Животът е труден. Как Осъзнавайки и приемайки това, то губи значение.

Ако си от поколението живяло на границата между социализма и демокрацията, сигурно си спомняш времето, когато книжния ни пазар бе залят от всякакъв вид (недостъпна) по времето на социализма литература. Изобилието от информация, знание и истории беше опияняващо. Хората бяха жадни за тях и купуваха като невидели. Каква наслада за четящия ум!

Спомням си как сергиите с книги в родния ми град никнеха като гъби след дъжд и как не пропусках да хвърля един поглед на заглавията, всеки път, когато минавах покрай тях.

Изкуството да бъдеш Бог

Така попаднах и на “Изкуството да бъдеш Бог” на американския психиатър Морган Скот Пек. Книгата е издадена в Щатите през 1978 г. със заглавието “The Road Less Traveled” – “Малко вървяният път”. На българския пазар се появи през 1994 г.

Прочетох я за първи път в годината, в която завършвах средното си образование. Тя дойде при мен във време, в което тепърва щях да намирам своето място в света, в което неразрешени травми от детството подмолно черпеха от енергията ми и чието влияние ме тормозеше, без да имам идея какво да правя с това. Всичко това, подсилено от тегобите на тийнейджърството и една фонова депресия. Изобщо време, в което животът ми се струваше ужасно труден и болезнен.

Почнах да я чета един следобед след училище. Отворих я и ето какво ме посрещна там:

“Животът е труден.

Това е голяма истина, една от най-големите. Това е така, защото след като веднъж я осъзнаем, ние преставаме да мислим за нея. След като веднъж разберем и приемем, че животът е труден, той престава да бъде труден. След като веднъж възприемем този факт, той престава да има занчение.

Повечето хора не разбират тази истина. Освен това, те се оплакват непрекъснато, гръмко или не, от непосилността на проблемите си, от своето бреме, от трудностите си, като че животът по принцип е лесен и трябва да бъде лесен.” 

Тези думи подействаха като балсам на душата ми. Те потвърдиха личното ми усещане за нещата и поставиха моите трудности в правилната светлина. Осъзнах, че страданието ми не е нещо необичайно, то е част от играта на живота и не означава, че аз съм дефектна по някакъв начин. Изпитах облекчение, а също и увереност да продължа нататък и да полагам нужните усилия, които живеенето изискваше.

Каква голяма сила само имат правилните думи и идеи, стигнали до нас в подходящия момент!

Още по-интересно е (и не особено популярно) решението, което авторът предлага за разрешаване на житейските проблеми. То се нарича дисциплина. “Без нея не можем да направим нищо. С малко дисциплина можем да постигнем само частичен успех. С тотална дисциплина можем да разрешим всичките си проблеми.“, твърди Морган Скот Пек.

И продължава: “Животът е труден, защото процесът на посрещане и преодоляване на пречките е болезнен. Трудностите, в зависимост от своята същност, предизвикват у нас отчаяние или тъга, самотност или вина, съжаление или гняв, страх или нетърпение, страдание или отчаяние. Това са безрадостни чувства, често равняващи се на тежка физическа болка.”

Това обаче е едната страна на монетата. Другата ѝ страна е много по-обнадеждаваща.

“Животът придобива смисъл в самия процес на посрещане и преодоляване на трудностите. Те са пробният камък за успех и неуспех. Проблемите предизвикват нашият разум и смелост, всъщност те ги създават. Те са стимулаторът за нашето интелектуално и духовно израстване. Това е и причината, поради която мъдрите хора се научават да не се плашат, а да приветстват проблемите със съпътстващата ги болка.”

Нещата щяха да са добре, ако хората бяха толкова мъдри. Повечето обаче не са. Страхът от болката ги е научил да се крият от проблемите, да ги игнорират, да ги чакат сами да изчезнат, да се разсейват и потискат болката по всякакви начини. Като почнем от храната, минем през цигарите, алкохола, наркотиците, безумното сърфиране из мрежата, гледането с часове на сериали, ходенето по магазините и трупането на ненужни вещи, както и консумиране на неща далеч извън оптималното за тялото, ума, емоциите и духа.

В един момент тези ни начини за справяне с болката се превръщат в нещо по-болезнено от болката, която имат за цел да ни спестят.

Авторът твърди, че “тенденцията да се избягват проблемите, както и емоционалното страдание, с което те са заредени, е основата на всички душевни болести.” А също и “Във всеки случай, когато се опитваме да избегнем тежкото усещане, което се поражда при решаването на проблемите, пропускаме и собственото си развитие. При хронични душевни заболявания растежът замира. Без лечение човешкият дъх запада.”

Дисциплината като средство за решаване на трудностите

Как обаче дефинира той дисциплината като средство за решаване на трудностите? И кои са неговите компоненти?

Според Морган Скот Пек дисциплината е “особена техника на страдание, която ни помага да изпитваме болката от проблемите така, че да ги преодоляваме успешно, а междувременно да научаваме още и да израстваме.”

Дисциплината включва отлагане на наслаждението, приемане на отговорността, посвещаване на истината и балансиране.Това са средства за противопоставяне на болката, а не за избягването ѝ. Те са толкова прости, че и 10-годишни деца вече знаят как да ги прилагат. Много хора обаче не ги използват, докато нещата не станат ужасно зле. Не защото са сложни, а защото липсва воля за прилагането им. По-нататък в книгата авторът ги разглежда поотделно и в дълбочина, подкрепени със случаи от своята практика.

