Може би си чувал за The World Happiness Report, в който хора, живеещи в 150 различни държави оценяват доколко са щастливи, а после тези държави се подреждат в таблица от най-щастливата до най-нещастната за живеене. Всички те се сравняват и с една измислена държава, наречена Дистопия, която е най-зле по всички показатели. Това проучване се провежда от 2012 г. и много често на първите места стои някоя скандинавска държава. Разглеждайки резултатите, човек не може да не се запита какво толкова специално има в студения и мрачен Север на Европа, та местните смятат себе си за щастливи.
Какво е щастието?
Щастие наричаме чувството на емоционално благополучие, изпитвано в даден момент, когато нещо хубаво ни се случи. А също и положителната оценка на живота и постиженията ни до момента.
По какво проучването съди за нивото на щастие?
- Реален БВП на глава от населението
- Социална помощ
- Продължителност на живота в добро здраве
- Свободата на житейските избори
- Щедрост
- Възприятие за корупция
Какво скандинавците правят по-различно?
За скандинавските държави са типични няколко неща, които карат техните жители да дават високи оценки на усещането си за благополучие.
Висока степен на доверие в обществото
В Скандинавия съществува висока степен на доверие между хората, бизнесите и между тях и институциите. В повечето случаи онова, което казваш, се приема за истина и човек може да се довери на думата на другия. Заради това, че държавата се грижи доста добре за своите граждани, те от своя страна имат доверие на властите и спазват правилата.
Спомням си един от първите пъти, в които отидох на плувен басейн в Норвегия. Правилото беше такова, че ползваш басейна около час. Когато времето беше към края си, спасителят свирна със своята свирка и всички, които бяха в басейна, и деца, и възрастни, без да се мотаят тръгнаха да излизат. Аз наблюдавах случващото се и си мислех: “Това ако беше България, щеше да имаш да взимаш някой да излезе, когато му кажат!”
Спазването на правилата са друга една съставка, водеща до ред в държавата, водеща до усещането за спокойствие и оттам – за благополучие. Ясните правила и съобразяването с тях прави живота на всички по-лесен и доста по-малко стресиращ.
Щедра социална система
Социалната система е доста щедра. Разликите в доходите на хората не са чак толкова големи като в други държави, но за съжаление в последните години и те се увеличават. Здравеопазването и образованието са безплатни. Висшето образование също. Възможностите за социална мобилност, т.е. да се издигнеш в по-горен социален слой на населението, също са добри. Не е задължително да си роден в заможно семейство, за да имаш приличен жизнен стандарт като възрастен. Самата образователна система има за цел да изравни финансовите и други неравенства между децата и да им даде равни шансове за успех.
Висока продължителност на живота в добро здраве
Продължителността на живота е висока и хората са по-дълго здрави. Онзи ден например говорих с една 83-годишна жена, която все още кара кола. Тя не смееше да кара далече от дома си, но все пак караше и имаше шофьорска книжка. Бе докарала колата си на сервиз и, докато чакаше, си поприказва с мен. В момента в Норвегия има към 60 000 човека над 80-годишна възраст, които все още имат шофьорска книжка и карат кола
Свобода да правиш своите житейски избори
Хората чувстват, че разполагат със свободата да решават за себе си и за своя живот – къде ще живеят, какво ще учат или работят, колко ще учат, кои ще са приятелите им и за кого ще се оженят. Родителите като цяло са толерантни и не се бъркат в тези избори. Не е прието и да натискаш децата си да постигат високи академични успехи. Да решаваш вместо тях. Или да очакваш те да се грижат за теб, когато остарееш.
Високи щедрост и благотворителност
Като признак за щастлива държава се приема и това дали жителите й обичат редовно да проявяват щедрост към нуждаещите си и да подаряват време и усилия в проекти, които ще са от полза за общността, в която живеят. В Норвегия, например, от родителите се очаква да се включват често в такива инициативи по време на учебната година, свързани както с училището, така и със спортните клубове, в които тренират децата им. Има ли например концерт в училище, родителите са тези, които правят сладкишите и се грижат за подготовката и почистването на залата. Същото става и покрай футболните турнири на детски отбори. Преди години, когато децата ми бяха малки, родителите от училище се организираха да направят широка проходима пътека, ставаща и за пешеходци, и за детски колички, от шосето и навътре в гората до едно място, на което децата ходеха често от училище. Отделени бяха няколко съботи за целта.
