Жените в театъра – исторически поглед
Жените винаги са били важна част от развитието на театралното изкуство и присъстват в театъра под една или друга форма. Ролята на жените в театъра обаче не винаги е била такава, каквато е днес. През различните епохи тя се е проявявала в различни форми, а в някои периоди дори е липсвала. Тъкмо поради това, тази тема представлява особен интерес и ще бъде разгледана с любопитни подробности в тази статия.
VI в. пр. н. е – X в. сл. н. е.
Антигона
Древногръцката трагедия започва да набира популярност, но жените не взимат участие, тъй като се е смятало, че е твърде „опасно“. (Кен Гевърс, 2003). Вместо това, женските роли са се изпълнявали от момчета и млади мъже. Древните гърци вярвали, че това неутрализирало опасността. Интересен факт е, че дори класически персонажи като Антигона (една от най-популярните древногръцки трагедии) по това време е била пресъздавана само от мъже актьори. Добре, разбрахме за гърците, а как са се отнасяли римляните към идеята жени да играят театър? Всъщност, римляните не надскачат времето си и също се противопоставят на това жени да играят на сцената. Въпреки че с течение на времето се появяват някои жени актьори, това е по-скоро изключение, отколкото трайна тенденция. (NC Theater, 2015) Едно от тези изключения е Хрошвита, която пише сценарии за няколко комедии в края на X век. В своите пиеси тя представя жените като силни и благородни личности. Това силно противоречи на тогавашното разбиране за жените, че са със слаб характер.
XI – XVII век
Забраната за жените да играят на сцената, въведена в древна Гърция, е затвърдена от християнската религия, която първоначално заклеймява женското присъствие на сцената като неподходящо и дори непристойно. Папа Клемент XI стига още по-далеч, като заявява, че: „Красива жена, която пее на сцената и опазва своята непорочност е като човек, който скача в река Тибер и опазва краката си сухи.“ Все пак, с навлизането на нов театрален жанр, а именно операта, жените постепенно започват да участват в музикални театри и дори получават главни роли в няколко постановки. Това обаче не се харесва на църквата, която опитва да наложи използването на евнуси вместо жени, за да може те да достигат характерните високи тонове в женския глас и по този начин да се ограничи женското присъствие на сцената. Дори консервативната църква обаче не е в състояние да спре хода на историята и жените продължават да получат роли. Голяма крачка напред изиграва и ролята на Афра Бен, която е считана за първия професионален драматург-жена.
Картина на Афра Бен от сър Питър Лели (1670г)
XVIII – XIX век
Скоро нещата започват да излизат от контрол и жените не само, че получават все повече театрални роли, но и се случва понякога да играят мъжки роли. Постепенно първоначалната причина за включването им, а именно за по-голяма правдоподобност, е изместено от нови цели, като например стремеж към по-голяма експерименталност и оригиналност. Жените започват да играят все по-важна роля в развитието и популяризирането на театралното изкуство. Въпреки че на жените актриси по това време не се гледа с добро око, тяхното включване на сцената кара хората да се интересуват повече от театър и да посещават повече постановки. През XIX в. във Великобритания се заражда така наречения викториански бурлески театър. Тези забавни, развлекателни и скандални за времето си постановки представляват пародии на класически произведения. Макар на този жанр да не се гледа с добро око от английските пуритани, този стил определено проправя път на жените в театъра, защото им дава възможност чрез изкуството, което създават, да се противопоставят на съществуващите социални норми и обществени нагласи.
Джени Лий, викторианска бурлеска актриса от края на XIX век
С течение на времето се появяват много нови театрални жанрове. Няма съмнения, че в днешно време жените играят съществена роля в съвременния театър. Това влияние обаче е било различно в определени исторически периоди. Въпреки това, винаги е имало жени, които са се осмелявали да се противопоставят на съществуващите културни и социални очаквания. Без тях театъра не би бил това, което е, и ние трябва да им бъдем благодарни. За тяхното присъствие в театъра и за изкуството, което са създали и продължават да създават.