Книгата е разделена на четири части със заглавия: Дисциплина, Любов, Израстване и религия и Благодат.

Определението на истинската любов

За мен беше удивително интересно определението на истинската любов, която психиатърът дава, както и разсъжденията му по въпроса какво е истинска и неистинска любов, и как влюбването не е любов. Ще цитирам тук неговата дефиниция за любов – “волята да разшириш границите на своя “Аз”, с цел да осигуриш своето собствено или нечие друго духовно израстване”. Любовта в този смисъл не е чувство или емоция, то е действие, независимо дали чувството е налице или не. Според автора, неспособността да се обичаме е първостепенната причина за психичните разстройства и съответно способността да обичаме е най-същественият елемент на терапевтичното въздействие.

Както и в частта за дисциплината, разсъжденията на автора за любовта са изключително разбираеми, разширяващи разбиранията ни и коригиращи неточните ни схващания.

Израстването и религията

Третата част от книгата е посветена на израстването и религията. Според автора всеки човек има своя “религия” свой начин на разбиране и представа за света. Дори хората, които са атеисти или агностици са си създали своя теория за това как работи реалността и твърдо се придържат към нея, по същия начин, по който религиозният човек се придържа към вярата си в Бог.

За лечение на психическите проблеми и болести, е важно терапевтът да разбере с каква “религия” (карта на света) работи неговият клиент или пациент.

Тази карта на света в съществена степен се определя от семейството, в което сме израснали, а след това и от културата на обществото, чийто член сме. Отношенията между родителите и на тях към децата, както и между братята и сестрите, създават представата за света на отделния човек. Представа, която той приема за крайната истина и пораствайки я налага като шаблон върху големия свят, вярвайки, че ограничената му карта на света от детството, е карта на цялата съществуваща реалност.

Според автора науката е също вид религия, която въпреки своите предимства пред сляпото следване на религиозни правила и практики, все пак има своите догми и ограничения, и поставя капаци върху очите на своите последователи. Една от причините за това е, че науката вярва само на нещата, които могат да бъдат измерени. Само те са важни и реални. Всичко останало, което е неосезаемо, се игнорира като несъществено или несъществуващо. По този начин хората биват насърчавани да игнорират чудесата на живота, здравето, любовта, красотата на природата, интелигентността на вселената и благодатта като тривиални феномени, случайности, логична последица на законите на физиката или чисто и просто нереални. Нищо чудно, че много хора се реят без цел и посока в пространството, чудещи се защо изобщо живеят, гонейки краткотрайни удоволствия и бягащи от реалността. Науката ги е убедила, че те са просто сбор на атоми и молекули, клетки, тъкани и органи, носещи се на една случайна планета в огромния космос, чието съществуване няма кой знае какво значение на фона на голямата картина.

Последната четвърта част на книгата е посветена на благодатта. Според определението на понятието, благодат е дар от Бога, нещо, което прави живота на човека по-добър. Тя се дава на човека, не защото той я е заслужил по някакъв начин, а защото Бог желае да му я предложи.

Според Морган Скот Пек благодатта се предлага на много хора, но малцина я приемат. Причините за това той открива в изконно заложеният в нас мързел. Благодатта ни подканва да станем психически здрави и духовно израстващи същества. Това обаче изисква усилия, които много хора не желаят да положат. То също така ни натоварва с отговорности, които не желаем да поемем. Отговорност за нас самите, а също и отговорност за света. Много хора предпочитат до края на живота си да си останат безпомощни деца. Деца, чакащи някой друг да им каже какво да правят, избягващи на всяка цена полагането на усилие и дискомфорта на вземането на свои решения, както и поемането на рискове и навлизането в непознатото. Когато нещо не върви, те са склонни да обвиняват външни обстоятелства, отказвайки се така от своите отговорност и сила, а също и избягвайки и своето израстване.

Ценното в книгата “Изкуството да бъдеш Бог”, е даването на популярен език на яснота по въпросите за психическото здраве и психическите болести, за ролята на дисциплината като средство за посрещане на житейските проблеми, същността на истинската любов, волята за израстване, причините за успеха или неуспеха на психотерапията, както и за значението на религията в човешкото израстване, психически болести и здраве, и най-накрая за благодатта, подкрепяща ни в трудния процес на живеене и израстване.

Аз лично намирам размишленията на автора за изключително разбираеми и поставящи темите в правилната светлина. Независимо, че самият автор твърди, че не е в състояние да даде пълно и задоволително обяснение на разглежданите феномени, споделената от него информация е изключително ценна и има потенциала да помогне на читателите, опитващи се да разберат и се справят със своите психологически трудности и да послужат като насърчение за тези, които вече са на пътя на своето духовно развитие.

Аз лично приложих в живота си доста от нещата, които научих от нея и това даде своите сладки плодове. Днес, 30 години след първото й прочитане, аз продължавам да я намирам за актуална, истинна и дълбока. Смятам, че тя е и подходящо четиво за младежи, които са любопитни по темата и не се плашат от усилието да я прочетат и разберат.

© 2023 Лора Митрева