Атанаска Липчева, на която съм много благодарна. След това съм благодарна на Цецо Игнатов, при когото работих една година. Тези хора имат голям принос в развитието, уменията ми и житейския ми опит.
4. Как се намерихте с другите момичета от бандата?
Всъщност бандата е съществувала година преди да се присъединя. Случи се така, че имахме общ познат, който ме препоръча и се оказа, че сме в една гимназия. Паснахме си и се започна.
5. Откъде идва името на групата “Second to None”?
Момичетата са го измислили след техен концерт във варненския клуб “Spirit of Rock”. Лора – китаристката – много се е въодушевила от участието и е искала името на групата да е нещо, което се свързва с “най-добрите” и от там идва името, което се превежда като “втори след никой” или “винаги на първо място”.
6. Как ви идват идеите за песните? Първо музиката ли е или текста?
Обикновено Лора пише песните за групата. Тя винаги започва първо с мелодията и после пише текст покрай нея. Аз за сметка на това най често започвам с текста или идея за сюжет покрай него и около това градя мелодията. За всички творческия процес е различен. Важното е как си го усетиш.
7. Трудно ли е да си част от дамска рок банда? Кои са предизвикателствата пред които сте изправени?
Този въпрос всъщност е доста често задаван. Главния проблем е че често сме подценявани, като група, защото сме 20 годишни момичета и редовно се “гаврят с нас”. Имали сме пререкания с озвучители и възрастни мъже се чувстват длъжни да дават нежелан акъл и се държат фамилиарно. Въпреки това ни доставя голямо удоволствие, как отношението им се променя след като ни чуят.
8. Разкажи някоя забавна / фрапираща случка, която сте имали с бандата?
Имало е доста фрапиращи случки покрай мотосъбори на които сме били, понеже всички вече са почерпени, но първото което ми идва на ум е фестивала за Джулай морнинг 2021 година на Камен бряг. Пристигнахме по обяд и поляната беше напълно празна. Нямаше сянка или признак за живот, а беше около 35 градуса. Накрая пристигнаха организаторите и почнаха да разтоварват. Сцена все още нямаше. Изведнъж се задава кола, теглеща едно голямо ремарке и започнахме да се шегуваме по между си: “Представяте ли си това всъщност да е сцената?” и тем
подобни. По-късно се разбра че това всъщност е сцената… Барабанистката ни нареди барабаните зад ремаркето на едни пелети, които се разпадаха под нея. До ден днешен ми е забавно като се сетя как редеше камбани под барабаните за да не тръгнат на някъде. На всичко отгоре покрай нас се навърташе един доста почерпен мъж, който успя да мине зад Вяра (барабанистката) и почна да я гали по косата с думите: “Браво, мойто момиче, браво!”. Малко след това същия този човек успя да се качи на ремаркето до нас, спъна се на ръба и падна по лице право пред сцената. Иначе концерта се получи страхотно. Имало е всякакви образи, които са правили подобни изпълнения, но отдавна сме спрели да им обръщаме внимание.
9. Съвсем наскоро издадохте дебютния си албум “The Aftermath is Secondary”. Какво е посланието на албума? Какво искате да кажете с песните?
За първи път срещнахме този израз в песента на My Chemical Romance- NA NA NA. Историята на песента и на клипа към нея е доста интересна. Клипа представлява алтернативен свят, контролиран от зла индустрия, която се казва Better Living Industries. Преди да започне самата песен се чува глас от радио водещ, който обяснява че има някаква наложена сила, власт, която привидно изглежда добра, но всъщност прави всичко с цел да те манипулира и опресира. По едно време водещият изрича думите The future is bulletproof, the aftermath is secondary, бъдещето не е предначертано, последиците са вторични, което е индикатор за това как действието трябва да е на първо място, самите последици ще са резултат от това действие. Ако има нещо срещу което негодуваш и знаеш, че има вероятност, макар и малка да го промениш, винаги борбата трябва да е на първо място и никога мисълта за това какви ще са последиците от предприетото действие
не трябва да те задържат или спират. Повечето ни песни са “бунтарски”, но гледаме да вмъкваме и разнообразни песни. В дебютния ни албум има песни както за бунт срещу системата, така и за любов, така и за чувства и наркотични вещества.
10. Какви са амбициите ви за следващата година?
Надяваме се да продължаваме с авторските парчета и се стараем да издадем нов албум до следващата година, както и да видим нови градове и сцени.
11. Коя е любимата ти песен на Second to None?
Любимата ми песен за този албум е “All these words”, защото най-много се доближава до музиката, която слушам. Харесва ми, че е нещо различно от стила, в който по принцип се развиваме.
12. Коя е песента на Second to None, която не понасяш?
Няма песен, която не мога да понасям . Всички наши песни са ми на сърце. От друга страна, повечето от старите ни песни, вече са преслушани от нас и малко или много са ми омръзнали.” All alone” е най-популярната ни песен за сега и клипа за нея снимахме два пъти и следователно сме я слушали постоянно дни наред.
13. Metallica или Iron Maiden?
Не мисля, че има правилен отговор на този въпрос. И двете банди са ми повлияли много през годините. Мисля, че “Thrash” и “Heavy” нямат място за сравнение. В момента бих казала Мейдън, но и Металика са много голяма част от развитието ми.
14. Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Главно през свободното си време рисувам. Също обичам да обръщам внимание на близките ми. Преди всичко, те са най-важни за мен. Това включва и момичетата от групата.
15. Кое те зарежда?
Определено най- много ме зареждат хората които виждам пред сцената. Признавам, че понякога ме изтощава емоционално и физически пътя който изминаваме за участия и това, че повтаряме едно и също на всеки концерт, но тези чувства моментално си отиват, когато видя хора пред себе си, които се наслаждават на нашата музика.
16. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Пожелавам на всички най-вече да правят и да следват това, което ги прави най-щастливи. Няма значение какво мислят другите хора, защото в крайна сметка вие оставате със себе си завинаги. Поставяйте мечтите и желанията си винаги на първо място.
