Живеем в свят на технологии. Вече и да искаме, не можем да го променим. Животът ни зависи от тях, макар някои да го отричат. Ние сме зависими от тях, макар да не искаме. Технологиите се развиват все по-бързо, а ролята им става все по-голяма.
Особено важна роля в ежедневието ни имат смартфоните. Преди години те бяха просто луксозна играчка за богатите, но днес почти всеки има смартфон, дори хората от ниските слоеве на обществото. Непрекъснато излизат нови и нови модели. Купуваш си смартфон. Нов е. Последен модел. Разучаваш новия софтуер. Променяш настройките. Свикваш с него. Вече е остарял. Докато ти все още свикваш с него, излизат още няколко модела – с повече функции и повече опции, по-готин цвят и по-добра камера.
На хората им е трудно да си спомнят какъв е бил живота им преди появата на смартфоните, а за по-младото поколение е дори почти невъзможно да си представят такъв живот. Буквално са обвързани с всичко. Но дали всъщност са чак толкова добри за нас? Всички виждат само ползите от тях. Малцина са тези, които осъзнават и вредата, която нанасят. Дали ние не виждаме само това, което искаме да видим или това, което ни карат да видим? Дали смартфоните са благословия или проклятие?
Как може едно нещо да върши толкова добра работа, но и да нанася толкова много вреда? За повечето неща можем лесно да съм да кажем дали са полезни или вредни. Но за смартфоните е точно обратното. Действително те ни помагат с много неща, но и водят до редица негативни последици.
Нека разгледаме част от плюсовете и минусите на смартфоните. Трябва да се отбележи че някои техни функции или възможности могат да имат едновременно положителен и отрицателен ефект върху нас и света ни като цяло.
Чудите се какво имам предвид под “едновременно положителен и отрицателен ефект” За коя ли тяхна функция говоря? Всъщност са повече от една. Не са малко възможностите на смартфоните, които да са добри, но и от части лоши.
Един от най-простите примери е GPS-ът ( на английски: Global Positioning System, преведено като Глобална Система за Позициониране). Първоначално GPS-ът, използван още от 80-те години на 20-ти век, е бил предвиден изцяло за военна употреба, т. е. не е бил достъпен за цивилните, а се е използвал само в армията. Е, оказва се, че все пак е необходим и на цивилните. През 1983 г., поради навигационна грешка южнокорейски пътнически самолет с 269 души на борда навлиза в съветското въздушно пространство и е свален от руски изтребител. Предвид трагедията, която е можело да бъде избегната, президентът на САЩ разрешава използването на системата за граждански цели. И така тази система навлиза в живота ни. Всички имаме лесен достъп до тази система. Тръгваме на път – откъде да се включим на магистралата? Отиваме на интервю за работа – къде е офисът? Ще започваме тренировки в нова зала, но как да стигнем до залата? Само натискам един бутон и вече знаем къде сме и къде точно отиваме. Повече от лесно е. Добре, но какво става тогава, когато се озовем там, където няма обхват? Когато падне батерията или когато просто сме забравили телефона си… Разглезили сме се. Загубили сме елементарни умения – повечето хора не могат да използват компас, да разчитат карта, да не говорим за ориентиране изцяло въз основа на природните дадености. Странно е колко много хора не могат да се ориентират по слънцето дори в ясен ден. Фактически, това не е жизненоважно умение, но може да се окаже именно такова, а ние сме го изгубили, както и много други полезни умения. Трябва да признаем, че всичко се случва и не знаем в каква ситуация ще се озовем. Не винаги ще можем да разчитаме на смартфона си.
Какво още ни вреди, когато става въпрос за смартфоните? Те имат много и различни възможности, но предоставяйки ни ги, вредят. Вредят ни понеже умът ни се забавя. Много учени твърдят, че когато умът не се тренира, подобна на тялото, той губи “форма”. Съществуват редица упражнения за тренировки на ума, но дали имаме чак такава нужда от тях, в случай, че не използваме ума си на практика. Например Google Translate (нашият любим Google Преводач) има 509 милиона потребители. Много от нас имат инсталиран речник на телефоните си. Не се сещаме за някоя дума? Намираме я за секунди, вместо да се помъчим да се сетим за нея. Четем статия на английски. Става ни досадно. “Копи-пействаме” я в Google Преводач. Защо да си упражняваме английския?
Замисляли ли сте се как се произвеждат смартфоните и от какво? Учени от университета в Плимут, Великобритания, наскоро показаха какво се случва, когато смелиш iPhone 4S в блендер – пихтия от хиляди миниатюрни частици. Идеята на учените, разбира се, е била доста по-възвишена от това. Целта е била да се изследват и установят всички химически елементи, които изграждат смартфона. Резултатите показват, че iPhone 4S съдържа до 75 различни видове химикали, като 35 от тях са налични в значително по-големи количества от останалите. Доста от елементите не се рециклират, което е в разрез с маркетинговите кампании за „зелени“ продукти на Apple. Освен това някои от тези елементи се добиват основно в мини, където работят деца при изключително тежки условия.
От смартфоните зависи комуникацията ни. На практика вече е невъзможно да имаме приятели (какво става за партньор) в случай, че нямаме Messenger, Instagram и какво ли още не. Пишат ни постоянно, пращат ни най-различни неща ,тагват ни в публикации, а от нас се очаква да им отговаряме веднага. Готино е да си пишеш с приятел, дори е забавно, но губим умения за комуникация очи в очи, а това е много важно умение и няма ли да е по-хубаво да излезем заедно и да се позабавляваме?
Добре, наблегнахме на негативните аспекти по казуса със смартфоните, но както казах: те сами по себе си са и положителни и отрицателни.
Трябва да признаем, че улесняват много живота ни. Комбинират много устройства и предмети в едно. Будилник, калкулатор, речник, микрофон, GPS, радио, няколко албума със снимки и няколко книги, телефон, лист и химикалка, фенерче – всичко това се побира в джоба ти. Да не говорим, че смартфоните донякъде спомагат за комуникацията ни. Можеш да общуваш с другите навсякъде и по всяко време. Социалните мрежи са много по-ценни в момента. Предвид кризата с Сovid-19 те станах още по-важни за нас. Благодарение на тях поддържаме връзка с приятелите си, които не сме виждали от месеци. Смартфоните помагат много дори в онлайн обучението.
Може би не са чак толкова лоши. Всичко зависи от това как ги използваме. Полезни са, но не трябва да им позволяваме да заемат твърде голяма част от живота ни. Нищо не ни пречи понякога да се лишаваме от тях за ден-два, а може би седмица. Никак не е лошо да се откъснем за малко от социалните мрежи и всички тези екстри на телефоните си.
© 2021 Емануела Николова
