„Първото околосветско плаване на български кораб (Г. Бенковски), отплавал от гр. Варна през 1967г. под командването на капитан далечно плаване Атанас Маринов Йонков, премина при тежки обстоятелства“.

Така започва разказът на Николай Димитров Андреев, електротехник, член на екипажа на кораба, един от малкото останали живи свидетели на легендарното пътешествие. Корабът превозва чугун за Япония. Обичайният маршрут за такъв рейс е през Суецкия канал. Точно по това време обаче избухва война между Египет и Израел и каналът е временно затворен. Това принуждава моряците да предприемат рисковано околосветско плаване, преминавайки през Кейптаун и нос „Добра Надежда”, най-южната точка на Африка.

Малко информация и за самия кораб Георги Бенковски. Корабът е построен във Франция, през далечната 1959г., а през 1963г. в Хамбург, ФРГ, е вдигнат българският флаг на кораба. Околосветкото плаване, за което ще ви разкажем, е второ в българската история и първо през нос „Добра Надежда”, ЮАР. Историята, която споделяме, е по спомени на Николай Андреев, един от участниците в легендарния рейс.

През 1967г. Суецкият канал е затворен, което значително усложнява и удължава пътуването. Единствен, капитан Атанас Йонков се съгласява да оглави рискования рейс, продължил една година. Плаването е изпълнено с трудности и препятствия: „Веднага след навлизането ни в Атлантическия океан се повреди корабният радар, а по-късно и корабният жирокомпас“ – продължава разказа си Николай: „При така създалите се обстоятелства, определянето на местоположението на кораба се извършваше само по разположението на звездите и слънцето и с помощта на магнитен компас“.

Kапитан Йонков е принуден да използва секстант (древен уред за измерване на ъгъла между Слънцето или някоя звезда и точка от хоризонта) и стар магнитен компас, чрез който да се направи необходимата сверка. Това обаче се оказва особено трудно поради естеството на превозвания материал – чугун, който предизвиква отклонение в показателите на магнитния компас. На всичкото отгоре в един момент се поврежда и магнитният компас: „Бяхме едни съвременни Магелановци. Ориентирахме се само по звездите.“ – спомня си Николай. В крайна сметка корабният ел.техник и радиста Петко Балтов успяват да ремонтират магнитния компас и смелият екипаж продължава рейса: „В Кейптаун спряхме набързо да заредим гориво и продължихме. Преминахме нос Добра Надежда и се отправихме към Индийския океан, все още без радар и жирокомпас. Достигнахме до острови и опасни плитчини. При подхода към порт Сингапур, за да избегнем засядане на кораба, се движехме само през светлата част на деня.“

За капак на всичко, двигателят на кораба също започва да прави проблеми. В крайна сметка моряците успяват да се доберат до Осака, Япония, където разтоварват чугуна и веднага след това оставят кораба в местния кораборемонтен завод. Извършен е ремонт на кораба, монтиран е нов радар и жирокомпас: „Последва рейс до Ванкувър, там разтоварихме жито. От там продължиме през Панамския канал, Малта, Италия, Мароко, от където натоварихме фосфат за България и завръщане във Варна.. 1 година рейс!“ – разказва Николай.

Въпреки всички премеждия, Николай има добър спомен за плаването: „В крайна сметка изкарахме добре, безпроблемно, по отношение на времето и на товарите ( с изключение на плаването от Осака до Ванкувър, когато се разрази силна буря).. Познавах капитан Йонков от преди това. Аз ремонтирах компаси в кораборемонтния завод. Когато дойдеше ред за девиация на магнитния компас, той се обаждаше от работилницата да има човек с него. Но той се справяше сам, независимо от това.. Останахме приятели с него до последно.“

Историята е посветена на 90-годишнината от рождението на капитан далечно плаване Атанас Йонков.