„На руските воини“ – Иван Вазов
Отрезвяването от спомена за Русия като братска страна освободителка започва с влизането на румънски и руски войски в Добруджа и бомбардировките над Варна в разгара на Първата световна война. Тези трагични за българската държава събития будят гняв у Патриарха на българската литература заради агресивното завладяване на изконни български земи. Като заклет русофил, който пише изключителни творби, възхваляващи подвига на руските воини в Руско-турската освободителна война в стихотворението си „Здравствуйте братушки“, Вазов се разочарова, виждайки Русия в онзи момент в светлината на нейните империалистически интереси:
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Въпреки пролятата българска кръв и нанесените разрушения, Вазов подканва братята руси да си спомнят за онази искрена любов и признателност, които българите таят към руския народ заради извоюваното с тяхна помощ освобождение. След тези драматични събития обществото се поляризира на русофили и русофоби, а след налагането на русофилската доктрина тези стихове биват дълбоко укривани и цензурирани.
„Кънчо Путкодеров“ – неизвестен автор
Това е поема, възхваляваща прословутия български х**. Написана е от неизвестен народен автор, но дълго време тя се приписва на писателя Пеньо Пенев. Тази доста цинична творба е разделена в 6 глави, като в първите пет лирическия герой извършва епични подвизи със своя свръх-надарен инструмент. Навсякъде, където се появи той несъмнено оставя ярка диря след себе си благодарение на своята божествена дарба. Славата на Кънчо се разпространява светкавично дори извън пределите на нашата родина. Но в последната глава неговият житейски път ненадейно приключва заради заговор и предателство на негови приятели. Нелепата му смърт не помрачава спомена за неговите героични моменти и дори положен в ковчег фалосът му продължава да стърчи нагоре, досущ като на древногръцкия бог Хермес.
„КУРВИАДА“ – народен фолклор, неизвестен автор
Едни считат, че поемата е на Елин Пелин, други, че е съчинена от народния фолклор. Курвиадата разказва историята на млада селска девойка, която още от ранни години успява да усети опияняващата наслада на плътската любов. Главната героиня Цветана е дъщеря на беден селянин, който се занимава с отглеждането на добитък. Още от малка тя остава полусирак поради преждевременната смърт на своята майка. Поотрасналата девойка започва да помага на своя сиромах баща и става пастир на овце. Занаятът не й приляга много, защото вътре в нея започва да кипи желанието да срещне момъка, който да утоли нейните копнежи. Вкусила веднъж сладостта на забранения плод, животът й рязко се превръща в низ от любовни премеждия, като всеки път, търсейки своя як жребец, нагонът й се засилва все повече. Историята на тази сладострастна хубавица е толкова забавна, колкото и поучителна. Поуката, която можем да извлечем прочитайки тази поема е, че всеки човек има своите естествени потребности и както казва великия Оскар Уайлд „Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш“ (цитат от „Картина на Дориан Грей“), но никога не трябва да правим това пожертвайки своето достойнство и християнски добродетели. Не е греховно да се прави любов, но не и тя да се споделя с всеки и на всяка цена както го прави главната героиня, като накрая се разкайва изпитвайки огризения и болка заради своята прекомерна сексуална налудничевост. Твърде малко вероятно е това произвидение да бъде поместено един ден в учебниците по литература. За нас остава утехата, че все пак е запазено и предадено в народния фолклор.
Пеньо Пенев – вулгарна лирика
Когато ни е тежко или ни налегнат непосилни житейски несгоди, поетът ни съветва в своята епична вулгарна поема „Когато цъфнат теменугите“:
Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле,
е** им майката на другите
и гледай ти да си добре.
Е** им майката на другите
и в себе си утеха намери.
И ако в себе си утеха не намериш,
е** си майката и ти!
Друга популярна творба приписвана на този автор е неприличната: „Поема за г**а“. В нея поетът изразява окултното си прехласване и маниакално привличане от прелестните задни части на жената:
О, женски Г*з!Бъди преблагословен!
Надебелявай и цъфти!
Акъла мъжки покорявай
И към съблазни го води!
„Люти чушки“ – Радой Ралин
… Тъй, от дните робски хайдушки
сме изяли много люти чушки.
Затова ни е лютив езика…
И тежко му кой ни предизвика.
…
Хайде наште! Яжте люти чушки!
Стига сме си правили оглушки…
Люти чушки няма и за семе!
Нищо… и това ще понесеме!
…
Кой постъпва честно, не живее лесно.
Кой излезе прав, не излиза здрав.
Кой душа не продава, той имотен не става.
Сборникът закачливи епиграми „Люти чушки“ на Радой Ралин хвърля в смут тогавашните партийни функционери като първото издание излязло през 1968г някакси незабелязано тръгва да се продава дори без особен успех. В докладната записка на комисията до ЦК на БКП пише следното по повод излизането на книгата:
„В нея се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност, срещу политиката на Българската комунистическа партия.“
В периода до 1983 година, когато “Люти чушки” се преиздава, книгата се превръща в най-апокрифната творба, създавана по времето на комунизма. Към предговора на второто издание Румяна Узунова пише:
“Книгата гори, но не изгаря.” Не помня кой мъдър човек бе изрекъл тази максима, която важи в пълна сила и за книги като “Люти чушки”. А те, въпреки забраната, минават от ръка на ръка, преписват се и размножават от съвременните Паисиевци, символ на неугасващото народно свободолюбие.“
Кирил Христов – еротична поезия
Кирил Христов е вторият най-значим поет след Вазов. Неговите стихове не са забранени, но скандализират обществото със своето еротично съдържание. В своите произведения поетът се чувства винаги угнетен, копнеещ да се пробуди за нов живот и възвестяващ своята нова философия на плътска жизнерадостност. Той напълно се отрича от цялата обществено-народна мъдрост на своето време. Сексуалният нагон засенчва всичко останало. Това не е любов, а вихрена страст, сексуално избухване, което не знае граници и въздържане. Жената в неговата поезия е само примамлива, сладострастна плът, а любовта е лишена от всякакъв духовен елемент.
Жени и вино! Вино и жени! – израз на ранен хедонизъм и бохемство в нашата поезия.
Лудейте младини! – героят отрича установените обществени морални скрупули, у него кипи желание за пълно отдаване на плътска любов изразено в еротични песни, и лудешка младост, дръзваща да строши оковите на монотонното и скучно ежедневие.
„Черните очи“ – поразява със своята демоничност и голота на страстта.
„Химн“ – пустотата на родния край задушава поета, затова той иска да се раздели с него. Той не желае да се обвързва с никакви обществени задължения, да робува на никакъв морал: той иска абсолютна свобода за своите въжделения. За него времето е прахосано в суета, а миговете прекарани в сладострастие – безценни.