Много норвежци дават пари на благотворителни организации, работещи в целия свят. Годишно частни дарители даряват към 370 милиона евро за благотворителност. Норвежката държава от своя страна дава за благотворителност в други държави около 1% от БВП на Норвегия. За 2021 година сумата беше от 3,4 милиарда евро
Ниски нива на корупция
Що се отнася до корупцията, общото усещане е, че тя е доста ниска тук. На човек не му се налага да подкупва институциите, за да си свършат работата. И те се стараят да я вършат добре, независимо за кой точно гражданин става въпрос. Никой общо взето не стои над закона, и правилата са за всички. За това способства и една особеност в манталитета на скандинавците, т.нар. закон на Янте.
Терминът идва от книгата „En flyktning krysser sitt spor“ (Беглецът пресича следите си) на датско-норвежкия писател Аксел Сандемусе. В нея авторът разказва за градчето Янте, радващо се на социално равенство. Равенството обаче се поддържа от правила като “Не си мисли, че си специален!”, “Не си мисли, че си по-важен от нас!” и “Не си мисли, че ти можеш да ни научиш на нещо!” Тези неписани правила, слагащи спирачки на изразяването на своята индивидуалност, гоненето на високи амбиции и изтъкването на личния успех, продължават да са дълбоко вкоренени и в съвременната скандинавска култура. Те са и причината на работното място да няма кой знае каква йерархия и шефът да не се прави на по-важен от подчинените си.
Добър баланс между работа и личен живот
Скандинавците като цяло нямат болни амбиции за постигане на грандиозен професионален успех. Това не означава, че им е все едно какво работят и колко печелят. Означава обаче, че малцина от тях биха жертвали личния си живот и времето със семейството си в името на работата. Социално е прието на работата да не се престараваш, достатъчно е да вършиш минимално необходимото. Оставането извънредно също не е норма, свърши ли ти работното време, ставаш и си тръгваш. И оставяш всичко, свързано с нея, на работното ти място. Времето след работа, както и в почивните дни, си е лично твое, не на работодателя ти. Към 14-15 часа пътищата започват да се пълнят с колите на прибиращите се вкъщи от работа.
Щастие или комфорт?
Дали бихме могли да наречем скандинавското щастие “щастие” според българските критерии, е малко под въпрос. Скандинавците не са известни с бурното изразяване на своите емоции или с желанието да създават много приятели. За тях е нормално да поддържат дистанция от другите и да не допускат нови хора близо и бързо до себе си. Нямат големи професионални амбиции и са общо взето доволни от онова, което са. От друга страна обаче, те притежават голяма доза стоицизъм. Дори когато се сблъскват с големи лични предизвикателства и трагедии, ако споменат изобщо нещо за това, то ще бъде с доста умерен тон и с приемането, че нещата са каквито са. Наскоро по време на разходка срещнах една моя възрастна позната, умираща от рак. Заговорихме се и я попитах как вървят неща. Отговори ми простичко “зле” и с усмивка смени темата. Предпочиташе да използва последните си дни в разходки сред природата и разговори за нещо по-позитивно от болестта си.
Факт е, че скандинавските държави се грижат доста добре за гражданите си. Това създава усещане за сигурност и намалява стреса, свързан с оцеляването. Нещо, което кара местните да оценяват живота си като щастлив. Разковничето за щастието по скандинавски, смятам, се крие в спокойствието и сигурността, които животът в тях предлага. От уредеността на държавата и помощта, която тя предлага при нужда, както и от културата, учеща хората да не искат твърде много и да са доволни от това кои са и какво са постигнали.
Приложимо ли е това за България?
Отговорът зависи от това какво българите влагат в думата “щастие”. При всеки случай една добре работеща социална държава с ниски нива на корупция би била огромна крачка в тази насока. Последвана от работа с така дълбоко вградения в българина комплекс за малоценност.
